Дело C-45/75: Rewe-Zentrale/Hauptzollamt Landau-Pfalz, Заключение от 20 ноември 1975 г.

1. Следва ли член 37, параграф 1 и първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че предоставят на гражданите на държавите членки от края на преходния период преки индивидуални права, които националните съдилища трябва да защитават?
2. Нарушава ли събирането на частта от монополното уравнение, наречена Monopolausgleichspitze (монополна уравнителна надбавка), при вноса на италиански вермут принципите на първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО — и, в случай че на първия въпрос се отговори положително, също и тези на член 37, параграф 1 — тъй като не е предназначена да компенсира обременяването на сравними вътрешни продукти с данък, а по-скоро с разходите по администрирането на държавния монопол?
3. В случай че на втория въпрос се отговори отрицателно: При прилагането на член 37, параграф 1 и първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО следва ли да се сравняват само Monopolausgleichspitze от една страна и разходите по монопола от друга, или е от значение дали внесеният продукт не се поставя в по-неблагоприятно положение по отношение на общата си цена вследствие на налагането на Monopolausgleichspitze в сравнение със сравним вътрешен продукт?
4. В случай че на първата алтернатива на третия въпрос се отговори положително:
Дискриминиран ли е внесеният италиански вермут по смисъла на член 37, параграф 1 и първата алинея на член 95 от Договора за ЕИО, тъй като Законът за монопола върху ракията предвижда за винения спирт на внесените продукти за консумация Monopolausgleichspitze в еднакъв размер, докато за сравними вътрешни продукти таксите са разходите по администрирането на националния монопол, определени в зависимост от количеството произведени продукти?