Ilesic
Съдия докладчик – Ilešič
Дело C-75/12: Abdel, Определение от 4 юли 2012 г.
Изисква ли процедурата по член 267 ДФЕС националният съд да опише фактическата и нормативна рамка или фактическите предпоставки, свързани с преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/11: TofuTown.com/Meica и СХВП, Определение от 28 юни 2012 г.
Какви са критериите за преценка на вероятност от объркване между две марки съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009?
При какви условия твърденията за наличие на основания за обжалване се считат за явно недопустими или явно неоснователни по смисъла на член 119 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-599/11: TofuTown.com/Meica и СХВП, Определение от 28 юни 2012 г.
Какви са критериите за установяване на концептуалното сходство между словни знаци при оценка на вероятността за объркване по член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009?
Следва ли при оценка на сходството на словните знаци да се отдава по-голямо значение на началото на знака, отколкото на неговия край?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/11: Szyrocka, Заключение от 28 юни 2012 г.
1) Следва ли член 7 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане да се тълкува в смисъл, че: a) урежда изчерпателно всички изисквания, на които трябва да отговаря молбата за издаване на европейска заповед за плащане; или в смисъл, че б) с тази разпоредба се определят само минималните изисквания, на които трябва да отговаря тази молба, като по отношение на неуредените въпроси следва да се прилагат нормите на националното право
2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 1, буква б), в случай че молбата не отговаря на предвидените в правото на съответната държава членка формални изисквания (например не е приложен препис от молбата за насрещната страна или не е посочена цената на иска), следва ли от ищеца да се изисква да допълни подадената молба на основание член 26 от Регламент № 1896/2006, или допълването на молбата следва да се изисква на основание член 9 от същия регламент
3) Следва ли член 4 от Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че изброените в тази разпоредба характеристики на паричното вземане, т.е. то да бъде „с определен размер“ и да е изискуемо при подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, се отнасят само до главницата, или посочената разпоредба следва да се разбира и в смисъл, че тези характеристики се отнасят и до вземането за лихви за забава
4) Следва ли „правилното тълкуване на член 7, параграф 2, буква в) от Регламент № 1896/2006 да се разбира в смисъл, че ако в правото на държавата членка по произход не се предвижда автоматично начисляване на лихвите, в рамките на производството по издаване на европейска заповед за плащане, освен главницата, могат да се претендират и: а) всички лихви, включително т.нар. „отворени“ лихви (изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост до деня на плащането, определен без посочване на конкретна дата, например „от 20 март 2011 г. до датата на плащането“); б) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане или до датата на издаване на заповедта за плащане; в) само лихвите, изчислени от конкретната дата на тяхната изискуемост, до датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане
5) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква а), предвид изискванията на Регламент № 1896/2006, по какъв начин съдът следва да формулира диспозитива от решението си относно лихвите при попълване на формуляра за европейска заповед за плащане
6) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква б), от кого следва да се определи размерът на дължимите лихви — от ищеца или служебно от съответния съд
7) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 4, буква в), задължен ли е ищецът да посочи в молбата изчисления от него размер на дължимите лихви
8) В случай че до подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не изчисли размера на претендираните лихви, следва ли националният съд да изчисли служебно размера на тези лихви, или следва да изиска от ищеца да допълни молбата с липсващите данни в съответствие с член 9 от Регламент № 1896/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-170/11: Lippens и др., Заключение от 24 май 2012 г.
Следва ли Регламент [№ 1206/2001], и по-специално член 1, параграф 1 от него, да се тълкува в смисъл, че когато определен съд реши да разпита свидетел с местожителство в друга държава членка, този съд е длъжен при всички обстоятелства да приложи относно този вид доказателство някой от предвидените в Регламента способи, или този съд има право да приложи и уреден в собственото му национално процесуално право способ, като например призове съответния свидетел да се яви пред този съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-457/10: AstraZeneca/Commisson, Заключение от 15 май 2012 г.
Неправилно определяне на съответния продуктов пазар
Неправилна преценка относно първата злоупотреба с господстващо положение
Неправилна преценка относно втората злоупотреба с господстващо положение
Прекомерен размер на наложената глоба
Грешка при прилагане на правото относно ролята на държавата като купувач монопсонист и относно значението на правата на интелектуална собственост, положението на първи навлязъл на пазара и финансовата мощ за установяване на господстващо положение
Неправилно прилагане на критериите за доказване на антиконкурентни последици при оттеглянето на разрешенията за пускане на пазара (насрещна жалба на Комисията)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/11: Rahman и др., Заключение от 27 март 2012 г.
1) Предвижда ли член 3, параграф 2 от Директива 2004/38[…] изискване държавата членка да приеме законова разпоредба за улесняване на влизането и/или пребиваването в държава членка на другите членове на семейството, които не са граждани на […][С]ъюз[а] и отговарят на изискванията по член 10, параграф 2 [от тази директива]?
2) Могат ли другите членове на семейството, посочени в първия въпрос, да се позовават на пряката приложимост на член 3, параграф 2 от [посочената] директива […], в случай че не отговарят на изискванията, предвидени в националните законови разпоредби?
3) Дали в категорията на другите членове на семейството, уредена в член 3, параграф 2 и член 10, параграф 2 от Директива [2004/38], попадат само лицата, които са пребивавали в същата държава като гражданина на Съюза и неговия/неговата съпруг(а), преди гражданинът на Съюза да се премести в приемащата държава?
4) Трябва ли посочената в член 3, параграф 2 от [тази] директива зависимост, на която другите членове на семейството се позовават, за да си осигурят разрешение за влизане на територията на приемащата държава, да е била налице малко преди гражданинът на Съюза да се премести в приемащата държава?
5) Може ли държавата членка да предвиди за другите членове на семейството особени изисквания относно естеството или продължителността на посочената в член 3, параграф 2 от [въпросната] директива зависимост, за да се избегне възможността такава зависимост, която е привидна или ненужна, да позволи на чужди граждани да бъдат допуснати или да продължат да пребивават на територията на държавата членка?
6) Трябва ли зависимостта, на която се позовават другите членове на семейството, за да бъдат допуснати до територията на държавата членка, да е налице в приемащата държава за определен или за неопределен период от време, за да може да се издаде или поднови карта за пребиваване съгласно член 10 от Директива 2004/38[…], и при утвърдителен отговор, как трябва да се докаже наличието на такава зависимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/12: Zhu и др., Определение от 13 март 2012 г.
Допустимо ли е съединяване на дела с оглед на тяхната връзка по предмет съгласно приложимите процесуални правила на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/10: Celaya Emparanza y Galdos Internacional, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.
В рамките на спор за нарушение на изключителното право, предоставяно от регистриран промишлен дизайн на Общността, правото да се забрани използването от трети лица на промишления дизайн, предвидено в член 19, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002, разпростира ли се върху всяко трето лице, което използва друг промишлен дизайн, който не създава у информирания потребител цялостно впечатление, различно от създаденото от първия промишлен дизайн, или напротив, от обхвата на забраната се изключва третото лице, което използва последващ промишлен дизайн на Общността, регистриран в негова полза, докато последният не бъде обявен за недействителен?
От значение ли е за отговора на първия въпрос намерението на третото лице, или този отговор се определя от неговото поведение, като решаващо значение има обстоятелството, че посоченото трето лице е подало заявка за регистрация и е регистрирало последващия промишлен дизайн на Общността, след като е получило извънсъдебното искане на притежателя на предходния промишлен дизайн на Общността за преустановяване на продажбата на продукта поради нарушаване на правата, произтичащи от предходния промишлен дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-545/09: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 2 февруари 2012 г.
Задължени ли са държавите членки по Конвенцията за определяне на статута на Европейските училища да гарантират, че командированите или назначени в Европейските училища учители ще се ползват от същите права за кариерно развитие и пенсиониране, каквито имат националните им колеги по силата на националното законодателство?
Прилага ли Обединеното кралство правилно член 12, точка 4, буква а) и член 25, точка 1 от Конвенцията, като изключва командированите или назначени в Европейските училища английски и уелски учители от достъп до по-изгодни равнища на заплащане и допълнителни плащания, предвидени за националните им колеги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.