всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Puissochet

Съдия докладчик – Puissochet

Дело C-173/96: Hidalgo и др., Заключение от 24 септември 1998 г.

А) Еρωτάται αν η δραστηριότητα που συνίσταται στην παροχή υπηρεσιών καθαρισμού των εγκαταστάσεων μιας επιχειρήσεως, της οποίας κύριο αντικείμενο δεν είναι ο καθαρισμός αλλά, εν προκειμένω, η παραγωγή τσιχλών και καραμελών, και ως εκ τούτου η επιχείρηση χρειάζεται διαρκώς τη δευτερεύουσα αυτή δραστηριότητα, αποτελεί ”τμήμα εγκαταστάσεως”. Β) Ερωτάται επίσης αν στην έννοια ”συμβατική εκχώρηση” μπορεί να περιλαμβάνεται η λύση συμβάσεως για την παροχή υπηρεσιών καθαρισμού με τη λήξη του τρίτου έτους, μετά από ετήσια παράταση επί τρία έτη, με απόφαση της εταιρίας που παρέχει τις υπηρεσίες· σε περίπτωση καταφατικής απαντήσεως, ερωτάται αν αυτό μπορεί να εξαρτάται από το γεγονός ότι η επιχείρηση που παρέχει τις υπηρεσίες προβαίνει στον καθαρισμό με τους δικούς της εργαζομένους ή με την πρόσληψη άλλων εργαζομένων.
1) Μπορούν οι εργασίες καθαριότητας μεμονωμένων τμημάτων μιας εγκαταστάσεως, αν αυτές, μετά την καταγγελία της συμβατικής μεταβιβάσεως σε άλλη εταιρία, εκτελούνται εκ νέου από την ίδια την επιχείρηση, να εξομοιωθούν με τμήμα εγκαταστάσεως κατά την έννοια της οδηγίας 77/187/ΕΟΚ; 2) Ισχύει αυτό και στην περίπτωση κατά την οποία οι εν λόγω εργασίες καθαριότητας μεμονωμένων τμημάτων της εγκαταστάσεως, μετά την αναμεταβίβαση στην επιχείρηση, περιλαμβάνονται εκ νέου στις εργασίες καθαριότητας της όλης εγκαταστάσεως; Εμπίπτουν στο πεδίο εφαρμογής της οδηγίας 77/187/ΕΟΚ, της 14ης Φεβρουαρίου 1977, η λήξη συμβάσεως έργου με επιχείρηση καθαρισμού, πράγμα που απετέλεσε τον λόγο απολύσεως της εργαζομένης στην επιχείρηση του εργολάβου, και η ανάληψη των εργασιών καθαρισμού από την κύρια επιχείρηση, που αποτελεί επιχείρηση σιδηροδρομικών μεταφορών, απασχολούσα δικούς της εργαζομένους; Θεωρείται ως εμπίπτουσα στο πεδίο εφαρμογής του άρθρου 1, παράγραφος 1, της οδηγίας 77/187, της 14ης Φεβρουαρίου 1977, η περίπτωση επιχειρήσεως η οποία έπαυσε να παρέχει υπηρεσίες κατ' οίκον αρωγής σε συγκεκριμένα πρόσωπα που τελούν σε κατάσταση ανάγκης, για λογαριασμό ενός δήμου ο οποίος είχε αναθέσει την υπηρεσία αυτή στην επιχείρηση κατόπιν διαγωνισμού, αφού ο δήμος με νέο διαγωνισμό ανέθεσε την υπηρεσία αυτή σε άλλη επιχείρηση, χωρίς να υπάρχει μεταβίβαση περιουσιακών στοιχείων και χωρίς η συλλογική σύμβαση ή η συγγραφή υποχρεώσεων να αναφέρουν τίποτε σχετικά με την υποχρέωση υποκαταστάσεως στην εργασιακή σχέση με τους εργαζόμενους της προηγούμενης αναδόχου επιχειρήσεως από τη νέα επιχείρηση στην οποία ανατέθηκε κατόπιν διαγωνισμού η υπηρεσία; 1) Έχει το άρθρο 1, παράγραφος 1, άρα και το άρθρο 4, παράγραφος 1, της οδηγίας 77/187/ΕΟΚ του Συμβουλίου (ΕΕ ειδ. έκδ. 05/002, σ. 171), εφαρμογή ακόμη και στη μεταβίβαση τμήματος εγκαταστάσεως το οποίο συνίσταται στη φύλαξη και επιτήρηση μιας στρατιωτικής εγκαταστάσεως, αν δεν υφίσταται άμεση συμβατική μεταβίβαση μεταξύ των διαδοχικά αναλαμβανουσών το έργο αυτό επιχειρήσεων (επιχειρήσεων ασφαλείας); 2) Έχουν τα ανωτέρω άρθρα εφαρμογή τουλάχιστον στην περίπτωση κατά την οποία το τμήμα εγκαταστάσεως επαναμεταβιβάζεται στον αποδέκτη των υπηρεσιών μετά τη λήξη της συμβάσεως παροχής υπηρεσιών και στη συνέχεια συνάπτεται αμέσως με άλλον αντισυμβαλλόμενο νέα σύμβαση παροχής υπηρεσιών, οι όροι της οποίας έχουν ουσιαστικά το ίδιο περιεχόμενο; 3) Υφίσταται τουλάχιστον μεταβίβαση εγκαταστάσεως, υπό την έννοια του άρθρου 1, παράγραφος 1, της οδηγίας 77/187 του Συμβουλίου, όταν ουσιαστικά οι ίδιοι πάντοτε εργαζόμενοι εκτελούν τα ίδια καθήκοντα φυλάξεως και επιτηρήσεως υπό τις ίδιες ουσιαστικά προϋποθέσεις, τις οποίες έχει καθορίσει σε μεγάλο βαθμό ο αναθέσας τη φύλαξη;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-127/96: Hernández Vidal, Заключение от 24 септември 1998 г.

1. Явява ли се работата по почистване на помещенията на предприятие, чиято основна дейност не е почистване, но която има постоянна нужда от тази второстепенна дейност, „част от предприятие“?
2. Може ли понятието „правно прехвърляне“ да обхваща прекратяването на търговски договор за предоставяне на услуги по почистване след три години с годишни подновявания, по решение на предприятието, което наема услугите; ако това е така, зависи ли това от това дали предприятието, което наема услугите, извършва почистването със свои работници или с работници по нов договорен режим?
3. Когато след прекратяване на правното прехвърляне на дейностите по почистване на отделни части от предприятие на външна фирма, тези дейности отново се извършват от самото предприятие, могат ли те да се третират като част от предприятие по смисъла на Директива 77/187/ЕИО?
4. Същото ли е положението, когато след повторното им връщане на предприятието, тези дейности по почистване на отделни части от предприятието се сливат отново с дейностите по почистване на предприятието като цяло?
5. Попада ли в обхвата на Директива 77/187/ЕИО от 14 февруари 1977 г. ситуация, при която прекратяването на договор с почистваща компания води до уволнение на работника, нает от изпълнителя, и почистването се поема от възложителя, железопътно транспортно предприятие, чрез използване на собствени служители?
6. Когато предприятие престане да предоставя за община, която му е възложила договор за тази цел, услуга по домашна помощ за определени нуждаещи се лица, и след това възлага нов договор за тази услуга на друго предприятие, без да има прехвърляне на материални активи и без да има, нито в колективния трудов договор, нито в условията на търга, разпоредба, съгласно която новото предприятие трябва да се суброгира в трудовите правоотношения между работниците и предходното предприятие, на което е бил възложен договорът, следва ли този случай да се счита за попадащ в обхвата на член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО от 14 февруари 1977 г.?
7. Прилагат ли се член 1, параграф 1 и член 4, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО на Съвета и в случай на прехвърляне на част от предприятие, като например задачата по охрана на военно съоръжение, когато няма пряко правно прехвърляне между последователните изпълнители (охранителни предприятия)?
8. Това ли е положението, ако при прекратяване на договора частта от предприятието се връща на органа, възлагащ договора, който след това незабавно сключва договор за услуги с нов изпълнител при същите основни условия?
9. Има ли във всеки случай прехвърляне на предприятие по смисъла на член 1, параграф 1 от Директива 77/187/ЕИО, ако по същество същите служители продължават да изпълняват същите охранителни задължения при същите условия, които до голяма степен се определят от органа, възлагащ договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-61/97: Foreningen af danske Videogramdistributører, agissant pour Egmont Film и др./Laserdisken, Съдебно решение от 22 септември 1998 г.

Противоречи ли член 30, във връзка с член 36, или членове 85 и 86 от Договора за ЕИО на това, притежателят на изключителни права върху филм, който е прехвърлил изключителното право за производство и разпространение на копия от филма в една държава членка, да даде съгласие за отдаване под наем на собствените си издания, като същевременно възпрепятства отдаването под наем на внесени издания, които са пуснати на пазара в друга държава членка, когато притежателят на изключителните права за производство и разпространение на копия от филма е прехвърлил собствеността върху копията с мълчаливо съгласие те да бъдат отдавани под наем в тази последна държава членка?
С оглед на това, че Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и на заемане и относно някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, е влязла в сила, същият въпрос се повтаря на основание, че директивата е приложима към отговора.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-231/96: Edilizia Industriale Siderurgica/Ministero delle Finanze, Съдебно решение от 15 септември 1998 г.

1. Трябва ли разпоредбите на Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането и/или запазването от държава членка на национална разпоредба като тази, въведена от италианския законодател в член 13, параграф 2 от Декрет № 641 на Президента на Републиката от 26 октомври 1972 г., когато прилагането на тази разпоредба има за последица ограничаване на времевите ефекти на решение на Съда на Европейските общности?
2. Съвместима ли е член 5 от Договора за ЕО, както е тълкуван в съдебната практика на Съда, с национална разпоредба (член 13 от Президентски декрет № 641/72), която, що се отнася до процесуалните правила, приложими към съдебни производства за възстановяване на такси, платени в нарушение на Директива 69/335/ЕИО на Съвета, предвижда тригодишен срок, считано от датата на плащането, въпреки че такъв срок не е предвиден от националното право за искове между частни лица за възстановяване на недължимо платени суми?
3. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли от правния ред на Общността, че допуска национална разпоредба, която определя срок, чийто начален момент започва да тече (в ущърб на гражданин на държава членка, който се позовава на разпоредбите на директива с цел да получи възстановяване на такса, платена, но недължима) преди тази директива да е била правилно транспонирана в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-279/96: Ansaldo Energia и др./Amministrazione delle Finanze dello Stato и др., Съдебно решение от 15 септември 1998 г.

Допустимо ли е съгласно правото на Общността национална правна уредба да предвижда срок за предявяване на иск за упражняване на право, предоставено от правото на Общността, като този срок започва да тече от момент, предхождащ правилното и пълно транспониране в националното право на директивата, която установява това право?
Допустимо ли е съгласно правото на Общността разпоредба относно условията за възстановяване на суми на субект, чиито права са признати за нарушени и на когото се възстановяват изисканите суми, да съдържа други и по-неблагоприятни правила относно определянето на дължимата сума в сравнение с тези, които се прилагат при искове за възстановяване между частни лица, като тези правила по същество се определят с акт на същия държавен орган, който поради собственото си неизпълнение на задълженията е причинил нарушението на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-280/96: Marine Insurance Consultants, Съдебно решение от 15 септември 1998 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално процесуално правило, което предвижда преклузивен срок за предявяване на иск за възстановяване на суми, платени в нарушение на правото на Съюза, като този срок започва да тече преди правилното и пълно транспониране на съответната директива в националното право?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз национално правило, което предвижда по-неблагоприятни условия за начисляване на лихви при възстановяване на недължимо платени суми към държавата, отколкото тези, които се прилагат при възстановяване между частни лица, включително когато тези условия са определени от органа, причинил нарушението на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-260/96: Ministero delle Finanze/Spac, Съдебно решение от 15 септември 1998 г.

Допуска ли правото на Общността държава-членка да противопостави на искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на правото на Общността, национален срок за предявяване на иск от три години, който представлява дерогация от обикновените правила, приложими към искове между частноправни субекти за възстановяване на недължимо платени суми, за които е предвиден по-благоприятен срок, при условие че този срок се прилага по същия начин към искове, основани на правото на Общността, както и към искове, основани на националното право?
Допуска ли правото на Общността държава-членка да противопостави на искове за възстановяване на такси, събрани в нарушение на директива, национален срок за предявяване на иск, който започва да тече от датата на плащане на съответните такси, дори ако към тази дата съответната директива все още не е била правилно транспонирана в националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-290/97: Bruner/Hauptzollamt Hamburg-Jonas, Заключение от 16 юли 1998 г.

Следва ли подпозиция „ex 0207 41 11“ в част 8 от приложението към Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията от 17 декември 1987 година за установяване на номенклатура на селскостопанските продукти за износни възстановявания (ОВ 1987 L 366, стр. 1), валидна за периода от 21 юни 1988 година до 16 януари 1989 година, да се тълкува в смисъл, че понятието „четвъртини“ (от пиле) обхваща също така и разфасовки от птиче месо, които все още не са напълно отделени една от друга („posteriori“), както е описано по-подробно в мотивите на настоящото определение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-210/96: Gut Springenheide и Tusky/Oberkreisdirektor des Kreises Steinfurt, Съдебно решение от 16 юли 1998 г.

Кой е приложимият критерий за определяне дали, по смисъла на член 10, параграф 2, буква е) от Регламент (ЕИО) № 1907/90, изявления, предназначени да насърчат продажбите, са от естество да въведат в заблуждение купувача: трябва ли да се определят действителните очаквания на потребителите, към които са адресирани, или посочената разпоредба се основава на критерий за обективираната представа за купувача, която подлежи само на правна интерпретация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1373839404150 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form