Франция
Преюдициално запитване, произхождащо от националните съдилища на Франция
Дело C-4/79: Providence agricole de la Champagne, Заключение от 17 юни 1980 г.
1. Дали част 1 от приложение I към Регламент № 1910/76 на Комисията от 30 юли 1976 г. и Регламент № 2466/76 на Комисията от 8 октомври 1976 г., с които се определят сумите, които се събират при износ от Франция на царевичен грис и царевично брашно, е валидна?
2. Дали част 1 от приложение I към Регламент № 652/76 на Комисията от 24 март 1976 г., с който се определят сумите, които се събират при износ от Франция на царевично нишесте, пшенично нишесте и картофено нишесте, е валидна?
3. Националният съд ли е компетентен да реши въпроса за законната лихва върху сумите, събрани като парично компенсаторно плащане, които се възстановяват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/79: Grunert, Съдебно решение от 12 юни 1980 г.
Задължени ли са държавите членки да разрешат чрез своето национално законодателство всички консерванти, които могат да бъдат използвани в хранителни продукти, предназначени за човешка консумация, и които са изброени в Директиви 64/54 и 70/357, или трябва само да забранят използването на всички вещества, които не са включени в тези списъци?
Може ли гражданин на държава членка да се позове на разпоредбите на Директиви 64/54 и 70/357, когато националното законодателство, приложимо в случая, е в противоречие с тези директиви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-803/79: Roudolff, Заключение от 22 май 1980 г.
Може ли описанието на стоките, попадащи под подпозиция ex 02.01 A II (a) 2 (dd) ex 22 в приложенията към регламентите на Комисията, определящи износните възстановки за говеждо и телешко месо за периода от август 1974 г. до април 1975 г. включително, да се тълкува като обхващащо износ на кашони, съдържащи разфасовки от предни четвъртини на замразено обезкостено или безкостно говеждо или телешко месо, включително определени разфасовки, посочени като вътрешности на бузи, тънки флангове и джолан, когато последните не са опаковани отделно, и може ли такъв износ да се ползва от износните възстановки, предвидени в Регламенти (ЕИО) № 805/68 и 885/68 на Съвета на Европейските общности?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-88/79: Grunert, Заключение от 24 април 1980 г.
Дали държавите членки са били задължени да разрешат в своето национално законодателство всички такива консерванти за употреба в хранителни продукти, предназначени за човешка консумация, които са изброени в посочените директиви, или са били длъжни само да забранят употребата на всички вещества, които не са включени в номенклатурите, приети от ЕИО, и, ако е уместно, дали гражданин на Общността, засегнат неблагоприятно от национално законодателство, което противоречи на директивата на Общността, може да се позове на това, че националното законодателство е неприложимо спрямо него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/80: Комисия/Франция, Определение от 28 март 1980 г.
Съществува ли задължение за националните органи да преустановят прилагането на национални разпоредби, признати за несъвместими с правото на Общността, след като е постановено съдебно решение по член 169 от Договора?
Допустимо ли е държава членка да създава пречки или да забавя изпълнението на такова съдебно решение чрез позоваване на необходимостта от разумен срок за изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/80: Комисия/Франция, Заключение от 25 март 1980 г.
Неправомерност на искането за приемане на обезпечителни мерки, тъй като то по същество представлява искане за задължаване на държава членка да изпълни решение на Съда, което противоречи на временния и предпазен характер на обезпечителните мерки.
Липса на условия за допускане на обезпечителни мерки, тъй като не са налице нито сериозни и непоправими вреди, нито неотложност, които да обосновават приемането на такива мерки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/80: Sonacotra, Определение от 12 март 1980 г.
Съществува ли компетентност на Съда на Европейските общности да се произнася по въпрос, който не засяга тълкуването на Договора за ЕИО или на акт на институция на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/79: Providence agricole de la Champagne, Заключение от 11 март 1980 г.
1. Дали част 1 от приложение I към Регламенти на Комисията № 1910/76 от 30 юли 1976 г. и № 2466/76 от 8 октомври 1976 г., с които се определят сумите, дължими при износ от Франция на царевичен грис и царевично брашно, е валидна
2. Дали част 1 от приложение I към Регламент на Комисията № 652/76 от 24 март 1976 г., с който се определят сумите, дължими при износ от Франция на царевично нишесте, пшенично нишесте и картофено нишесте, е валидна
3. Кой орган е компетентен да реши въпроса за законната лихва върху сумите, събрани като парични компенсации и подлежащи на възстановяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-168/78: Комисия/Франция, Съдебно решение от 27 февруари 1980 г.
Съвместима ли е френската система за данъчно облагане на спиртни напитки с изискванията на член 95 от Договора за ЕИО, доколкото облага по-неблагоприятно вносните спиртни напитки, получени от дестилация на зърнени култури, в сравнение с националните спиртни напитки, получени от вино и плодове?
Може ли разликата в данъчното третиране между различните категории спиртни напитки да бъде оправдана с оглед на техните характеристики, потребителски навици или други национални критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-65/79: Chatain, Заключение от 13 февруари 1980 г.
1. Позволяват ли Регламент (ЕИО) № 803/68 на Съвета от 27 юни 1968 г., по-специално членове 1—10, и Регламент (ЕИО) № 1581/74 на Комисията от 24 юни 1974 г. относно намаленията на цените, които следва да се вземат предвид при определяне на митническата стойност, на компетентните органи на държава членка да определят за стоки, внесени от трета държава, митническа стойност, по-ниска от декларираната от вносителя или, за вносове след влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 375/69 на Комисията от 27 февруари 1969 г., по-ниска от стойността, която произтича от данните, декларирани от вносителя относно митническата стойност?
2. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на компетентните органи на държава членка да намалят стойността, декларирана от вносителя (или, при прилагане на Регламент № 375/69 на Комисията, стойността, произтичаща от предоставените от този вносител данни), и за тази цел да се основават на сравнение между тази стойност и една или повече цени, начислени по други договори за продажба на същия продукт?
3. Коя е страната или кои са страните на износ и/или внос, от и/или към които трябва да са извършени продажбите, за да могат компетентните органи на държава членка съгласно разпоредбите на Общността да се позоват на цените, начислени по тези продажби, за да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
По-специално, трябва ли продажбите, чиито цени могат да бъдат използвани като референтни цени, непременно да са извършени между износител и вносител, установени съответно в същите държави, между които е извършена продажбата, по отношение на която се оспорва декларацията на вносителя за стойността (или предоставените от него данни за митническа стойност)?
4. Позволява ли разглежданото по-горе законодателство на Общността на националните митнически органи да вземат като референтна цена за намаляване на стойността, декларирана от вносителя (или — при прилагане на Регламент № 375/69 — стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни), цени, начислени: а) при продажби на продукти, произхождащи от държави, чиято външна търговия се осъществява чрез държавен монопол или от публични предприятия; и б) при продажби на имитации на продуктите, които са предмет на продажбата, по отношение на която се намалява митническата стойност?
5. Ако не може да се използва референтна цена по право или по факти, имат ли компетентните органи на държавата вносител право едностранно да използват други методи или факти и ако да — кои?
6. Съгласно кои критерии следва правилно да се определи митническата стойност, когато не е налична валидна цена за сравнение и когато става въпрос за патентовани продукти, предмет на продажби между две дружества, които не са независими едно от друго?
7. Имат ли органите на държава членка право да обвинят вносител в невярна декларация за митническа стойност, направена чрез невярна, непълна, неточна или неприложима фактура, като третират такива факти по същия начин, както внос на стоки без декларация, което е забранено от националното законодателство и е престъпление, наказуемо с тежки глоби и лишаване от свобода, дори когато вносителят е изпълнил изискванията на Регламент № 375/69 на Комисията, като е предоставил коректно данните относно митническата стойност на стоките, които са предмет на въпросника, приложен към посочения регламент, и когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
8. Съвместима ли е практиката на намаляване на декларираната стойност и сериозните последици, които тя води за вносителите, с митническия съюз, създаден с членове 12—29 от Договора за ЕИО, като се има предвид отклоненията в търговията и изкривяванията на конкуренцията, до които тази практика може да доведе?
9. Позволява ли член 13 от Споразумението между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация от 22 юли 1972 г., чрез забрана на всякаква мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на вноса в търговията между Общността и Швейцария, на компетентните органи на държава членка да намалят декларираната стойност (или стойността, произтичаща от предоставените от вносителя данни)
Позволява ли посоченият член 13 налагането на тежки глоби и лишаване от свобода на вносител от държава членка на ЕИО, който е изпълнил надлежно задълженията си, като е предоставил коректно и изчерпателно на националните органи информацията, изисквана по Регламент № 375/69 на Комисията, когато не се оспорва, че стоките действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
10. Пречи ли първата алинея на член 19 от посоченото по-горе Споразумение между Европейската икономическа общност и Швейцария, която забранява всякакви ограничения върху плащанията, свързани с търговията със стоки, и трансфера на такива плащания между държавите членки на Европейската общност и Швейцария, на националните органи да квалифицират като „незаконен трансфер на капитал“ операция, при която купувач в държава членка на Европейската икономическа общност плаща на своя швейцарски доставчик сумата по фактурата за продажба на стоки, когато не се оспорва, че тези стоки действително са доставени на купувача в посоченото в фактурата качество и количество и че продавачът е получил цялата фактурирана цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.