1.01.02 - Общи принципи на правото
Общи принципи на правото
Дело C-564/15: Farkas, Съдебно решение от 26 април 2017 г.
Съвместима ли е с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, и по-специално с принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност с целта за избягване на данъчните измами, основаващата се на разпоредбите на Закона за ДДС данъчна практика, според която получателят на стока (или услуга) по сделка, за която е приложим режимът на обратно начисляване, продължава да дължи данък, когато доставчикът на стоката (или услугата) е издал фактура в съответствие с общия данъчен режим и е декларирал и внесъл в бюджета ДДС по посочената фактура, а получателят на стоката (или услугата) от своя страна е приспаднал ДДС, платен на издателя на фактурата, въпреки че не е имал право да приспада данъка, за който е прието, че продължава да е задължен?
Пропорционална ли е глобата в размер на 50 % от дължимата част от данъка, която се налага за неправилен избор на начина на облагане, при положение че няма загуба на приходи в бюджета, нито данни за измама?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-668/15: Jyske Finans, Съдебно решение от 6 април 2017 г.
Следва ли забраната за пряка дискриминация въз основа на етнически произход по член 2, параграф 2, буква a) от Директива 2000/43 да се тълкува в смисъл, че не допуска практика като разглежданата в главното производство лица, родени извън скандинавските страни, държава членка, Швейцария или Лихтенщайн, да се третират по-неблагоприятно от лица в същото положение, родени в скандинавските страни, държава членка, Швейцария или Лихтенщайн?
При отрицателен отговор на първия въпрос: води ли подобна практика до непряка дискриминация въз основа на етнически произход по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/43 — освен ако тази практика не е обективно оправдана от законна цел и средствата за постигането ѝ са подходящи и необходими?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: по принцип може ли такава практика да бъде оправдана като подходящо и необходимо средство, за да се гарантират мерките на засилена комплексна проверка, предвидени в член 13 от Директива 2005/60?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-72/15: Rosneft, Съдебно решение от 28 март 2017 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да се произнесе преюдициално на основание член 267 ДФЕС относно валидността на акт, приет въз основа на отнасящи се до ОВППС разпоредби, като Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, стига предмет на преюдициалното запитване да е или проверката за съответствието на това решение с член 40 ДЕС, или проверката за законосъобразността на ограничителните мерки срещу физически или юридически лица?
Невалидни ли са една или повече от следните разпоредби от Решение 2014/512/ОВППС и Регламент (ЕС) № 833/2014, и доколкото Съдът е компетентен, от Решение 2014/512/ОВППС: член 1, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3, членове 4, 4а и 7 и приложение III към Решение 2014/512/ОВППС; членове 3 и 3а, член 4, параграфи 3 и 4, член 5, параграф 2, букви б), в) и г), параграф 3 и член 11 от Регламент (ЕС) № 833/2014 и приложения II и VI към него?
Противоречи ли на принципа на правната сигурност и на принципа nulla poena sine lege certa държава членка да налага наказателноправни санкции съгласно член 8 от Регламент (ЕС) № 833/2014, преди Съдът да изясни достатъчно обхвата на съответното нарушение?
Понятието „финансова помощ“ по смисъла на член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 833/2014 включва ли обработване на плащания от банка или друга финансова институция?
Забранява ли член 5 от Регламент (ЕС) № 833/2014 емитирането или друг вид търговия с глобални депозитарни разписки (ГДР), емитирани на или след 12 септември 2014 г. съгласно договор за депозит с някое от образуванията, включени в списъка в приложение VI, във връзка с акции в някое от тези образувания, които са били емитирани до 12 септември 2014 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-497/15: Euro-Team, Съдебно решение от 22 март 2017 г.
Трябва ли изискването за съразмерност, установено в член 9а от Директива 1999/62, да се тълкува в смисъл, че не допуска система от наказания като предвидената в приложение 9 към Декрет на Министерския съвет № 410/2007, който предвижда фиксирана глоба — независимо от тежестта на нарушението — при неизпълнение на разпоредбите за закупуване на пътен билет?
Съвместима ли е административната глоба, установена в приложение 9 към Декрет на Министерския съвет № 410/2007, с изискването на член 9а от Директива 1999/62, съгласно която установените в националното право санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи?
Трябва ли изискването за съразмерност, установено в член 9а от Директива 1999/62, да се тълкува в смисъл, че не допуска, от една страна, режим на наказания като разглеждания в главното производство, който предвижда обективна отговорност за нарушителите, и от друга страна, размера на предвиденото в посочения режим наказание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/16: Полша/Комисия, Съдебно решение от 9 март 2017 г.
Допустимо ли е изискването поне 50% от финансовата подкрепа за полусубсистентни стопанства да бъде използвана за операции по преструктуриране, въпреки че такова количествено изискване не е изрично предвидено в член 33 тер от Регламент № 1257/1999?
Съвместимо ли е въвеждането на това изискване с принципа на правната сигурност?
Достатъчно мотивирано ли е съдебното решение относно валидността на изискването за използване на поне 50% от подкрепата за преструктуриране?
Съответства ли изискването за използване на поне 50% от подкрепата за преструктуриране на принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-14/16: Euro Park Service, Съдебно решение от 8 март 2017 г.
1) Когато чрез националното законодателство на държава членка във вътрешното право се използва възможността, предоставена в член 11, параграф 1 от Директива 90/434, има ли от гледна точка на първичното право на Европейския съюз основание за контрол върху актовете, приети за прилагането на тази възможност?
2) При положителен отговор на първия въпрос, трябва ли разпоредбите на член 49 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което с цел борба с данъчните измами или отклоненията от данъчно облагане поставя ползването на общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията и приравнените към тях операции, в зависимост от процедура по предоставяне на предварително одобрение само при прехвърлянията в полза на чуждестранни юридически лица, която не се прилага при прехвърляния в полза на учредени по националното право юридически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-560/14: M, Съдебно решение от 9 февруари 2017 г.
Изисква ли правото на изслушване, уредено в правото на Европейския съюз, на лицето, което търси субсидиарна закрила, поискана съгласно Директива 2004/83, да се осигури устно изслушване по подадената от него молба, включително правото да призовава или разпитва свидетели, когато молбата е подадена при обстоятелства, при които съответната държава членка провежда последователно две отделни производства, за разглеждане съответно на молбите за получаване на статут на бежанец и на молбите за субсидиарна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/13: Villeroy & Boch/Комисия, Съдебно решение от 26 януари 2017 г.
Нарушено ли е принципът на равно третиране и презумпцията за невиновност при преценката на доказателствата относно участието на Villeroy & Boch France във френския картел?
Спазено ли е задължението за мотивиране и логическата последователност при установяване на отговорността на жалбоподателя за нарушение в Италия?
Допустимо ли е Комисията да установи нарушение в Нидерландия, за което е изтекла давността, и налице ли е противоречие между мотивите и диспозитива на съдебното решение относно този пазар?
Спазени ли са изискванията за мотивиране и правилното прилагане на член 101 ДФЕС при установяване на отговорността на жалбоподателя за нарушенията в Белгия?
Доказано ли е по надлежен начин участието на жалбоподателя в антиконкурентни практики на германския пазар през 2002–2004 г.?
Дали констатациите на Общия съд относно нарушенията в Австрия са правилни и мотивирани?
Може ли дружество майка да носи отговорност за антиконкурентното поведение на своите дъщерни дружества и допустимо ли е налагането на солидарна отговорност за глоби?
Съвместимо ли е с правото на Съюза понятието за единно, комплексно и продължено нарушение и изпълнени ли са условията за неговото прилагане в случая?
Упражнил ли е Общият съд в пълна степен правомощието си за пълен съдебен контрол при определяне на размера на глобата и спазен ли е принципът на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-626/13: Villeroy & Boch Austria/Комисия, Съдебно решение от 26 януари 2017 г.
Правилно ли е квалифицирано участието на жалбоподателя в нарушенията, извършени на австрийския пазар, и налице ли са достатъчно доказателства за това участие?
Съвместимо ли е с правото на Съюза понятието за единно, комплексно и продължено нарушение и изпълнени ли са условията за прилагането му в конкретния случай?
Изпълнил ли е Общият съд задължението си за пълен съдебен контрол по отношение на размера на наложената глоба и следва ли тя да бъде намалена поради тежестта на нарушението или прекомерната продължителност на административната процедура?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определянето на размера на наложената глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-644/13: Villeroy и Boch/Комисия, Съдебно решение от 26 януари 2017 г.
Допусната ли е грешка при прилагане на правото при преценката на доказателствата относно нарушенията, за които се твърди, че са извършени във Франция?
Съвместимо ли е с правото на Съюза квалифицирането на действията като единно, комплексно и продължено нарушение и изпълнени ли са условията за такова нарушение в конкретния случай?
Упражнил ли е Общият съд пълен съдебен контрол по отношение на размера на наложената глоба?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на наложената глоба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.