Франция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Предоставя ли член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013 на Европейската централна банка дискреционна власт при разрешаването на дерогация за изключване на определени експозиции при изчисляването на отношението на ливъридж, или ЕЦБ разполага само с обвързана компетентност?
Законосъобразно ли е упражнена дискреционната власт от страна на ЕЦБ при отказа да разреши дерогация по член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013, с оглед на целите на тази разпоредба и принципите на правото на Съюза?
Съдържа ли обжалваното решение на ЕЦБ явни грешки в преценката и непропорционалност при отказа да се предостави дерогация по член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013?
Спазено ли е задължението за мотивиране и принципът на добра администрация при приемането на обжалваното решение на ЕЦБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Разполага ли Европейската централна банка с дискреционна власт при прилагането на член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013, или е длъжна да предостави дерогация при изпълнение на предвидените условия?
Законосъобразно ли е упражнена дискреционната власт от Европейската централна банка при отказа да изключи определени експозиции от изчисляването на отношението на ливъридж, включително с оглед на грешки при прилагане на правото, явни грешки в преценката и нарушение на принципа на добра администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допуснала ли е ЕЦБ грешка при тълкуването и прилагането на Регламент № 575/2013, като е отказала да разреши изключването на определени експозиции при изчисляването на отношението на ливъридж?
Явяват ли се мотивите на ЕЦБ за отказа ѝ явно неправилни по отношение на преценката на пруденциалния риск, свързан с регулираните спестявания и риска от ливъридж, и изпълнила ли е ЕЦБ задължението си да разгледа всички релевантни обстоятелства по случая?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при отказа на ЕЦБ да разреши исканата дерогация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Предоставя ли член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013 на Европейската централна банка дискреционна власт или обвързана компетентност при разрешаването на дерогация за изключване на определени експозиции при изчисляване на отношението на ливъридж?
Законосъобразно ли е упражнена дискреционната власт от Европейската централна банка при отказа да разреши исканата дерогация по член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Разполага ли Европейската централна банка с дискреционна власт при прилагането на член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013, или е длъжна да предостави дерогация при изпълнение на предвидените условия?
Законосъобразно ли е упражнена дискреционната власт от Европейската централна банка при отказа да разреши дерогация по член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013, с оглед на приложимите правни стандарти, липса на явни грешки в преценката и спазване на принципа на добра администрация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Допуснала ли е ЕЦБ грешка при тълкуването и прилагането на Регламент № 575/2013, като е отказала да изключи определени експозиции към CDC при изчисляването на отношението на ливъридж?
Явяват ли се мотивите на ЕЦБ за отказа ѝ явно неправилни поради неправилна преценка на пруденциалния риск, свързан с регулираните спестявания и риска от ливъридж?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при отказа на ЕЦБ да предостави дерогация по член 429, параграф 14 от Регламент № 575/2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Дали и евентуално при какви условия отдаването под наем на недвижим имот от холдингово дружество на дъщерно дружество е израз на пряка или непряка намеса в управлението на същото дъщерно дружество, която придава на придобиването и притежаването на дялове от дъщерното дружество характер на икономически дейности по смисъла на Директивата [за ДДС]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли предприятие, което предлага гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет, единствено поради това обстоятелство да се разглежда като предприятие, което предоставя електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни канали по смисъла на параграф 1 от член 31 от Директива [2002/22]?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли държава членка, без да наруши Директива [2002/22] или други правни норми на Европейския съюз, да предвиди задължение за пренос на радио- и телевизионни услуги по отношение както на предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи за разпространение, така и по отношение на предприятията, които, без да предоставят такива мрежи, предлагат гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет?
3) При положителен отговор на втория въпрос, могат ли държавите членки да не обвържат задължението за пренос, що се отнася до доставчиците на услуги, които не са оператори на електронни съобщителни мрежи, с всички условия, предвидени в параграф 1 от член 31 на Директива [2002/22], макар и по силата на директивата от операторите на мрежи да се изисква да отговарят на тези условия?
4) Може ли държава членка, която е въвела задължение за пренос на някои радио- и телевизионни услуги в някои мрежи, да предвиди, без това да е нарушение на Директива [2002/22], задължението тези услуги да приемат разпространението си в тези мрежи, включително и когато става дума за разпространение чрез уебсайт, когато самата услуга разпространява своите програми по интернет?
5) Трябва ли, когато става въпрос за разпространение по интернет, предвиденото в член 31, параграф 1 от Директива [2002/22] условие, че е необходимо значителен брой крайни ползватели на мрежите, които имат задължението за пренос, да ги използват като основно средство за приемане на радио- и телевизионни предавания, да се преценява с оглед на всички ползватели, които гледат телевизионни програми в стрийминг и пряко в мрежата на интернет, или единствено с оглед на ползвателите на сайта, който има задължението за пренос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Следва ли член 23 от Регламент№ 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли член 23 от Регламент№ 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да приложи съдържаща се в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност, дори когато посочената клауза не се отнася изрично до спорове във връзка с отговорността за нарушение на правото на конкуренцията?
3) Следва ли член 23 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че допуска националният съд, пред който дистрибуторът предявява иск за обезщетение за вреди срещу своя доставчик на основание член 102 ДФЕС, да не вземе предвид включена в договора между страните клауза за предоставяне на компетентност, когато национален или европейски орган не е установил нарушение на правото на конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли разпоредбите на член 17 от [Шеста директива], които по същество са възпроизведени в член 168 от Директива [2006/112/EО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7 и поправки в OB L 74, 2011 г., стр. 3, OB L 249, 2012 г., стр. 15 и OB L 323, 2015 г., стр. 31)], да се тълкуват в смисъл, че за да се откаже на данъчнозадължено лице правото от [ДДС], който то дължи поради извършените от самото него сделки, да приспадне данъка, посочен във фактури за стоки или услуги — за които данъчната администрация установява, че не са му били действително доставени — във всички случаи следва да се провери дали е установено, че лицето е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с [ДДС], независимо дали измамата е извършена по инициатива на издателя на фактурата, нейния получател или трето лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.