Mertens de Wilmars
Съдия докладчик – Mertens de Wilmars
Дело C-45/75: Rewe-Zentrale/Hauptzollamt Landau-Pfalz, Съдебно решение от 17 февруари 1976 г.
Дали първата алинея на член 95 от Договора създава индивидуални права за гражданите на държавите членки, които националните съдилища трябва да защитават?
Дали налагането на частта от таксата за изравняване на монопола, наречена „Monopolausgleichspitze“, върху вноса на италиански вермут нарушава първата алинея на член 95, доколкото тази такса не е предназначена да компенсира чрез данък облагането на сравними вътрешни продукти, а по-скоро да покрие административните разходи на държавния монопол?
Дали член 37, параграф 1 от Договора трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на заинтересованите лица от края на преходния период индивидуални права, които националните съдилища трябва да защитават?
Дали налагането на частта от таксата за изравняване на монопола, наречена „Monopolausgleichspitze“, върху вноса на италиански вермут нарушава принципа, съдържащ се в член 37, параграф 1 от Договора, тъй като тази такса не е предназначена да компенсира чрез данък облагането на сравними вътрешни продукти, а по-скоро да покрие административните разходи на държавния монопол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/75: Fonderies Roubaix/Fonderies Roux, Съдебно решение от 3 февруари 1976 г.
Договор, сключен между две предприятия от една държава членка с цел „продажба на най-ниска цена“ на продукт, който е внесен от друга държава членка от едната страна, използвайки складовете и дистрибуторската мрежа на другата страна, трябва ли да се счита за „отнасящ се до“ вноса и поради тази причина да подлежи на уведомяване по член 4, параграф 1 от Регламент № 17?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/75: Balkan Import Export GmbH/Hauptzollamt Berlin Packhof, Съдебно решение от 22 януари 1976 г.
Дали разпоредбата, съдържаща се в част 5 от приложение I към Регламент № 725/74 на Комисията от 29 март 1974 г., изменяща паричните компенсаторни суми и съгласно която компенсаторната сума, която се налага при внос във Федерална република Германия на продукти по тарифна позиция 04.04 E I (B) 4 от Общата митническа тарифа (овче или биволско сирене, в съдове, съдържащи саламура, или в овчи или козли кожи), се определя на 63,80 DM, е валидна, доколкото тази разпоредба се отнася до такива продукти, внесени от България?
Дали паричната компенсаторна сума от 63,80 DM на 100 кг, наложена на 25 април 1974 г. при внос на овче сирене от трети страни, е обоснована и по-специално как може да се обоснове аритметично този размер на налога?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/75: Fonderies Roubaix/Fonderies Roux, Заключение от 14 януари 1976 г.
Дали договор, сключен между две предприятия от една държава членка с цел „продажба при най-малък разход“ на продукт, който се внася от друга държава членка от едната страна, използвайки складовете и дистрибуторската мрежа на другата страна, трябва да се счита за „отнасящ се до“ вноса и поради тази причина да подлежи на уведомяване съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 17?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/75: Balkan Import Export GmbH/Hauptzollamt Berlin Packhof, Заключение от 17 декември 1975 г.
1. Беше ли все още съвместимо с правото на Общността на 25 април 1974 г. да се налага парично компенсаторно плащане съгласно Регламент (ЕИО) № 974/71 на Съвета в редакцията, действаща на 25 април 1975 г. (sic), при внос на овче сирене, попадащо под позиция 04.04 Е I b 4 от Общата митническа тарифа, от трети страни, особено с оглед на освобождаванията по Регламент (ЕИО) № 1265/73 на Комисията от 14 май 1973 г. за вноса на други видове сирене от плащане на парично компенсаторно плащане?
Ако на първия въпрос се отговори положително:
2. Оправдано ли е паричното компенсаторно плащане от 63,80 DM на 100 кг, наложено на 25 април 1974 г. при внос на овче сирене от трети страни
По-специално, как може този размер на плащането да бъде аритметично обоснован?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/73: Suiker Unie и др./Комисия, Съдебно решение от 16 декември 1975 г.
Дали определени практики на производителите и търговците на захар в Общността, по-специално съгласувани действия за защита на национални пазари, прилагане на клаузи за изключителност в договорите с търговски представители, предоставяне на лоялни отстъпки и упражняване на икономически натиск върху търговци, представляват нарушения на членове 85 и 86 от Договора за ЕИО (сега членове 101 и 102 ДФЕС), и ако да, в каква степен тези действия са несъвместими с правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-45/75: Rewe-Zentrale/Hauptzollamt Landau-Pfalz, Заключение от 20 ноември 1975 г.
1. Следва ли член 37, параграф 1 и първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че предоставят на гражданите на държавите членки от края на преходния период преки индивидуални права, които националните съдилища трябва да защитават?
2. Нарушава ли събирането на частта от монополното уравнение, наречена Monopolausgleichspitze (монополна уравнителна надбавка), при вноса на италиански вермут принципите на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО — и, в случай че на първия въпрос се отговори положително, също и тези на член 37, параграф 1 — тъй като не е предназначена да компенсира обременяването на сравними вътрешни продукти с данък, а по-скоро с разходите по администрирането на държавния монопол?
3. В случай че на втория въпрос се отговори отрицателно: При прилагането на член 37, параграф 1 и първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО следва ли да се сравняват само Monopolausgleichspitze от една страна и разходите по монопола от друга, или е от значение дали внесеният продукт не се поставя в по-неблагоприятно положение по отношение на общата си цена вследствие на налагането на Monopolausgleichspitze в сравнение със сравним вътрешен продукт?
4. В случай че на първата алтернатива на третия въпрос се отговори положително:
Дискриминиран ли е внесеният италиански вермут по смисъла на член 37, параграф 1 и първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО, тъй като Законът за монопола върху ракията предвижда за винения спирт на внесените продукти за консумация Monopolausgleichspitze в еднакъв размер, докато за сравними вътрешни продукти таксите са разходите по администрирането на националния монопол, определени в зависимост от количеството произведени продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/75: Douaneagent der Nederlandse Spoorwegen/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Съдебно решение от 19 ноември 1975 г.
1. Допустимо ли е да се класифицира под подраздел 90.07 А апаратура, която според националния орган попада под подраздел 84.54 Б, чрез регламент на Съвета посредством допълнителна бележка към глава 90, без съответна промяна в текста на позиция 90.07?
2. С оглед на факта, че въз основа на членове 60 и 65 от Конституцията на Кралство Нидерландия споразуменията с други държави и с организации по международното право имат правно обвързваща сила след тяхното надлежно сключване и публикуване, и като се има предвид, че споразумението GATT, по което Нидерландия е страна, представлява такова споразумение, и накрая, като се има предвид, че посочената позиция 84.54 заедно със съответното мито е била обвързана по време на т.нар. Кенеди-рунд в рамките на GATT, допустимо ли е, в противоречие с това обвързване и без да е предвидено нищо по отношение на Нидерландия, да се начислява по-високо мито за стоки, попадащи под тази позиция, чрез класифициране на този продукт под друга глава и друга позиция посредством регламент на Съвета на ЕИО?
С оглед на приоритета на договорните задължения на Общността пред актовете на нейните органи и – независимо от въпроса дали разпоредба на GATT е или не е годна да създаде права за гражданите, на които те могат да се позовават пред съд – длъжен ли е нидерландският съд в случаи, които са му представени, да прилага разпоредби на GATT, които са подходящи за пряко прилагане, дори ако това може да доведе до конфликт с правото на Общността?
3. Нарушава ли допълнителната бележка задълженията, произтичащи от Конвенцията от 15 декември 1950 г. относно номенклатурата за класификация на стоките в митническите тарифи, по-специално член II (б), (ii), съдържащ разпоредба, забраняваща изменението на бележките към главите и разделите по начин, който променя смисъла на главите, разделите и позициите в номенклатурата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.