1.04.03 - Основни права
Основни права
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Тълкуван ли е правилно критерият „водещи бизнесмени, участващи в икономически сектори, предоставящи съществен източник на приходи за правителството на Руската федерация“ (т.нар. (g) критерий) и допустимо ли е ограничителните мерки да се прилагат към лица само въз основа на тяхната роля в такива сектори, без да се изисква лична връзка или влияние върху руското правителство?
Съответства ли определението на „водещ бизнесмен“ на изискванията за правна сигурност и предвидимост, и следва ли да се отчита само икономическото влияние или и политическата значимост спрямо руското правителство?
Спазени ли са принципът на пропорционалност и изискванията на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при приемането и прилагането на ограничителните мерки?
Явява ли се (g) критерият незаконосъобразен поради липса на достатъчна връзка между засегнатите лица и режима на третата държава, и съответства ли на изискванията на член 215, параграф 2 ДФЕС?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез прилагането на (g) критерия, като на практика са засегнати предимно лица с руско гражданство?
Извършил ли е Общият съд грешки при преценката дали съответните икономически сектори представляват съществен източник на приходи за руското правителство и дали жалбоподателите попадат в обхвата на (g) критерия?
Спазени ли са процесуалните гаранции, включително правото на ефективна съдебна защита и принципът на равенство на оръжията, при разглеждането на доказателствата и мотивите за включване в списъците с ограничителни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 13 от Директива 85/374, с оглед на тълкуването му в решение от 25 април 2002 г. González Sánchez (C‑183/00, EU:C:2002:255), съгласно което увреденото лице може да се позове на други режими на договорна или извъндоговорна отговорност, в които основанията за отговорност са различни от въведения с Директивата, да се тълкува в смисъл, че увреденото от дефект на стока лице може да претендира обезщетение от производителя за вредите си въз основа на общия режим на виновна отговорност, като се позове по-специално на това, че стоката е оставена в обращение, че не е изпълнено задължението му за бдителност с оглед на свързаните със стоката рискове, или по-общо, че тази стока не е безопасна?
Член 11 от Директива 85/374 — съгласно който правата, предоставени на увреденото лице вследствие прилагането на Директивата, се погасяват с изтичането на десетгодишен срок, считано от датата, на която причинилата вредата стока е била пусната в обращение — противоречи ли на разпоредбите на член 47 от Хартата, тъй като би лишил от правото му на достъп до съд увреденото лице, страдащо от прогресиращо увреждане, предизвикано от дефект на стока?
Може ли член 10 от Директива 85/374, който определя като начален момент на тригодишния давностен срок „датата, на която ищецът е узнал или е следвало да узнае за вредата“, да се тълкува в смисъл, че този срок може да тече едва от деня, в който е известна цялата вреда — по-специално като се установи дата на стабилизиране, определена като момента, от който състоянието на лицето с телесна повреда вече не прогресира, така че при прогресиращо заболяване давността не започва да тече — а не от деня, в който вредата се е проявила по сигурен начин във връзка с дефекта на стока, без последващото ѝ развитие да има значение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допустимо ли е дружество, което не е обхванато от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, да предяви иск за обезщетение срещу институция на Съюза въз основа на член 340, втора алинея ДФЕС, когато спорът произтича от трудовото правоотношение между институцията и неин служител?
Изтекъл ли е петгодишният давностен срок за предявяване на иск за непозволено увреждане срещу Европейския съюз, когато вредата се твърди, че е настъпила вследствие на разкриване на поверителна информация през 2019 г., а искът е подаден през 2024 г.?
Нарушено ли е задължението за професионална тайна по член 339 ДФЕС чрез разкриване на поверителна информация за дружествата на неоторизирани лица от страна на EIOPA?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз при искане и разкриване на информация в рамките на административното разследване?
Спазен ли е принципът на безпристрастност по член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз при назначаването и действията на външния разследващ?
Може ли липсата на необходима компетентност на външния разследващ да представлява нарушение на правото на добра администрация по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка и практиката на нейния конституционен съд, съгласно които в рамките на процедурата по отстраняване, основана на условията за назначаване на съдията, срещу когото е насочена тази процедура, разглеждането на искането за отстраняване е от изключителната компетентност на орган като колегията за извънреден контрол и публични въпроси и е изключено всякакво разглеждане от този орган на законосъобразността на назначаването на този съдия, както и, при утвърдителен отговор, дали, за да се запази полезното действие на тези разпоредби, сезираният с искането за отстраняване национален съд е длъжен да приложи по аналогия национални разпоредби относно отстраняването по силата на закона на съдия, който е негоден да изпълнява правораздавателни функции?
Трябва ли член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се квалифицира като „независим и безпристрастен съд“ съдебен състав, заседаващ в състав от един съдия, назначен на длъжността си след процедура по назначаване, характеризираща се с това, че на първо място, кандидатурата му е била препоръчана от орган, който не е независим, и на второ място, другите участници в тази процедура по назначаване не разполагат с право на ефективни правни средства за защита, за да оспорят законосъобразността на назначаването на този съдия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Притежават ли производителите на генерични лекарствени продукти индивидуална правна заинтересованост по смисъла на четвъртия параграф на член 263 ДФЕС спрямо оспорваните разпоредби на Директива 2024/3019?
Може ли икономическото въздействие или особеностите на сектора на жалбоподателите да ги отличи индивидуално спрямо останалите производители, попадащи в приложното поле на директивата?
Нарушава ли отказът да се приеме допустимост на жалбите правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Притежава ли Cosmetics Europe – The Personal Care Association индивидуална засегнатост и правен интерес по смисъла на член 263 ДФЕС спрямо разпоредбите на Директива 2024/3019 относно разширената отговорност на производителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2026 г.
Притежават ли жалбоподателят и членовете му индивидуална засегнатост по смисъла на член 263 ДФЕС във връзка с разпоредбите на Директива 2024/3019 относно разширената отговорност на производителя?
Могат ли националните асоциации – членове на EFPIA – да се считат индивидуално отличими поради въздействието на разпоредбите за тяхната собствена дейност или участие в прилагането на директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуснато ли е нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 726/2004, като е отнето разрешението за употреба на Dimethyl Fumarate Neuraxpharm без правно основание и в отсъствие на нарушение на изключителността на данните?
Използвани ли са правомощията на Комисията с цел, различна от тази, за която са предоставени, при приемането на обжалваното решение?
Правилно ли е тълкуван обхватът на решение на Съда от 16 март 2023 г. (Commission and Others v Pharmaceutical Works Polpharma), и следваше ли Комисията да вземе предвид новите научни данни относно терапевтичния принос на MEF във Fumaderm?
Допусната ли е явна грешка при основаване на обжалваното решение на неточни научни факти относно ролята на MEF във Fumaderm?
Законно ли е разрешението за употреба на Tecfidera, предоставено с решение на Комисията от 30 януари 2014 г., и може ли то да бъде обявено за неприложимо по отношение на последващи актове?
Спазени ли са основните процесуални изисквания и правата на жалбоподателя, включително правото да бъде изслушан и правото на добра администрация, при процедурата по отнемане на разрешението?
Спазен ли е принципът на правната сигурност при отнемането на разрешението за употреба на Dimethyl Fumarate Neuraxpharm?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателя с отнемането на разрешението?
Нарушено ли е правото на собственост на жалбоподателя и принципът на пропорционалност чрез отнемането на разрешението за употреба на лекарствения продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуснато ли е нарушение на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 726/2004 при отнемането на разрешението за употреба на Dimethyl Fumarate Polpharma, включително относно липсата на правно основание, липсата на нарушение на изключителността на данните и неспазване на общите принципи на правото?
Използвани ли са правомощията на Европейската комисия за цели, различни от предвидените в правото на Съюза при приемането на оспореното решение (злоупотреба с власт)?
Правилно ли е тълкувана и приложена правната сила и обхват на решение на Съда от 16 март 2023 г. (Commission and Others v Pharmaceutical Works Polpharma), включително относно задължението да се вземе предвид актуалното научно становище относно терапевтичния принос на MEF във Fumaderm?
Дали Комисията е допуснала явна грешка, като е основала оспореното решение на неточни или остарели научни факти, игнорирайки последващи научни становища?
Законно ли е разрешението за употреба на Tecfidera, предоставено с изпълнителното решение от 30 януари 2014 г., и може ли това решение да бъде обявено за неприложимо в настоящото производство?
Спазени ли са основните процесуални изисквания и основните права на жалбоподателя, включително правото да бъде изслушан и правото на добра администрация, при процедурата по отнемане на разрешението?
Спазен ли е принципът на правната сигурност при отнемането на разрешението за употреба на Dimethyl Fumarate Polpharma?
Нарушен ли е принципът за защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателя с оглед отнемането на разрешението за употреба?
Нарушено ли е правото на собственост на жалбоподателя и принципът на пропорционалност чрез отнемането на разрешението за употреба на лекарствения продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2026 г.
Допуснато ли е нарушение на членове 5, 13, 14(11) и 81 от Регламент (ЕО) № 726/2004 при отнемането на разрешението за употреба на Dimethyl Fumarate Mylan?
Използвани ли са правомощията на Комисията с цел, различна от тази, за която са предоставени, при приемането на оспореното решение?
Правилно ли е тълкуван обхватът на решение на Съда от 16 март 2023 г., Commission and Others v Pharmaceutical Works Polpharma (C‑438/21 P до C‑440/21 P), при приемането на оспореното решение?
Дали Комисията е основала оспореното решение на неточни или остарели научни факти?
Явява ли се незаконосъобразно разрешението за употреба на Tecfidera, предоставено с изпълнителното решение от 30 януари 2014 г., и следва ли то да бъде обявено за неприложимо?
Спазени ли са основните процесуални изисквания и правата на жалбоподателя, включително правото да бъде изслушан и правото на добра администрация, при процедурата по приемане на оспореното решение?
Нарушен ли е принципът на правната сигурност с отнемането на разрешението за употреба на Dimethyl Fumarate Mylan?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания на жалбоподателя с приемането на оспореното решение?
Нарушени ли са правото на собственост на жалбоподателя и принципът на пропорционалност чрез отнемането на разрешението за употреба на Dimethyl Fumarate Mylan?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.