1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело C-619/20: IMG/Комисия, Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Явява ли се писмото на Комисията от 18 юли 2019 г. акт, подлежащ на обжалване, или представлява само подготвителна мярка без задължителни правни последици?
Допустимо ли е искане за обезщетение за вреди, произтичащи от писмото на Комисията от 18 юли 2019 г., при наличие на висящ процес или при липса на достатъчна конкретизация на твърдените вреди?
Длъжен ли е Общият съд да приеме, че отмяната на решението на Комисията от 8 май 2015 г. поради незаконосъобразност води до автоматично признаване на IMG за международна организация и до забрана за Комисията да извършва нова оценка на този статут?
Могат ли финансовите разпоредби на Съюза от 2002 г. и 2012 г. да се тълкуват като предоставящи права на частноправните субекти, така че тяхното нарушение да води до извъндоговорна отговорност на Съюза?
Съставлява ли незаконосъобразността на решението на Комисията от 8 май 2015 г. достатъчно съществено нарушение на задължението за полагане на дължимата грижа, което да обоснове извъндоговорна отговорност на Съюза?
Допустимо ли е разширяване или изменение на първоначалното искане за обезщетение след връщане на делото от Съда на Общия съд за ново разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-159/21: Országos Idegenrendeszeti Főigazgatóság и др., Съдебно решение от 22 септември 2022 г.
Трябва ли член 11, параграф 2, член 12, параграф 1, буква г) и параграф 2, член 23, параграф 1, буква б) и член 45, параграфи 1 и 3—5 от Директива 2013/32 — с оглед на член 47 от Хартата — да се тълкуват в смисъл, че ако е приложимо изключението по член 23, параграф 1 от тази директива, свързано с националната сигурност, органът на държава членка, който е взел решение да откаже или отнеме международна закрила по съображения, свързани с националната сигурност, и специализираният държавен орган, който е преценил, че тези съображения са поверителни, трябва при всички случаи да гарантират на молителя, бежанеца или получилия субсидиарна закрила чужденец, съответно на неговия представител, правото на достъп поне по същество до поверителната или класифицираната информация или данни в основата на взетото по посочените съображения решение, както и правото на използване на тази информация или данни в свързаното с това решение производство, когато компетентният орган твърди, че разкриването на тази информация или данни би било в разрез със съображенията, свързани с националната сигурност?
При утвърдителен отговор как точно трябва за целите на прилагането на член 23, параграф 1, буква б) от Директива 2013/32 с оглед на членове 41 и 47 от Хартата да се тълкува понятието „по същество“, що се отнася до поверителните мотиви на такова решение?
Трябва ли член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 и член 45, параграф 1, буква а) и параграфи 3 и 4 и съображение 49 от Директива 2013/32 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която разрешава статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се отнеме или изключи с немотивирано решение, основано единствено на автоматичното препращане към обвързващото и задължително, но също немотивирано, становище на специализирани държавни органи, в което се посочва, че е налице заплаха за националната сигурност?
Трябва ли съображения 20 и 34, член 4 и член 10, параграф 2 и параграф 3, буква г) от Директива 2013/32 и член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която специализирани държавни органи преценяват дали е налице изключващо основание и вземат решение по същество в процедура, която не е в съответствие с материалните и процесуалните разпоредби на Директива 2013/32 и на Директива 2011/95?
Трябва ли член 17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че не допуска статутът на бежанец или субсидиарната закрила да се изключи поради обстоятелство или престъпление, което е било известно преди постановяването на влязлото в сила съдебно или административно решение, с което е предоставен статутът на бежанец, но не е било счетено за основание за изключване нито на този статут, нито на субсидиарната закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-793/19: SpaceNet, Съдебно решение от 20 септември 2022 г.
Трябва ли член 15 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и с член 6 от същата Харта и член 4 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги да съхраняват данните за трафик и данните за местонахождението на крайните потребители на тези услуги, когато:
1) за това задължение не е необходимо да е налице конкретно основание от гледна точка на място, време или пространство;
2) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни телефонни услуги, включително при предаването на кратки, мултимедийни или подобни съобщения, както и на повиквания без отговор или на неуспешни повиквания, са следните данни: а) телефонният номер или друг идентификатор на линията, от която се извършва повикването, и на линията, която приема повикването, както и на всяка друга участваща линия в случай на препращане или прехвърляне; б) дата и час на началото и на края на връзката или, в случай на предаване на кратки, мултимедийни или подобни съобщения — времето на изпращането и на получаването на съобщението, и посочване на съответната часова зона; в) информация за използваната услуга, когато в рамките на телефонната услуга могат да се ползват различни услуги; г) в случая на мобилни телефонни услуги също и: i) международните идентификатори на абонатите на мобилни услуги на линията, от която се осъществява повикването, и на линията, която приема повикването; ii) международният идентификатор на крайното съоръжение, от което се осъществява повикването и с което се приема повикването; iii) дата и час на първото активиране на услугата и посочване на съответната часова зона, когато услугите са предплатени; iv) знаците на клетките, които се използват от осъществяващата и от приемащата повикването линия в началото на връзката; д) в случая на интернет телефония също и адресите по интернет протокол на осъществяващата и на приемащата повикването линия и присвоените на ползвателите идентификатори;
3) предмет на задължението за съхраняване при предоставянето на обществено достъпни услуги за достъп до интернет са следните данни: а) адрес по интернет протокол, който е присвоен на абоната за ползване на интернет; б) уникален идентификатор на линията, чрез която се осъществява ползването на интернет, както и присвоен на ползвателя идентификатор; в) дата и час на началото и на края на ползването на интернет с присвоения адрес по интернет протокол, с посочване на съответната часова зона; г) при мобилно ползване: знаците на клетката, която се използва в началото на интернет връзката;
4) не се допуска съхраняването на следните данни: а) съдържанието на съобщенията; б) данни за посетени интернет страници; в) данни за услуги за електронна поща; г) данни, които указват връзките от и към някои линии на лица, органи и организации в социалния сектор или в църковната сфера;
5) срокът на съхраняване на данните за местонахождение, т.е. знаците на клетката, е четири седмици за използваната клетка и десет седмици за останалите данни;
6) е осигурена ефективна защита на съхранените данни срещу рискове от злоупотреба, както и срещу всякакъв неразрешен достъп, и
7) съхранените данни могат да се използват само за наказателното преследване на особено тежки престъпления и за предотвратяване на конкретна заплаха за телесната неприкосновеност, живота или свободата на дадено лице или за съществуването на федерацията или на дадена провинция, с изключение на адреса по интернет протокол, присвоен на даден абонат за ползване на интернет, чието използване е допустимо в рамките на справка със съхраняваните данни за целите на наказателното преследване на всякакви престъпления, предотвратяването на заплаха за обществения ред и сигурност, както и за изпълнението на функциите на разузнавателните служби?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/20: VD, Съдебно решение от 20 септември 2022 г.
1) Предполагат ли член 12, параграф 2, букви а) и г) от Директива 2003/6, както и член 23, параграф 2, букви ж) и з) от Регламент № 596/2014 — който, считано от 3 юли 2016 г., заменя посочената директива — разглеждан в светлината на съображение 65 от този регламент — с оглед на тайния характер на разменената информация и широкия кръг от лица, които могат да бъдат обект на разследване — възможност за националния законодател да наложи на операторите на електронни съобщителни услуги задължение за временно, но общо запазване на данните за свързване, за да се даде възможност на административния орган, посочен в член 11 от Директива 2003/6 и в член 22 от Регламент № 596/2014, когато срещу определени лица възникнат основания да се подозира, че участват в злоупотреба с вътрешна информация или манипулиране на пазара, да изисква от оператора съществуващите записи на данни за трафик, в случай че има основания да се подозира, че тези свързани с предмета на разследването записи могат да са от значение, за да се докаже наличие на неизпълнение на задължения, като се даде възможност по-специално да се проследят контактите между заинтересованите лица преди появата на подозренията?
2) В случай че въз основа на отговора на Съда на първия въпрос Cour de cassation (Касационен съд) приеме, че френската правна уредба относно запазването на данните за свързване не съответства на правото на Съюза, може ли действието на тази правна уредба да бъде временно запазено, за да се предотврати правната несигурност и да се даде възможност събраните и запазени преди това данни да бъдат използвани за една от целите, предвидени от тази правна уредба?
3) Може ли национална юрисдикция временно да запази действието на правна уредба, позволяваща на служителите на независим административен орган, провеждащ разследвания на пазарни злоупотреби, да получат данните за свързване без предварителен контрол от юрисдикция или от друг независим административен орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-749/21: CNMSE и др./Парламент и Съвет, Определение от 15 септември 2022 г.
Могат ли аргументи, които не са били повдигнати пред Общия съд, да бъдат разглеждани за първи път пред Съда на Европейския съюз при обжалване?
Попадат ли законодателните актове, приети по обикновена законодателна процедура, в приложното поле на Орхуската конвенция и Регламент № 1367/2006 относно правото на неправителствените организации да ги обжалват?
Изисква ли член 47 от Хартата на основните права безусловна възможност за пряко обжалване на законодателни актове на Съюза от физически и юридически лица, включително неправителствени организации?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/21: DD (Réitération de l’audition d’un témoin), Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Правото на лично присъствие на подсъдимия по чл. 8, ал.1, вр. чл. 10, ал. 1, вр. съобр. 44 от Директива 2016/343 спазено ли е, ако в едно отделно съдебно заседание е разпитан свидетел в отсъствието на подсъдимия, но след това, в последващо съдебно заседание, подсъдимият е имал възможност да зададе своите въпроси на същия свидетел, като е заявил, че няма такива въпроси, или, за да бъде спазено правото на лично присъствие, е нужно пълно повтаряне на този разпит с повтаряне на въпросите, зададени от останалите страни, присъствали при първия разпит?
Правото на защита от адвокат по чл. 3, ал.1 вр. чл. 12, ал. 1 от Директива 2013/48 спазено ли е, ако в две отделни съдебни заседания са разпитани двама свидетели в отсъствието на адвоката, но след това, в последващо съдебно заседание, този адвокат е имал възможност да зададе своите въпроси на същите двама свидетели или за да бъде спазено правото на защита от адвокат, е нужно пълно повтаряне на тези два разпита, с повтаряне на въпросите, зададени от останалите страни при първия разпит и също така даване на възможност на адвоката, отсъстващ в предходните две заседания, да зададе своите въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-326/21: PNB Banka/ЕЦБ, Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Тълкувани ли са прекалено ограничително правомощията на Европейската централна банка в областта на пруденциалния надзор?
Спазено ли е изискването за ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз при отказа на ЕЦБ да даде исканото разпореждане?
Правилно ли е направено разграничение между пруденциалния надзор и производството по несъстоятелност при определяне на компетентността на ЕЦБ?
Допусната ли е грешка при преценката, че ЕЦБ няма компетентност да даде исканото разпореждане на синдика на банката?
Явява ли се писмото на ЕЦБ от 19 ноември 2019 г. акт, подлежащ на обжалване по член 263 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-478/22: Telefónica de España/Комисия, Определение от 7 септември 2022 г.
Съществуват ли достатъчно сериозни основания за приемане на временни мерки по смисъла на членове 278 и 279 ДФЕС и член 160 от Процедурния правилник на Съда?
Необходимо ли е приемането на временни мерки, за да се предотвратят сериозни и евентуално непоправими вреди за жалбоподателя до окончателното произнасяне по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-391/20: Boriss Cilevičs и др., Съдебно решение от 7 септември 2022 г.
Представлява ли правна уредба като разглежданата в главното производство ограничение на свободата на установяване, закрепена в член 49 ДФЕС, или при условията на евентуалност — на свободното предоставяне на услуги, гарантирано в член 56 ДФЕС, както и на свободата на стопанска инициатива, призната в член 16 от Хартата?
Какви съображения трябва да се вземат предвид, за да се прецени дали подобна правна уредба е обоснована, подходяща и пропорционална във връзка с нейната легитимна цел за защита на официалния език като проява на националната идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/22: SJM Coordination Center/Magnetrol, Определение от 17 август 2022 г.
Проверява ли съдът надлежно изпълнението на задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз и член 117 от Процедурния правилник на Общия съд при обжалване?
Подлежи ли на отклонение прилагането на шестседмичния срок за встъпване по член 143, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд в „пилотни“ дела поради разпоредбите на член 40 от Статута, член 47 от Хартата или при наличие на случайно събитие, непреодолима сила или извинима грешка?
Приложими ли са разпоредбите за възобновяване на срокове по член 71, параграф 4 от Процедурния правилник или по аналогия член 129, параграф 4 към „пилотни“ дела, върнати от Съда на Общия съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.