4.03.05 - Структурна политика
Структурна политика
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Следва ли член 75, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 да се тълкува в смисъл, че ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в тази разпоредба срок помощ, поискана от земеделски производител по програми от общата селскостопанска политика, това трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане?
Освен това, ако след изтичане на този срок бъдат извършени допълнителни проверки или контрол, за отговора на горепосочения въпрос от значение ли е дали компетентните национални органи са уведомили или не са уведомили подалото заявление за подпомагане лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
1) Допуска ли [Регламент № 1307/2013] национална правна уредба, която предвижда, че минималната дейност, която трябва да се извършва в земеделските площи, които се поддържат по обичайния начин в състояние, подходящо за паша, се състои в паша на отглеждани от земеделския стопанин животни?
2) Ако посоченото право на Съюза допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос, могат ли разпоредбите на член 4, параграф 1, букви а) и в) и на член 9, параграф 1 от Регламент № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че за „активен земеделски стопанин“ може да се счита юридическо лице, което е сключило договор за аренда при условия като тези в главното производство и което държи животни въз основа на договори за заем за послужване, сключени с физически лица, с които договори заемодателите предоставят безвъзмездно на заемателите животни, които притежават като собственици, за да ги използват за паша в пасищните площи, предоставени на разположение на заемателите за определени периоди от време?
3) Трябва ли разпоредбите на член 60 от [Регламент № 1306/2013] да се тълкуват в смисъл, че за „изкуствено създадени условия“ се счита и наличието на договор за аренда и на договори за заем за послужване като тези в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуска ли правото на Съюза, приложимо към финансовото подпомагане за стопанската 2014 г. — по-специално регламенти № 73/2009 и № 1122/2009 — установяването чрез националното законодателство на задължение за представяне на доказателство за правото на ползване на земеделска площ с цел получаване на финансово подпомагане по схемите за площ?
В случай че изложеното по-горе право на Съюза допуска посочената в първия въпрос национална правна уредба, допуска ли правото на Съюза (включително принципът на пропорционалност) в конкретния случай, когато правото на стопанисване на земеделската площ се доказва от бенефициера с представянето на договор за аренда на пасище (договор, по силата на който заявителят е придобил правото да стопанисва пасището на свой риск и в своя полза, срещу заплащане на аренда), национална правна уредба, която предвижда като условие за валидно сключване на такъв договор за аренда бъдещият арендатор да е само животновъд или собственик на животни?
Попада ли в определението за селскостопанска дейност по член 2 от Регламент № 73/2009 дейността на бенефициер по схема за плащане на площ, който сключва договор за аренда на пасище с цел придобиване на правото на стопанисване на тази площ и получаване на права на плащане през стопанската 2014 г., а впоследствие сключва договор за сътрудничество с животновъди, с който им позволява безвъзмездно да извършват паша на животните си на тази земя, като си запазва правото на ползване върху нея, но се задължава да не възпрепятства пашата и да извършва дейности по почистването ѝ?
Допуска ли правото на Съюза тълкуване на национална правна уредба като член 431, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс — отнасящ се до силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение — в смисъл, че влязло в сила съдебно решение, с което се установява недопустимостта на заявление за плащане поради неспазване на националното право относно изискването за законосъобразност на документа за стопанисване/ползване на земята, за която е поискана схемата за площи през стопанската 2014 г. (в рамките на спор, в който се иска отмяна на решението за прилагане на многогодишни санкции), което тълкуване не позволява анализ на съответствието на това национално изискване с правото на Съюза, приложимо за стопанската 2014 г. в рамките на нов спор, в който се разглежда законосъобразността на акта за възстановяване на недължимо платените на заявителя суми за същата земеделска 2014 г., акт, основан на същата фактическа обстановка и на същата национална правна уредба, които са били предмет на анализ в рамките на предходното окончателно съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли разпоредбите на член 2, параграф 1, точка 23 и на член 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която при обстоятелства като разглежданите по главното производство налага на земеделския стопанин административни санкции поради свръхдеклариране, с мотива че същият не е изпълнил условията за допустимост за площта, по отношение на която е прието, че е налице свръхдеклариране, доколкото обработва площ, заета от обекти за аквакултура, предоставена му с договор за концесия, без да представи доказателства за съгласието на концедента за използване на земята за селскостопански цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какво е определението за „допустим хектар“ и „земеделска площ“ по смисъла на Регламент № 1307/2013 и как фактическото използване на дадена площ влияе върху тази квалификация?
Може ли площ, класифицирана по националното законодателство като „летище“, да се счита за земеделска площ, ако се използва като постоянно пасище за отглеждане на животни и не се извършва дейност, свързана с летището?
Какви са изискванията към площта, за да бъде допустима за подпомагане съгласно изискванията на Регламент № 1307/2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 2, буква в) от Регламент № 1120/2009 да се тълкува в смисъл, че от понятието „постоянно пасище“ по смисъла на тази разпоредба са изключени ливадите или пасищата, които се намират в специална защитена зона и са подложени на естествени и периодични заливания и наводнения, поради това че такива заливания или наводнения биха довели до „ротационно засяване“ върху съответните земи по смисъла на посочената разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли разпоредбите на член 2 и член 34, параграф 2 от Регламент […] № 73/2009 […], както и разпоредбите на член 2 от Регламент […] № 1120/2009 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство земеделският стопанин няма право да получи плащания, тъй като използваните като обработваема земя обекти за аквакултури не представляват „земеделска площ“ по смисъла на член 2 от Регламент № 1120/2009 и следователно не се считат за земя, отговаряща на условията за подпомагане, съгласно член 34, параграф 2 от Регламент № 73/2009?
Трябва ли разпоредбите на член 4, параграф 1, букви б), в), д) и е), член 10, член 21, параграф 1 и член 32, параграфи 1—5 от Регламент № 1307/2013 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която при обстоятелства като тези в главното производство земеделският стопанин няма право да получи плащания, тъй като използваната като обработваема земя площ с обекти за аквакултури не представлява „земеделска площ“ по смисъла на член 4 от посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Приложим ли е член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, при положение че жалбоподателят не е изпълнил изискванията относно окосяването на площта, за която е поискана помощ за поддържане на биоразнообразието в пасищата (изискване, което надхвърля задължителните стандарти, предвидени в член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005), като се има предвид, че не е констатирана никаква промяна в група култури?
Може ли за едно-единствено нарушение да се налагат едновременно санкцията, предвидена в член 16, параграф 5, трета алинея от Регламент № 65/2011, и санкцията, предвидена в член 18, параграф 1, буква а) от Регламент № 65/2011?
Допускат ли членове 4 и 6 от Регламент № 73/2009 във връзка с член 39, параграф 3 от Регламент № 1698/2005 национална правна уредба, която предвижда, че едно и също изискване може да съставлява минимално изискване (правило) и същевременно да е изискване извън минималните изисквания (условие за плащане на помощ за агроекология)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 97, параграф 1, първа алинея и член 99, параграф 1, първа алинея от Регламент № 1306/2013, както и член 73, параграф 4, първа алинея, буква а) от Регламент за изпълнение № 809/2014 да се тълкуват в смисъл, че намаленията на преките плащания поради неспазване на правилата за кръстосано съответствие трябва да се изчисляват въз основа на плащанията, които са предоставени или предстои да бъдат предоставени за годината, в която е констатирано такова неспазване, или въз основа на плащанията, които са предоставени или предстои да бъдат предоставени за годината, в която е настъпило подобно неспазване, и ако Съдът приеме първото от тези тълкувания, валидни ли са тогава последните две разпоредби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Следва ли да се счита, че собственикът разполага с отговарящи на условията за подпомагане хектари по смисъла на член 24, параграф 2, първо изречение от Регламент № 1307/2013, при положение че никое трето лице няма право да ползва този поземлен имот, и по-специално няма предоставено от собственика право на ползване, или когато трето лице фактически използва разглеждания поземлен имот за селскостопански цели, без да има право на ползване, следва да се приеме, че то разполага с тези хектари, отговарящи на условията за подпомагане, или пък в този случай следва да се смята, че никой не разполага с тези площи?
Следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да бъде придобито право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, през 2008 г. площите трябва да са отговаряли на условията, изисквани съгласно дял III, съответно дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може дадена залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо за площта да е ползвано право на плащане за земя под угар или друго право на плащане по смисъла на член 44, параграф 1 или на член 54, параграф 1 от Регламент [№ 1782/2003]?
При отрицателен отговор на третия въпрос, следва ли изразът „всяка площ, която през 2008 г. е дала право на плащане по схемата за единно плащане или по схемата за единно плащане на площ, предвидени съответно в дял III и дял IVа от Регламент [№ 1782/2003]“ съгласно член 32, параграф 2, буква б) от Регламент № 1307/2013 да се тълкува в смисъл, че за да може залесена площ по член 31 от Регламент [№ 1257/1999] да бъде квалифицирана като хектар, отговарящ на условията за подпомагане, по смисъла на член 32, параграф 2, буква б), подточка ii) от Регламент [№ 1307/2013], е необходимо земеделският стопанин да е подал през 2008 г. заявление по член 22, параграф 1 или по член 34, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 и през същата година да са били изпълнени всички други изисквания за директно плащане съгласно дял III или дял IVа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.