Германия

1. Съвместимо ли е с правилата за счетоводство, установени с Четвърта директива на Съвета 78/660/ЕИО от 25 юли 1978 година относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества (ОВ 1978 L 222, стр. 11), съгласно които:
- годишните счетоводни отчети трябва да дават вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите на дружеството (член 2, параграф 3);
- провизиите са предназначени да покриват загуби или задължения, чиято същност е ясно определена и които към датата на баланса са или вероятни, или сигурни, но неясни по отношение на размера или датата на възникване (член 20, параграф 1);
- провизиите не трябва да се използват за коригиране на стойността на активите (член 20, параграф 3);
- трябва да се вземат предвид всички предвидими задължения и потенциални загуби, възникнали през отчетната година или през предходна година, дори ако такива задължения или загуби станат явни само между датата на баланса и датата на неговото изготвяне (член 31, параграф 1, буква в), подточка bb));
- компонентите на активите и пасивите трябва да се оценяват поотделно (член 31, параграф 1, буква е));
- провизиите не трябва да надвишават необходимите суми (първа алинея на член 42),
ако строително предприятие, което освен собствените си служители използва и подизпълнители за изпълнение на договорите си, не прави индивидуални провизии, отчитайки потенциалните индивидуални гаранционни задължения, присъщи на конкретни договори, за задължения по гаранции, които възникват след датата на баланса, а прави глобална провизия, като фиксиран процент от оборота, подлежащ на гаранции?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително:
При какви условия, съгласно какви критерии за оценка и до какъв процент, въз основа, ако е необходимо, на преценка на самото предприятие, може да се направи такава глобална провизия, като се вземат предвид и евентуални ограничени права на регрес срещу собствените служители и подизпълнители на предприятието, и в случай на съмнение относно необходимия размер на провизията, кой понася неблагоприятните последици от това, че въпросът не подлежи на доказване?