Нидерландия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Нидерландия
Дело C-163/16: Louboutin и Christian Louboutin, Съдебно решение от 12 юни 2018 г.
Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива 2008/95 (в текстовете на немски, английски и френски език на тази директива съответно: „form“, „shape“ и „forme“) до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (нетриизмерни) характеристики на стоките, като цвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-667/16: Nooren, Съдебно решение от 6 юни 2018 г.
Следва ли членове 70, 71 и 72 от Регламент № 1122/2009 да се тълкуват в смисъл, че в случай като настоящия, в който става въпрос за неколкократно неспазване на правилата от една и съща област на кръстосано спазване, е налице възможност за сумиране на намаленията на помощта, когато, от една страна, изискванията за кръстосано спазване не са изпълнени по небрежност — в някои случаи неспазването е при условията на повторност, а в други не — а от друга страна, са допуснати и умишлени неспазвания на изискванията за кръстосано спазване?
При утвърдителен отговор, кой член или част от разпоредба съставлява правното основание за това и какво е правилото за изчисляване при това сумиране?
При отрицателен отговор, има ли правно основание за това на друго място в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-550/16: A и S, Съдебно решение от 12 април 2018 г.
Трябва ли за „непридружени малолетни или непълнолетни лица“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86 да се смятат и гражданите на трети страни или лицата без гражданство на възраст под 18 години, които влизат на територията на държава членка непридружени от възрастен, който да отговаря за тях по закон или съгласно обичая, и които
– подават молба за убежище,
– навършват 18 години по време на процедурата по предоставяне на убежище в държавата членка,
– получават убежище с обратна сила, считано от момента на подаване на молбата, и
– впоследствие подават заявление за събиране на семейството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/17: X, Заключение от 22 март 2018 г.
1) Следва ли замолената държава членка, предвид смисъла, съдържанието и целта на Регламента [„Дъблин III“] и на Директива [2013/32], да отговори в двуседмичен срок на искането за преразглеждане по член 5, параграф 2 от Регламент[№ 1560/2003]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли в този случай предвид член 5, параграф 2, последно изречение от Регламент[№ 1560/2003] да се приложи предвиденият в член 20, параграф 1, буква б) от Регламент [„Дъблин II“] (понастоящем член 25, параграф 1 от Регламент[„Дъблин III“]) максимален едномесечен срок?
3) При отрицателен отговор и на първия, и на втория въпрос, разполага ли замолената държава членка — с оглед на използвания в член 5, параграф 2 от Регламент [№ 1560/2003] израз „полага необходимите усилия“ — с разумен срок за отговор на искането за преразглеждане?
4) Ако замолената държава членка действително трябва да отговори в разумен срок на искането за преразглеждане по член 5, параграф 2 от Регламент[№ 1560/2003], следва ли да се смята, че когато са изтекли повече от шест месеца, какъвто е конкретният случай, все още може да се говори за „разумен срок“
При отрицателен отговор на този въпрос, кой срок при това положение следва да се счита за разумен?
5) Каква е последицата от обстоятелството, че замолената държава членка не е отговорила в двуседмичен, едномесечен или определен разумен срок на искането за преразглеждане
В този случай молещата държава членка компетентна ли е да разгледа по същество подадената от чужденеца молба за убежище, или за това е компетентна замолената държава членка?
6) Ако се приеме, че замолената държава членка е компетентна да разгледа по същество молбата за убежище, тъй като не е отговорила своевременно на искането за преразглеждане по член 5, параграф 2 от Регламент[№ 1560/2003], в какъв срок молещата държава членка, в конкретния случай ответникът, следва да съобщи това на чужденеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/16: X, Съдебно решение от 22 февруари 2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, въз основа на която на установено в държава членка дружество майка не се разрешава да приспадне лихвата по заем, свързан с капиталово участие в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че такова приспадане би било възможно, ако посоченото дъщерно дружество беше включено в данъчна единица — имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица — с посоченото дружество майка, тъй като в този случай вследствие на консолидацията не би могло да се установи връзката с такова капиталово участие?
Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която установено в държава членка дружество майка не може да вземе предвид загуба от курсови разлики по отношение на сумата, инвестирана в установено в друга държава членка дъщерно дружество, макар че би могло да направи това, ако посоченото дъщерно дружество е включено в данъчна единица, имаща характеристиките на нидерландска данъчна единица, с установено в първата посочена държава членка дружество, което се дължи на консолидацията в рамките на данъчната единица, когато тази правна уредба не предвижда симетрично данъчно облагане на печалбите, произтичащи от тези промени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-667/16: Nooren, Заключение от 21 февруари 2018 г.
1) Предвидил ли е законодателят на Съюза в членове 70, 71 и 72 от [Регламент № 1122/2009] възможност, че — в дело като настоящото, където става въпрос за няколкократни неспазвания на правилата в една и съща област, за която са установени изисквания за кръстосано спазване — е налице възможност за събиране на намаленията на помощта, когато, от една страна, изискванията за кръстосано спазване не са изпълнени по небрежност — в някои случаи неспазването е при условията на повторност, а в други не — а от друга страна, са допуснати и умишлени неспазвания на изискванията за кръстосано спазване?
2) При утвърдителен отговор, кой член или част от разпоредба съставлява правното основание за това и какво е правилото за изчисляване при това събиране?
3) При отрицателен отговор, следва ли правно основание за това да бъде намерено на друго място в правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/16: Louboutin и Christian Louboutin, Заключение от 6 февруари 2018 г.
Ограничава ли се понятието за форма по смисъла на член 3, параграф 1, буква д), подточка iii) от Директива [2008/95] до триизмерните характеристики на стоките като техните контури, размери или обем (които се изразяват в три измерения), или тази разпоредба обхваща и други (не триизмерни) характеристики на стоките като цвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-360/15: X, Съдебно решение от 30 януари 2018 г.
Трябва ли член 2, параграф 3 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага по отношение на определянето на такси („leges“) от орган на държава членка за обработката на молба за одобрение относно времето, мястото и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа?
Трябва ли глава III от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази глава се прилага и по отношение на изцяло вътрешни положения?
Трябва ли Директива 2006/123, с оглед на съображение 9 от нея, да се тълкува в смисъл, че тя не се прилага по отношение на национална уредба, която изисква кметът и заместник-кметовете да бъдат уведомявани за планирани изкопни работи във връзка с прокарването, поддържането и премахването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, когато кметът и заместник-кметовете не са компетентни да забраняват дейностите, за които са уведомени, но имат право да налагат условия относно мястото, времето и начина на изпълнението им, както и във връзка с насърчаването на общото използване на съоръженията и съгласуването на дейностите с операторите на други подземни строителни обекти?
Трябва ли член 4, точка 6 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага относно одобрението на мястото, времето и начина на изпълнение на изкопни работи във връзка с прокарването на кабели за обществена електронна съобщителна мрежа, без съответният орган на държавата членка да е компетентен да забранява самите работи?
а) Ако от отговорите на горепосочените въпроси се установи, че член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 се прилага в настоящия случай, тази разпоредба има ли директен ефект?
б) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], могат ли подлежащите на начисляване [на молителите] разходи по силата на член 13, параграф 2 от Директива 2006/123 да се изчисляват въз основа на прогнозните разходи за всички производства по молби или въз основа на разходите във връзка с всички молби, които са сходни с молбата в настоящия случай, или пък въз основа на разходите по отделни молби?
в) При утвърдителен отговор на [пети въпрос, буква а)], по какви критерии, съгласно член 13, параграф 2 от Директива 2006/123, трябва непреките и фиксираните разходи да бъдат отнасяни към конкретни молби за одобрение?
Трябва ли понятието „услуга“ в член 4, точка 1 от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че търговия на дребно, състояща се в продажбата на потребители на стоки, като обувки и облекло, е услуга, за която се прилагат разпоредбите на Директива 2006/123 на основание член 2, параграф 1 от същата?
Посочената […] уредба цели да не допуска на територията извън центъра на града определени форми на търговията на дребно, като продажбата на обувки и облекло, за да запази качеството на живота в центъра на града и да предотврати незаемането на обекти във вътрешната градска зона. Предвид съображение 9 от Директива 2006/123 отпада ли от обхвата на тази директива уредба, която съдържа подобно правило, тъй като такива правила следва да се разглеждат като „[п]равила относно […] териториалното и селищно устройство […], които не регулират или не влияят по специфичен начин на дейности по оказването на услуги, но трябва да бъдат спазвани от доставчиците в хода на тяхната икономическа дейност, по същия начин, по който и от частни лица“?
Достатъчно ли е обстоятелството, че по никакъв начин не може да се изключи възможността предприятие за търговия на дребно от друга държава членка да се установи на място или получателите на услуги на предприятие за търговия на дребно да са от друга държава членка, за да се приеме наличието на трансгранично положение, или трябва да съществуват фактически данни за това?
Приложима ли е глава III (свобода на установяване) от Директива 2006/123 към изцяло вътрешни положения, или за разглеждането на въпроса дали е приложима тази глава следва да се вземе предвид практиката на Съда по приложимостта на разпоредбите на Договора относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги към изцяло вътрешни положения?
а) Попада ли приета с общ устройствен план уредба, като посочената […], в обхвата на понятието „изискване“ по смисъла на член 4, точка 7 и член 14, точка 5 от Директива 2006/123, а не в обхвата на понятието „разрешителен режим“ по смисъла на член 4, точка 6, както и членове 9 и 10 от Директива 2006/123?
б) Допускат ли член 14, точка 5 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „изискване“ — или членове 9 и 10 от Директива [2006/123] — доколкото уредба като посочената […] попада в обхвата на понятието „разрешителен режим“ — приемането от общинския съвет на уредба като посочената […]?
Попада ли уредба като посочената […] в обхвата на членове 34—36 ДФЕС или членове 49—55 ДФЕС и ако отговорът е положителен, приложими ли са в такъв случай признатите от Съда изключения, доколкото са изпълнени по пропорционален начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-175/17: Belastingdienst/Toeslagen (Суспензивно действие на въззивната жалба), Заключение от 24 януари 2018 г.
1) Следва ли член 13 от Директива 2008/115 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от [тази директива], подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на трета страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане
С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на трета държава изрично да е поискал това?
2) Следва ли член 39 от Директива 2005/85 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молбата за убежище по смисъла на член 2 от [тази директива], подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на засегнатия кандидат за убежище в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият кандидат за убежище изрично да е поискал това?
3) Следва ли член 46 от Директива 2013/32 […] във връзка с членове 4, 18, [член] 19, параграф 2 и [член] 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молба за предоставяне на международна закрила, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие
С други думи, следва ли връщането на молителя в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред, или, когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо този кандидат изрично да е поискал това?
4) За да се породи автоматично суспензивно действие в посочения смисъл, от значение ли е обстоятелството дали молбата за международна закрила, с оглед на която е подадена жалбата по съдебен ред, а впоследствие и въззивната жалба по съдебен ред, е отхвърлена на някое от посочените в член 46, параграф 6 от Директива [2013/32] основания
Или това изискването е в сила за всички посочени в тази директива категории индивидуални административни актове по въпросите на убежището?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.