1.01.02 - Общи принципи на правото
Общи принципи на правото
Дело C-168/20: MH и ILA (Droits à pension en cas de faillite), Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Трябва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска правна норма на държава членка, която за отделянето, поначало пълно и автоматично, от масата на несъстоятелността на пенсионни права по договорна пенсионна схема изисква в момента на откриване на производството по несъстоятелност съответната схема да е била одобрена за данъчни цели в тази държава, когато това изискване се налага в случай, че гражданин на Съюза, който преди откриването на производството във връзка с неговата несъстоятелност е упражнил правото си на свободно движение, като се е установил за постоянно в същата тази държава, за да упражнява в нея икономическа дейност като самостоятелно заето лице, черпи пенсионни права от договорна пенсионна схема, учредена и одобрена за данъчни цели в неговата държава членка на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-340/20: Bank Sepah, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Трябва ли член 1, букви з) и й) и член 7, параграф 1 от Регламент № 423/2007, член 1, букви и) и з) и член 16, параграф 1 от Регламент № 961/2010, както и член 1, букви к) и й) и член 23, параграф 1 от Регламент № 267/2012 да се тълкуват в смисъл, че не допускат налагането върху замразени активи, без предварително разрешение от компетентния национален орган, на мярка, която не води до възлагане, като обезпечителния или изпълнителния запор, предвидени от френския кодекс на гражданските изпълнителни производства?
От значение ли е за отговора на първия въпрос обстоятелството, че основанието за възникване на подлежащото на събиране вземане към лицето или образуванието, чиито активи са замразени, няма нищо общо с иранската ядрена и балистична програма и предхожда Резолюция 1737 (2006)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-650/19: Vialto Consulting/Комисия, Съдебно решение от 28 октомври 2021 г.
Нарушено ли е правото на OLAF да събира и анализира компютърни данни по време на проверка на място съгласно член 7, параграф 1 от Регламент № 2185/96?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при действията на OLAF по време на проверката?
Спазено ли е правото на изслушване на Vialto Consulting Kft. от страна на Европейската комисия преди приемането на мерки, които могат да имат неблагоприятни последици за него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-850/19: FVE Holýšov I и др./Комисия, Съдебно решение от 16 септември 2021 г.
Являва ли се писмото на Комисията от 2004 г. обвързващо решение, което препятства приемането на оспорваното решение относно чешката схема за подпомагане на възобновяеми енергийни източници?
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо основание, че Комисията е била обвързана от предполагаемо решение от 2006 г., без да разполага с достатъчно информация за това решение?
Създава ли писмото на Комисията от 2004 г., предполагаемото решение от 2006 г. или поведението на Комисията легитимни правни очаквания за запазване на схемата за подпомагане на възобновяеми енергийни източници?
Правилно ли е Общият съд да приеме, че чешката схема за подпомагане на възобновяеми енергийни източници представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?
Превишила ли е Комисията изискванията на приложимите насоки, като е наложила на Чешката република въвеждането на механизъм за преразглеждане (review mechanism) като условие за съвместимост на схемата с вътрешния пазар?
Достатъчно мотивирани ли са изводите на Общия съд относно характеристиките на първоначалната схема за подпомагане и допустимостта на седмото основание пред Общия съд?
Нарушено ли е правото на жалбоподателите да бъдат изслушани в административното производство и правилно ли е Общият съд да приеме, че Комисията е разгледала всички техни доводи?
Превишила ли е Комисията компетентността си, като се е произнесла по въпроси извън обхвата на правото на Съюза, включително относно принципа на защита на оправданите правни очаквания по националното право и относно квалифицирането на евентуално арбитражно обезщетение като държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-848/19: Германия/Полша, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Принципът на енергийна солидарност, прогласен в член 194, параграф 1 ДФЕС, представлява ли обвързващ правен критерий, който следва да се прилага при преценката на законосъобразността на актовете на институциите на Съюза в областта на енергетиката?
Принципът на енергийна солидарност следва ли да се прилага само в извънредни ситуации или има общо задължение за вземане предвид при всички действия, свързани с политиката на Съюза в областта на енергетиката?
Взела ли е Комисията предвид принципа на енергийна солидарност при приемането на спорното решение и била ли е длъжна да го направи?
Задължена ли е Комисията да посочва изрично принципа на енергийна солидарност в мотивите на своите решения?
Допуснал ли е Общият съд нарушение на член 263, втора алинея ДФЕС, като е отменил спорното решение поради липса на анализ или мотиви относно принципа на енергийна солидарност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/20: Land Oberösterreich (Aide au logement), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Трябва ли член 11 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ за жилище, без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109 да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език като условие за получаването на тази помощ за жилище, чието предназначение е да смекчи прекомерна финансова тежест, като се има предвид обаче, че националното право предвижда и друга, допълнителна социална помощ (за жизнен минимум в зависимост от нуждите на конкретното лице съгласно oöBMSG), предназначена да осигури минималните основни жизнени потребности (включително потребността от жилище) за лица в тежко социално положение?
Трябва ли забраната за „пряка или непряка дискриминация“, основана на „расов признак или етнически произход“ по член 2 от Директива 2000/43 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социално подпомагане (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
Трябва ли забраната за дискриминация, основана на етнически произход, съгласно член 21 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като тази в член 6, параграфи 9 и 11 от oöWFG, която предвижда право на гражданите на Съюза и на гражданите на държава — членка на ЕИП, и членовете на техните семейства по смисъла на Директива 2004/38 на социална помощ (помощ за жилище съгласно oöWFG), без да изисква от тях да докажат владеене на език, а същевременно изисква от гражданите на трети държави (включително дългосрочно пребиваващите граждани на трети страни по смисъла на Директива 2003/109) да докажат по определен начин притежаването на базови знания по немски език?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/20: Jumbocarry Trading, Съдебно решение от 3 юни 2021 г.
Трябва ли член 103, параграф 3, буква б) и член 124, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс на Съюза, разглеждани във връзка с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че се прилагат към митническо задължение, което е възникнало преди 1 май 2016 г. и към тази дата все още не е погасено по давност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/20: BTA Baltic Insurance Company, Съдебно решение от 20 май 2021 г.
Може ли гаранцията по член 195 от Митническия кодекс да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от този кодекс и съответно да бъде засегната от срока, предвиден в тази разпоредба?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, може ли гаранцията да се счита, въз основа на член 232, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или изпълнението на вземането, или за лицето, засегнато от изпълнението, и съответно да бъде засегната от правилата на държавата членка относно изпълнението, включително тези относно сроковете?
Ако съгласно правилата на правото на Съюза гаранцията не може да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, нито да се счита за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или за лицето, засегнато от изпълнението, може ли тя да бъде засегната от изискването за разумен давностен срок, произтичащо от принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-6/20: Riigi Tugiteenuste Keskus, Съдебно решение от 20 май 2021 г.
Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби — като член 41, параграф 3 от Закона за обществените поръчки — съгласно които, когато със закон са определени специални изисквания за дейностите, които следва да се извършват въз основа на обществената поръчка, възлагащият орган трябва да посочи в обявлението за поръчката какви разрешения и регистрации за дейност се изискват във връзка с квалификацията на оферента, трябва да изиска да му се представи доказателство за наличието на разрешение за дейност или на регистрация, за да провери дали са изпълнени специалните законови изисквания, посочени в обявлението за поръчката, и трябва да отхвърли оферента като неотговарящ на изискванията за квалификация, ако той не притежава съответното разрешение или регистрация?
Следва ли член 2 във връзка с член 46 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска при възлагането на свързана с предоставянето на хранителна помощ обществена поръчка със стойност над международния праг възлагащият орган да определи критерий за подбор на оферентите, съгласно който всички оференти, независимо къде е било дотогава мястото им на дейност, трябва още към момента на представяне на офертите да притежават разрешение за дейност или регистрация в държавата, в която се предоставя хранителната помощ, дори когато оферентът до този момент не е извършвал дейност в тази държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
а) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се разглеждат като разпоредби, които са достатъчно ясни, поради което не е възможно позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания?
б) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че когато при възлагането на обществена поръчка за хранителна помощ възлагащият орган изисква от оферентите в съответствие със Закона за храните да притежават разрешение за дейност още към момента на представяне на офертата, това може да се счита за явно нарушение на действащата правна уредба, за небрежност или за злоупотреба, което изключва възможността за позоваване на принципа на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.