Италия
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Италия
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1977 г.
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта), както и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват в смисъл, че в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО, се забранява налагането на парично вземане със следните характеристики: (a) прилага се с мярка на национален орган върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите, събрани чрез публичен орган, се използват единствено в полза на захарната индустрия и производителите на цвекло, установени на територията на държавата, в която е наложено вземането; (c) то е част от система на помощи, за която в правото на Общността са предвидени специални разпоредби; (d) никога не е било разрешено от институция на Общността и никога не е било наложено в съответствие с процедурата по член 41 от Регламент № 1009/67/ЕИО или с тази по член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, трябва ли да се счита, че забраната за налагане на посоченото парично вземане действа от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и съответно право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), които запазват за институциите на ЕИО практически изключителна компетентност да приемат правила, представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
5. Има ли също така нарушения на правилата на Общността, посочени в горните въпроси, ако паричното вземане, наложено едновременно както върху произведената в страната, така и върху внесената захар, се събира частично, доколкото се отнася до захарта, внесена от други държави членки на ЕИО, не при преминаването на границата, а когато захарта вече е на склад при вносителите или (търговските и промишлени) предприятията, които са я закупили от тях?
6. С оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, трябва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3330/74 (особено тези в членове 33—44), както и разпоредбите на членове 1—8 и 38—43 от Договора от Рим, да се тълкуват в смисъл, че налагането както върху произведената в страната, така и върху внесената захар на парично вземане според следните критерии трябва да се счита за неправомерно и забранено: (a) налага се с акт на националното правителство без предварително разрешение от институциите на Общността; (b) налага се без да се спазва процедурата, предвидена в член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74; (c) налага се еднократно на принципа, че е изключително; (d) налага се с незабавно действие върху захарта, която вече е на склад при предприятията, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да изберат между закупуване на захар с последващо налагане на вземането и незакупуване на захар с последващо освобождаване от вземането; (e) налага се при преминаване на захарта от едно захарно предприятие към друго, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент (ЕИО) № 3330/74, които оправдават прибягването до мерките, които трябва да се приемат по процедурата, предвидена в член 36 от същия регламент; (f) налага се под двусмисленото наименование „sovrapprezzo straordinario“ (специална надбавка), докато по същество се отнася до същото вземане, наречено „tassa di sfioramento sullo zucchero“ (данък за изравняване върху захарта), което в миналото винаги е било прилагано пряко чрез мерки на Общността или поне разрешено от институциите на Общността?
7. Дали разпоредбите на Общността, посочени по-горе, предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично вземане върху наличните им запаси от захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, индивидуално право да не плащат такова вземане (и да искат възстановяване на всяко платено вземане) или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко платено вземане) е поне ограничено до количествата захар, внесени от държавите членки на ЕИО и складирани от пряко внасящите предприятия или от други (търговски и промишлени) предприятия, които са я закупили от тях?
8. Възможно ли е въз основа на разпоредбите на Общността, посочени във въпрос 6, и с оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, да се счита за законосъобразно една категория граждани да бъде обложена, с обратно действие, с парично вземане, приходите от което се използват в полза на други категории граждани, чиито икономически и търговски интереси са в противоречие с техните?
В дело 105/76:
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим, член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта) и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват като забраняващи, в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на Общността, налагането на парично вземане с характеристиките на „надбавката“ върху захарта, както е установена и уредена с Наредба № 1195 на CIP от 22 юни 1968 г. и последващите изменения (Наредби на CIP № 1222 от 20.6.1969 г., № 9 от 30.6.1970 г., № 15 от 30.6.1971 г., № 7 от 3.8.1972 г., № 9 от 26.6.1973 г., № 27 от 28.6.1974 г., № 19 от 7.8.1975 г., № 20 от 1.7.1976 г. и № 24 от 1.10.1976 г.): (a) която се прилага с решение на национален орган за всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите от която се разпределят частично на производителите на цвекло, установени на територията на държавата, която налага вземането, частично на захарната индустрия, също установена на територията на тази държава, и частично за покриване на различни разходи (включително разходите за управление на Cassa Conguaglio Zucchero)?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, влиза ли в сила забраната за налагане на посоченото парично вземане от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и, в резултат, право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1977 г.
1. Дали, по силата на Решението на Съвета на Европейските общности от 21 април 1970 г., пострадалата страна в случай на престъпление на контрабанда е само Европейската икономическа общност, или ЕИО може да има качеството на пострадала страна заедно с отделните национални държави, на които е възложено събирането на митата за и от името на Общността.
2. Дали, в резултат на това, националният съд трябва, съгласно собствената си процедура, да уведоми Общността, че са образувани наказателни производства във връзка с престъплението на контрабанда, за да ѝ даде възможност да предяви иск за възстановяване на митата, чието плащане е било избегнато.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Дали система от субсидии, включваща публичен орган и основана на национални разпоредби, които (по отношение на разглеждания период) позволяват на вътрешните издатели да получават на намалени цени само вестникарска хартия, произведена от национални хартиени фабрики, докато вестникарската хартия, внесена от държави членки, може да бъде получена само на пълна цена, тъй като не се ползва от никаква субсидия, представлява мярка с еквивалентен ефект на количествено ограничение върху вноса, забранено от член 30 и сл. от Договора за ЕИО?
Дали фактът, че посочената система от субсидии може да бъде незаконна по смисъла на член 30 или друга разпоредба на Договора за ЕИО (по-специално Директива № 70/50/ЕИО от 22 декември 1969 г.), като се има предвид, че тя се финансира чрез налози, подобни на данъци, наложени върху хартиени продукти, внесени от други държави членки, от своя страна прави тези налози незаконни, доколкото се налагат върху внесени продукти от Общността – тъй като съответните приходи, които се събират, са предназначени да финансират дейност, противоречаща на разпоредбите на Договора и следователно е незаконна?
Дали, ако се даде утвърдителен отговор на горепосочените въпроси, разпоредбите на член 30 и сл. от Договора за ЕИО са пряко приложими и дали създават индивидуално право за вносителите на продукти от Общността да искат възстановяване на платените налози (и от коя дата такова право може да бъде упражнено)?
Дали, ако се даде отрицателен отговор на предходните въпроси, забраната за данъчна дискриминация, установена с член 95 от Договора, обхваща и специални налози, наложени както върху вътрешни, така и върху внесени стоки, чиито приходи са предназначени за малки публичноправни органи, различни от държавата?
Дали дискриминацията, забранена от член 95 от Договора за ЕИО, е налице, ако посочените по-горе налози върху вътрешни продукти (в случая тапети) се изчисляват на базата на цената на хартията, разглеждана само като суровина, докато основата за изчисляване на налога върху съответния внесен продукт се определя от общата му стойност; под обща стойност на внесения продукт се разбира цената на готовия продукт, посочена във фактурата (съставена следователно от цената на първоначалната суровина заедно с добавената стойност), увеличена с „разходите за товарене, доставка, комисионни, застраховка, транспорт и др. до границата, дори ако тези разходи не са изцяло или частично включени във фактурата за продажба“?
Дали, ако отговорът на предходния въпрос е, че налагането на налога по дискриминационен начин е забранено, тъй като основата за неговото изчисляване е по-висока само за внесените продукти, член 95 от Договора създава за вносителите на продукти от държави членки индивидуално право да искат възстановяване на тази част от налога, платена в повече, считано от 1 януари 1962 г., датата на началото на втория етап?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1977 г.
Допуска ли правото на Общността, уреждащо организацията на пазара на зърнени култури, намеса на интервенционни агенции, и по-специално на AIMA, да вземат едностранни решения, които според въпросите са били взети, и представлява ли такова поведение нарушение на забраната за дискриминация, съдържаща се във втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора?
Представлява ли поведението на AIMA държавна помощ по смисъла на членове 92—94 от Договора и член 22 от Регламент № 120/67/ЕИО на Съвета от 13 юни 1967 година относно общата организация на пазара на зърнени култури?
Явява ли се предприятие, разполагащо със значителни финансови ресурси, които му позволяват да действа на пазара, без да взема предвид действията и реакциите на конкурентите, предприятие в господстващо положение по смисъла на членове 86 и 90 от Договора и на Регламент № 26/62/ЕИО, от 4 април 1962 година, дори ако това предприятие е интервенционна агенция, и представлява ли определено поведение на такова предприятие злоупотреба с господстващо положение?
Длъжна ли е интервенционната агенция да обезщети вредите, произтичащи от нейното поведение, ако на първите два въпроса се отговори отрицателно, а на третия, четвъртия и петия — положително?
Каква е силата на тълкуването, дадено от Съда на Европейските общности по правото на Общността за съда, разглеждащ делото по същество, и обвързва ли решението на Съда на Европейските общности този съд по същия начин, както е обвързан от правен въпрос, решен от Касационния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.
Дали Регламент № 84/66/ЕИО, когато в член 2 по отношение на продуктите по тарифна позиция ex 16.01 B, посочени в приложение II Б към Регламент № 85/63/ЕИО, предвижда, че „таксата върху надениците, поставени в съдове с консервираща течност, се начислява върху нетното тегло след приспадане на теглото на тази течност“, представлява тълкуване на посочения Регламент № 85/63/ЕИО и следователно има обратно действие, или създава нова правна ситуация?
Ако е вярно последното, дали липсата на каквото и да е указание в Регламент № 85/63/ЕИО трябва да се разбира така, че преди Регламент № 84/66/ЕИО е било необходимо да се взема предвид и теглото на посочената консервираща течност, или всяка държава е могла да действа в тази област съгласно собственото си митническо законодателство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.
1. Позволява ли законодателството на Общността относно общия пазар на зърнени култури на отделните интервенционни агенции и по-специално на AIMA да вземат едностранно решение относно продажбата на селскостопанските продукти и по-специално на пшеницата, която държат, по методи, различни от системата на търгове и покани за търг, предвидени в член 3 от Регламент № 132/67/ЕИО и Регламент № 376/70/ЕИО
Във всеки случай представлява ли такова действие нарушение на забраната за дискриминация, съдържаща се във втората алинея на член 40, параграф 3 от Договора от Рим
2. Позволява ли законодателството на Общността относно общия пазар на зърнени култури на отделните интервенционни агенции и по-специално на AIMA да вземат едностранно решение относно продажбата на продуктите, и по-специално на пшеницата, която държат, на цени, различни от предвидените в член 3 от Регламент № 376/70/ЕИО
Във всеки случай представлява ли такова действие нарушение на забраната за дискриминация, съдържаща се във втората алинея на член 40, параграф 3 от Договора от Рим
3. Представлява ли действието на интервенционна агенция, която използва финансиране от държавни институции за закупуване на зърнени култури при условия, различни от предвидените в законодателството на Общността в съответния сектор, и последващата им препродажба на цени, по-ниски от минималните, определени с Регламент № 376/70/ЕИО, държавна помощ за предприятия по смисъла и за целите на членове 92—94 от Договора за ЕИО и член 22 от Регламент № 120/67/ЕИО
Във всеки случай представлява ли такова действие нарушение на забраната за дискриминация, съдържаща се във втората алинея на член 40, параграф 3 от Договора от Рим
4. Представлява ли предприятие, разполагащо с огромни финансови ресурси, които му позволяват да оперира на пазара, без да се съобразява с действията и реакциите на конкурентите, предприятие в господстващо положение по смисъла на членове 86 и 90 от Договора и на Регламент № 26/62/ЕИО, дори когато такова предприятие е интервенционна агенция по смисъла на Регламент № 120/67/ЕИО
5. Също така, по смисъла и за целите на член 90 от Договора, представлява ли действие на предприятие, което нарушава правило на Общността, предназначено да предотврати изкривяване на конкуренцията на територията на Общността, злоупотреба с господстващо положение
6. Ако отговорът на въпроси 1 и 2 е отрицателен, а на въпроси 3, 4 и 5 е положителен, длъжна ли е интервенционната агенция да обезщети за вредите, произтичащи от нейното действие в нарушение на съответното законодателство на Общността, посочено в предходните въпроси
7. Каква сила има тълкуването, дадено от Съда на Европейските общности на правото на Общността, за съда, разглеждащ делото по същество
С други думи, обвързва ли „решението“ на Съда на Европейските общности съда, разглеждащ делото по същество, по същия начин, по който съдът по същество е обвързан от „правен въпрос“, постановен от Касационния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.
Следва ли член 30 и следващите от Договора за ЕИО, член 12 от Регламент № 14/64/ЕИО, както и член 22 от Регламент (ЕИО) № 805/68 – с оглед на разпоредбите относно хармонизирането на законодателствата, приети с цел пълното прилагане на общата организация на пазара на говеждо и телешко месо чрез Директиви на Съвета № 64/432/ЕИО и № 64/433/ЕИО – да се тълкуват в смисъл, че ветеринарно-санитарната проверка на границата, която е задължителна и систематична, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение върху вноса и износа, и ако да, от коя дата?
Следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че задължителната и систематична ветеринарно-санитарна проверка от вида, извършвана по смисъла на член 31 от Консолидираните здравни закони на Италианската република, все още е „оправдана“ след приемането на посочените по-горе директиви за хармонизиране на здравното законодателство?
Следва ли паричните такси, събирани по повод на ветеринарно-санитарни проверки на границата върху внасяни стоки или по повод на вътрешни проверки както на вносни, така и на местни продукти, да се считат за такси с ефект, равностоен на митнически сборове по смисъла на член 9 и следващите от Договора, и следователно да са забранени, или за вътрешно данъчно облагане, попадащо под правилото за недискриминация, установено в член 95 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1976 г.
Компетентен ли е Съдът на Европейските общности да разгледа спора въз основа на арбитражната клауза, съдържаща се в договора между жалбоподателя и Комисията?
Нарушила ли е Комисията договорните си задължения, като не е предоставила на жалбоподателя предизвестие за прекратяване на договора съгласно уговорените условия?
Допуснала ли е Комисията злоупотреба с власт или небрежност при възлагането на новия договор за почистване на дружеството Flexon-Italia, въпреки че неговата оферта е била значително по-висока от останалите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.
1. Дали разпоредбата на член 2 от Регламент № 84/66, приложима към продуктите, класифицирани по тарифна позиция ex 16.01 B, доколкото изрично изключва консервиращата течност, свързана с надениците, за целите на изчисляване на налога, представлява тълкуване на по-ранното законодателство и, ако е така, има ли тя обратно действие; или, напротив, представлява нова разпоредба, която има действие само от влизането в сила на посочения регламент?
2. Ако Съдът приеме, че е налице последното, пита се дали съгласно регламента от 1963 г. теглото на консервиращата течност е трябвало да се взема предвид при изчисляване на налога или всяка държава е можела да действа съгласно собственото си митническо законодателство, за да реши този въпрос.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1976 г.
a) Следва ли членове 30 и сл. от Договора за ЕИО, член 12 от Регламент № 14/64/ЕИО, както и член 22 от Регламент (ЕИО) № 805/68 – с оглед на разпоредбите за хармонизация, приети за пълното прилагане на общата организация на пазара на говеждо и телешко месо чрез Директиви на Съвета № 64/432/ЕИО и № 64/433/ЕИО – да се тълкуват в смисъл, че ветеринарно-санитарната проверка на границата, която е задължителна и систематична, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса и износа, и ако да, от коя дата?
б) Ако на предходния въпрос се отговори положително, следва ли член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че задължителната и систематична ветеринарно-санитарна проверка от вида, извършвана по смисъла на член 32 от консолидираните здравни закони на Италианската република (Regio Decreto № 1265 от 27 юли 1934 г.), все още е „оправдана“ след приемането на горепосочените директиви за хармонизация на здравните закони?
в) В случай на отрицателен отговор на предходните въпроси, следва ли да се приложат разпоредбите на член 9 и сл. от Договора за ЕИО или тези на член 95 в случай, когато в една държава членка при ветеринарно-санитарни проверки на животни и говеждо и телешко месо се заплащат различни парични такси, като някои от тях се начисляват върху внасяните стоки при ветеринарно-санитарни проверки при преминаване на границата, а други – при вътрешни проверки на подобни местни стоки или стоки, третирани като такива, които се отличават със следните характеристики:
— проверките на границата са допълнителни към вътрешните и съответните такси;
— за вътрешните проверки няма фиксирана такса, а „такса“ за издаване на сертификат за проверка;
— граничните такси са с фиксиран размер, докато „таксите“ за вътрешните проверки са променливи;
— „фиксираните гранични такси“ винаги се начисляват на глава добитък или на количество стока, докато „таксите“ за вътрешните проверки варират според количеството и броя и се намаляват обратно пропорционално на увеличението на броя и количеството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.