4.04.02.01 - Различни дейности
Различни дейности
Дело C-660/11: Biasci и др., Съдебно решение от 12 септември 2013 г.
Трябва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат национална правна уредба като италианската по член 88 от [Кралския указ], по силата на която „лиценз за осъществяването на дейност във връзка със залагания може да се предостави изключително на субекти, които са концесионери или са получили разрешение от страна на министерства или други образувания, за което законът запазва възможността да организират или управляват дейностите, свързани със залагания, както и на субекти, упълномощени от концесионер или титуляр на разрешение по силата на същата концесия или разрешение“, и член 2, параграф 2б от Законодателен декрет № 40 от 25 март 2010 г., преобразуван със Закон № 73/2010, на основание на който „член 88 от консолидирания текст на законите за обществена сигурност съгласно Кралски указ […] се тълкува в смисъл, че предвиденият в него лиценз, когато е предоставен на търговско предприятие, осъществяващо провеждането и събирането на залагания в публични хазартни игри с парична печалба, следва да поражда действие единствено след като на притежателите на посочените предприятия е била предоставена съответна концесия за провеждането на такива игри и за събирането на такива залагания от Министерство на икономиката и финансите [AAMS]“?
Трябва ли посочените членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че по принцип не допускат и национална правна уредба като предвидената в член 38, параграф 2 от [декрета „Bersani“], съгласно която „член 1, параграф 287 от Закон № 311 от 30 декември 2004 г. [финансов закон за 2005 г.] се заменя със следния текст: [...]“?
При утвърдителен отговор, ако посочените в предходните точки национални разпоредби се окажат в съответствие с общностната правна уредба, трябва ли член 49 ЕО да се тълкува в смисъл, че при ограничаване на свободното предоставяне на услуги поради съображения от общ интерес следва предварително да се проверява дали този общ интерес вече не е бил взет предвид в достатъчна степен по силата на разпоредбите, контрола и проверките, на които се подчинява доставчикът на услуги в държавата, в която е установен?
При утвърдителен отговор съгласно съдържанието на предната точка трябва ли при разглеждането на пропорционалността на такова ограничение запитващата юрисдикция да взема предвид обстоятелството, че приложимите разпоредби в държавата, в която е установен доставчикът на услуги, предвиждат контрол с еднакъв или дори по-висок интензитет от този на контрола, прилаган в държавата, в която се осъществяват доставките на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/11: Nasiopoulos, Съдебно решение от 27 юни 2013 г.
Достатъчна ли е по смисъла на член 49 ДФЕС целта да се гарантира предоставянето на качествени здравни услуги, като се има предвид и принципът на пропорционалност, за да се оправдае ограничение на свободата на установяване, произтичащо от системата на действащите разпоредби в държава членка (приемаща държава членка), разпоредби, които:
a) разрешават упражняването на някои професионални дейности изключително на лицата, които имат право да упражняват регламентираната професия на кинезитерапевт в тази държава членка;
б) изключват възможността за частичен достъп до тази професия; и
в) вследствие на това изключват по отношение на гражданин на приемащата държава членка, придобил в друга държава членка (държава членка на произход) документ, който му дава правото да упражнява в последната държава членка регламентираната професия, свързана с предоставяне на здравни услуги (но който не му дава правото да упражнява професията кинезитерапевт в приемащата държава членка, с мотива че не са налице определените в директивата […] условия), всяка възможност да упражнява в приемащата държава членка — чрез частичен достъп до професията кинезитерапевт — дори някои от свързаните с тази професия дейности, а именно тези, които заинтересованото лице има право да упражнява в държавата членка на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/11: Genil 48 и Comercial Hostelera de Grandes Vinos, Съдебно решение от 30 май 2013 г.
Трябва ли, когато на клиент се предлага лихвен суап за покриване на риска от промени на лихвените проценти по други финансови продукти, това да се счита за услуга — инвестиционна консултация, по смисъла на определението в член 4, параграф 1, точка 1 от Директива 2004/39?
Трябва ли пропускането на предвидения в член 19, параграф 4 от посочената директива тест за уместност за непрофесионален инвеститор да доведе до абсолютна недействителност на договора, сключен между инвеститора и инвестиционната институция?
Ако предоставената при описаните условия услуга не се счита за инвестиционна консултация, води ли сам по себе си фактът на закупуване на комплексен финансов инструмент като лихвен суап, без да се направи тестът за подходяща услуга, предвиден в член 19, параграф 5 от Директива 2004/39, поради причина, за която отговаря инвестиционният посредник, до абсолютна недействителност на договора?
Фактът, че кредитна институция предлага комплексен финансов инструмент като част от други финансови продукти, представлява ли достатъчна причина, за да се изключи прилагането на задълженията да се направят тестът за уместност и тестът за подходяща услуга, които са предвидени в член 19 от Директива 2004/39 и които инвестиционният посредник трябва да извърши по отношение на непрофесионален инвеститор?
Необходимо ли е по отношение на финансовия продукт, който е свързан с предлагания финансов инструмент, да се прилагат стандарти за защита на инвеститора, сходни с изискваните в посочената директива, за да може да се изключи прилагането на предвидените в член 19 от Директива 2004/39 задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-577/11: DKV Belgium, Съдебно решение от 7 март 2013 г.
Трябва ли член 29 и член 39, параграфи 2 и 3 от Директива 92/49 и член 8, параграф 3 от Директива 73/239, от една страна, и членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, от друга, да се тълкуват в смисъл, че забраняват на държавите членки да предвиждат във връзка с договорите за медицинска застраховка, които не са свързани с професионална дейност, разпоредби, според които премията, самоучастието и обезщетението могат да се изменят към датата на годишния падеж на премията, само:
— въз основа на индекса на потребителските цени,
— въз основа на медицинския индекс, в съответствие с разходите за услугите, обхванати от частните договори за медицинска застраховка, ако и доколкото промяната на този индекс е по-голяма от промяната на индекса на потребителските цени,
— с разрешение на административен орган, на който е възложен контролът на застрахователните предприятия, сезиран с искане от съответното застрахователно предприятие, когато този орган установи, че прилагането на ставката на това предприятие, независимо от измененията, изчислени въз основа на индексите, предвидени в предходните параграфи, води или има опасност да доведе до загуби, като по този начин му дава възможност да вземе мерки за балансиране на ставките си, които могат да включват изменение на условията на покриване на рисковете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/11: RVS Levensverzekeringen, Съдебно решение от 21 февруари 2013 г.
Трябва ли член 50 от Директива 2002/83 […] да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или, ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита мястото на пребиваване на титуляря на полицата към момента на сключването на договора?
Противоречи ли на произтичащите от членове 49 [ДФЕС] и 56 [ДФЕС] общностни принципи относно премахването между държавите членки на Общността на пречките за свободното движение на хора и услуги национална правна уредба като съдържащата се в членове 173 и 175/3 от [CDTD], съгласно които застрахователните сделки (включително сделките в областта на животозастраховането) подлежат на облагане с годишен данък, когато рискът е разположен в Белгия, и по-специално когато обичайното местопребиваване на титуляря на полицата е в Белгия или ако титулярят на полицата е юридическо лице, когато мястото на стопанска дейност на това юридическо лице, за което се отнася договорът, се намира в Белгия, без да се отчита местопребиваването на титуляря на полицата към момента на сключване на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/11: Stanleybet International и др., Съдебно решение от 24 януари 2013 г.
Следва ли членове 43 ЕО и 49 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която предоставя изключителното право да развива, управлява, организира и провежда хазартни игри на едно-единствено предприятие, доколкото — макар че целта на националната правна уредба е или да ограничи предлагането на хазартни игри, или да улесни борбата срещу свързаната с хазартните игри престъпност — предприятието, на което е поверено това изключително право, провежда експанзионистична търговска политика?
В случай на несъвместимост на националната правна уредба в областта на организирането на хазартни игри с разпоредбите на Договора, свързани със свободното предоставяне на услуги и със свободата на установяване, могат ли националните органи през преходен период да се въздържат от разглеждане на заявления като тези в главните производства, които се отнасят до предоставянето на разрешения в сектора на хазартните игри?
При обстоятелства като разглежданите в главните производства, въз основа на какви критерии компетентните национални органи трябва да разглеждат заявленията за разрешение за организиране на хазартни игри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/11: Scheunemann, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.
Трябва ли член 63, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 65 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която при изчисляване на данъка върху наследствата представляващото лично имущество дялово участие като едноличен собственик на капиталово дружество със седалище и основно място на дейност в Канада се отчита в пълната му стойност, докато във връзка с придобиването на такъв дял в капиталово дружество със седалище или основно място на дейност в Германия е предвидена необлагаема част от стойността на имуществото и се вземат предвид само 65 % от остатъчната стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/10: Costa и Cifone, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.
Как следва да се тълкуват членове 43 ЕО и 49 ЕО относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги в областта на залаганията за спортни събития, за да се определи дали посочените разпоредби от Договора допускат национална правна уредба, която установява монопол в полза на държавата, както и концесионен и разрешителен режим, за който по отношение на определения брой концесии е характерно следното:
а) съществува обща тенденция за защита на притежателите на концесии, предоставени по-рано въз основа на процедура, от която една част от операторите незаконосъобразно са били изключени;
б) действат разпоредби, които гарантират запазването на търговските позиции, придобити в резултат на процедура, от която част от операторите незаконосъобразно са били изключени, (като […] [задължението] за новите концесионери да откриват своите пунктове за събиране на залози на [минимално] разстояние от вече съществуващите), и
в) налице са основания за прекратяване на концесията и за загуба на гаранции в много голям размер, сред които основания са и прякото или непряко управление от страна на концесионера на трансгранични дейности, свързани с хазартни игри, сходни на дейностите, за които е предоставена концесията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-368/11: Arrichiello, Определение от 16 февруари 2012 г.
Съвместими ли са с членове 43 ЕО и 49 ЕО национални разпоредби, които защитават търговските позиции на съществуващи оператори чрез въвеждане на минимално разстояние между обектите на нови и съществуващи концесионери след нарушение на правото на Съюза при предоставянето на концесии?
Позволява ли правото на Съюза налагането на санкции за събиране на залози без концесия или разрешение на лица, свързани с оператор, незаконно изключен от публичен търг, когато последващият търг не е отстранил нарушението?
Отговарят ли условията и редът за прекратяване на концесии, предоставяни след публичен търг, на изискванията за яснота, точност и недвусмисленост, произтичащи от принципите на равно третиране, прозрачност и правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/11: Veneruso, Определение от 16 февруари 2012 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която при предоставяне на нови концесии защитава позициите на съществуващите оператори чрез минимални разстояния между обектите, с членове 43 ЕО и 49 ЕО и принципите на равно третиране и ефективност?
Допустимо ли е прилагането на санкции спрямо лица, свързани с оператор, който е бил незаконосъобразно изключен от публичен търг, дори след провеждането на нов търг, ако изключването не е отстранено?
Спазват ли се изискванията за яснота, точност и еднозначност на условията и реда за провеждане на публичен търг и прекратяване на концесии съгласно принципите на равно третиране, прозрачност и правна сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.