1 - Правeн ред на Европейския съюз
Правeн ред на Европейския съюз
Дело C-408/15: Ackermann Saatzucht и др./Парламент и Съвет, Съдебно решение от 24 ноември 2016 г.
Притежават ли жалбоподателите качеството на индивидуално засегнати лица по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, поради специфични правни характеристики, свързани с изключението за селекционери?
Длъжни ли са институциите на Европейския съюз да вземат предвид по-висшестоящи правни норми, включително член 13 от Хартата на основните права и Конвенцията UPOV, при приемането на оспорения регламент, доколкото той засяга правата на селекционерите?
Нарушава ли отказът за допустимост на жалбата правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-442/14: Bayer CropScience и Stichting De Bijenstichting, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.
Следва ли от разпоредбите на член 14 от Директива 91/414, респ. член 63 във връзка с член 59 от Регламент № 1107/2009, респ. член 19 от Директива 98/8, че по искане за поверителност по смисъла на цитираните членове 14, 63 и 19, подадено от посочения в тези членове заявител, трябва да бъде взето достъпно за третите заинтересовани лица решение за всеки отделен източник на информация преди или при издаване на разрешението, респ. преди или при изменение на разрешението?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: член 4, параграф 2 от Директива 2003/4 следва ли да се тълкува в смисъл, че при липса на решение като посоченото в предходния въпрос ответникът в качеството си на национален орган трябва да оповести поисканата информация за околната среда, когато такова искане е подадено след издаване на разрешението, респ. след изменение на разрешението?
Как следва да се тълкува понятието „емисии в околната среда“ по член 4, параграф 2[, втора алинея] от Директива 2003/4, ако се отчитат изложените в точка 5.5 от [акта за преюдициално запитване] доводи на страните по този въпрос, в контекста на възпроизведеното в точка 5.2 [от този акт] съдържание на документите?
а) Данните, които съдържат оценка на изпускането на продукт, на активното му вещество, респ. активните му вещества, и на други съставки в околната среда след употребата на продукта, следва ли да се разглеждат като „информация за емисиите в околната среда“?
б) При утвърдителен отговор: в тази връзка има ли значение дали посочените данни са получени чрез (полу)полеви проучвания или проучвания от друг вид (като например лабораторни изпитвания и транслокационни проучвания)?
Информацията за лабораторни изпитвания, при които целта на експерименталната установка е да се изследват изолирани аспекти при стандартизирани условия, следва ли да се счита за „информация за емисиите в околната среда“, ако в рамките на тези изпитвания се изключат редица фактори (като например климатични влияния) и опитите често се провеждат с по-високи — в сравнение с реалното приложение — дозировки?
В тази връзка за „емисии в околната среда“ следва ли да се считат и остатъчните вещества, които след прилагането на продукта в експериментален режим са налице например във въздуха или в почвата, листа, прашец или нектар от (отгледано от обработени семена) растение, в меда или по нецелеви организми?
Това важи ли и за степента на отклонение на веществото при прилагането на продукта в експериментален режим?
От понятието „информация за емисиите в околната среда“ по смисъла на член 4, параграф 2, втора алинея, […] от Директива 2003/4 следва ли, че ако са налице емисии в околната среда, източникът на информация трябва да бъде оповестен изцяло, а не само (измерените) данни, които евентуално могат да се извлекат от него?
За целите на прилагането на изключението за търговската или индустриална информация по смисъла на член 4, параграф 2, [първа алинея,] буква г) [от Директива 2003/4] следва ли да се прави разграничение между „емисии“, от една страна, и „освобождавания и други изпускания в околната среда“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за информацията за околната среда, от друга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/15: Stadt Wiener Neustadt, Съдебно решение от 17 ноември 2016 г.
В противоречие ли е с правото на Съюза, по-конкретно с Директива 2011/92, и по-специално с член 1, параграф 4 от нея, или с Директива 85/337, и по-специално член 1 параграф 5 от нея, национална правна разпоредба, съгласно която проекти — които са подлежали на задължително извършване на оценка на въздействието върху околната среда, но нямат разрешение по UVP-G 2000, а само разрешения по различни закони, уреждащи отделни материи (например Abfallwirtschaftsgesetz (Закон за управлението на отпадъците), които вече не са могли да бъдат отменени на 19 август 2009 г. […] поради изтичане на предвидения в националното право (член 3, параграф 6 от UVP-G 2000) тригодишен срок — се считат за разрешени съгласно UVP-G 2000, или такава разпоредба съответства на установените в правото на Съюза принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-2/15: DHL Express (Austria), Съдебно решение от 16 ноември 2016 г.
Допуска ли член 9, параграф 2, втора алинея, четвърто тире от Директива 97/67 национално законодателство като разглежданото в главното производство, което възлага на всички доставчици на пощенски услуги, включително на тези, които не предоставят услуги, попадащи в обхвата на универсалната услуга, задължението за изплащане на финансова вноска за покриване на разходите на регулаторния орган, натоварен с този сектор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-268/15: Ullens de Schooten, Съдебно решение от 15 ноември 2016 г.
Изисква ли правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, при определени обстоятелства […] национален давностен срок като предвидения в член 100 от съгласуваните закони за държавното счетоводство, приложим към искане за обезщетение, отправено от частноправен субект срещу белгийската държава за нарушение от законодателя на член 43 ЕО […], да започва да тече едва когато това нарушение е било констатирано или, напротив, принципът на ефективност при тези обстоятелства е гарантиран в достатъчна степен от възможността частноправният субект да прекъсне давностния срок, като предприеме чрез съдебен изпълнител действия по принудително изпълнение?
Трябва ли членове 43 ЕО, 49 ЕО и 56 ЕО и понятието „изцяло вътрешно положение“, което може да ограничи възможността на страна по спор пред национален съд да се позовава на тези разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правото на Съюза в спор между белгийски гражданин и белгийската държава, при който се търси обезщетение за вредите, причинени с твърдяното нарушаване на правото на Съюза чрез приемането и запазването в сила на белгийско законодателство като това в член 3 от Кралски указ № 143 […], което се прилага еднакво към белгийските граждани и към гражданите на другите държави членки?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат изключване на правилото за силата на пресъдено нещо, когато става въпрос да се преразгледа или да се отмени съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което се оказва, че противоречи на правото на Съюза, а обратно, че допускат да не се прилага национално правило за силата на пресъдено нещо, когато последното диктува да се приеме въз основа на това съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, но противоречащо на правото на Съюза, друго съдебно решение, с което се затвърждава допуснатото с първото съдебно решение нарушение на правото на Съюза?
Би ли могъл Съдът да потвърди, че въпросът дали правилото за силата на пресъдено нещо трябва да се изключи по отношение на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, но противоречащо на правото на Съюза, когато се иска преразглеждане или отмяна на това решение, по същество не е въпрос, идентичен по смисъла на съдебните решения [от 27 март 1963 г., Da Costa и др. (28/62—30/62, EU:C:1963:6), и от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др. (283/81, EU:C:1982:335),] с въпроса дали правилото за силата на пресъдено нещо [трябва да се изключи по отношение на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо], но противоречащо на правото на Съюза, когато се иска приемането на (ново) решение, с което ще се повтори нарушението на правото на Съюза, така че юрисдикцията, действаща като последна инстанция, не може да избегне задължението си за отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/15: Private Equity Insurance Group, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.
Следва ли разпоредбите на член 4 от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения във връзка със съображения 1 и 4 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че същите са приложими само по отношение на сетълмента в системите за сетълмент на ценни книжа, или тези разпоредби се прилагат и по отношение на всяка сметка, открита в банка, включително разплащателна сметка, която не се използва за сетълмент на сделки с ценни книжа?
Следва ли разпоредбите на членове 3 и 8 от Директива 2002/47 във връзка със съображения 3 и 5 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че целта на Директивата е да осигури изключително благоприятно приоритетно третиране на кредитните институции в случаите на несъстоятелност на техни клиенти, по-конкретно спрямо останалите кредитори на тези клиенти като работници и служители — за вземанията им за трудово възнаграждение, държавата — за публични вземания и обезпечените кредитори, вземанията на които са гарантирани с обезпечения, ползващи се с обществено доверие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-149/15: Wathelet, Съдебно решение от 9 ноември 2016 г.
Следва ли понятието „продавач“ на потребителски стоки по член 1649 bis от белгийския Граждански кодекс, добавен със Закон от 1 септември 1994 г., озаглавен „Закон за защита на потребителите при продажба на потребителски стоки“, който транспонира в белгийското право Директива 1999/44 относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции, да се тълкува в смисъл, че се отнася не само до търговците, които в качеството на продавачи прехвърлят на потребителите правото на собственост върху потребителски стоки, но и до търговците, които действат като посредници на продавачи нетърговци, независимо дали са получили възнаграждение за своето участие и дали са уведомили кандидат купувача, че продавачът е физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-448/14: Davitas, Съдебно решение от 9 ноември 2016 г.
Следва ли член 1, параграф 2, буква в) от Регламент № 258/97 да се тълкува в смисъл, че изразът „нова първична молекулна структура“ се отнася до храните или хранителните съставки, които не са били използвани за консумация от човека на територията на Съюза преди 15 май 1997 г., или до храните или хранителните съставки, чиято молекулна структура не е съществувала като такава в природата до тази дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-243/15: Lesoochranárske zoskupenie VLK, Съдебно решение от 8 ноември 2016 г.
Възможно ли е — в случай на твърдяно нарушение на правото на висока степен на защита на околната среда, въведено по отношение на Европейския съюз основно посредством Директива 92/43, доколкото тя спомага по-специално да се получи становището на обществеността по проект, който може да има съществено въздействие върху специални защитени зони, включени в европейската екологична мрежа „Натура 2000“ — надлежно да се гарантира предвиденото в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и правата, които жалбоподателят в качеството си на учредено на национално равнище сдружение с нестопанска цел с предмет на дейност опазване на околната среда предявява съгласно член 9 от Орхуската конвенция и в рамките, указани в решение на Съда на Европейския съюз от 8 март 2011 г., Lesoochranárske zoskupenie (C‑240/09, EU:C:2011:125), когато национална юрисдикция прекратява съдебния контрол по спор във връзка с решение, с което се отказва признаването на статут на страна в административно производство по издаване на разрешително, както e в разглеждания случай, и жалбоподателят е приканен да подаде жалба в качеството на лице, което не е допуснато да участва в посоченото административно производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.