Fernlund
Съдия докладчик – Fernlund
Дело C-230/14: Weltimmo, Заключение от 25 юни 2015 г.
1) Следва ли член 28, параграф 1 от Директива 95/46 […] да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на националното право са приложими на територията на една държава членка спрямо администратор на данни, който е установен изключително в друга държава членка, управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви, публикува и обяви за недвижими имоти, находящи се на територията на първата държава членка, чиито собственици изпращат личните си данни към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
2) Следва ли член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува с оглед на съображения 18—20, член 1, параграф 2 и член 28, параграф 1 от същата директива в смисъл, че унгарският орган за защита на данните и свободата на информацията [унгарският орган за защита на данните] не може да прилага унгарския закон за защита на данните като национално право спрямо лице, което управлява уебсайт за недвижими имоти и обяви и е установено изключително в друга държава членка, дори когато то публикува обяви за недвижими имоти, находящи се в Унгария, чиито собственици вероятно изпращат от територията на Унгария данните за своите имоти към техническо средство (сървър) за съхраняване и обработване на данни, което се намира във втората държава членка и принадлежи на лицето, което управлява уебсайта?
3) От значение ли е за тълкуването въпросът дали услугата, предоставена от администратор, който управлява уебсайт, е насочена към територията на друга държава членка?
4) От значение ли е за тълкуването въпросът дали данните относно недвижимите имоти, находящи се на територията на тази друга държава членка, и личните данни на собствениците действително са прехвърлени от територията на тази държава членка?
5) От значение ли е за тълкуването въпросът дали личните данни относно посочените имоти са лични данни на граждани на друга държава членка?
6) От значение ли е за тълкуването обстоятелството, че собствениците на установеното в Словакия предприятие имат местоживеене в Унгария?
7) Ако от отговора на предходните въпроси следва, че унгарският орган за защита на данните може да предприеме действия, но че трябва да прилага не националното право, а правото на държавата членка по място на установяване, трябва ли член 28, параграф 6 от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че съгласно правото на държавата членка по място на установяване унгарският орган за защита на данните може да упражни само правомощията, предвидени в член 28, параграф 3 от Директива 95/46, и че поради това не може да наложи глоба?
8) Може ли да се приеме, че понятието „adatfeldolgozás“ [технически действия по обработване на данни], използвано в текста [на унгарски език] както на член 4, параграф 1, буква а), така и на член 28, параграф 6 от Директива 95/46, е идентично в терминологията на тази директива на понятието „adatkezelés“ [обработване на данни]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-29/14: Комисия/Полша, Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Съответства ли националната правна уредба на Република Полша на изискванията на Директива 2004/23/ЕО, Директива 2006/17/ЕО и Директива 2006/86/ЕО, доколкото изключва репродуктивните клетки и ембрионалните и феталните тъкани от приложното си поле?
Може ли транспонирането на разглежданите директиви да се осъществи чрез съвкупност от общи или професионални правила и необвързващи актове, вместо чрез конкретни законови или подзаконови мерки, които изрично включват всички видове тъкани и клетки, обхванати от директивите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/13: Verder LabTec, Съдебно решение от 21 май 2015 г.
Следва ли член 49 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчна правна уредба на държава членка, като разглежданата в главното производство, която при прехвърляне на активи на дружество, намиращо се на територията на тази държава членка, към място на стопанска дейност на това дружество, намиращо се на територията на друга държава членка, предвижда разкриването на свързаните с тези активи скрити увеличения на стойността, възникнали на територията на първата държава членка, данъчното облагане на тези увеличения на стойността и разсроченото събиране на данъка върху тях на десет годишни вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-241/14: Bukovansky, Заключение от 30 април 2015 г.
Следва ли разпоредбите на Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба от двустранна спогодба относно двойното данъчно облагане, сключена между Швейцарската конфедерация и държава членка, която предвижда механизъм на разширено данъчно облагане, съгласно който доходите, получени в тази държава членка от заето лице, което е пограничен работник „в обратна посока“ съгласно текста на Споразумението, преместило се е да живее в Швейцария, няма швейцарско гражданство и е било данъчно задължено през период от поне пет години преди преместването в Швейцария по отношение на дохода във въпросната държава членка, могат и занапред да се облагат с данък върху доходите в тази държава членка през годината, в която е осъществено преместването и през следващите пет години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-591/13: Комисия/Германия, Съдебно решение от 16 април 2015 г.
Допустимо ли е Федерална република Германия да обвързва отложеното данъчно облагане на доходите от възмездното прехвърляне на дълготрайни активи с условието тези доходи да бъдат реинвестирани само в активи, намиращи се на германска територия, без да предоставя същото предимство при реинвестиране в други държави членки или държави от ЕИП?
Съвместим ли е този данъчен режим с изискванията за свобода на установяване по член 49 ДФЕС и член 31 от Споразумението за ЕИП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-657/13: Verder LabTec, Заключение от 26 февруари 2015 г.
Нарушена ли е свободата на установяване по член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, когато в хипотезата на прехвърляне на актив от място на стопанска дейност в дадена държава към място на стопанска дейност на същото предприятие в друга държава, разпоредба от правото на първата държава предвижда, че е налице отчуждаване на активи за нестопански цели, което води до печалба чрез разкриване на скрити резерви, а друга разпоредба предвижда възможността тази печалба да се разпредели съразмерно за пет или десет данъчни години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-691/13: Les Laboratoires Servier, Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.
Разпоредбите на член 6, точка 2 от Директива 89/105 налагат ли мотивиране на решенията за включване или за подновяване на включването в списъка на лекарствените продукти, даващи право на реимбурсиране от здравноосигурителните каси, които решения — било като ограничават в сравнение с направеното искане терапевтичните индикации, даващи право на реимбурсиране, било като обвързват това реимбурсиране с условия, отнасящи се по-специално до квалификацията на лекарите, издаващи рецептите, до организацията на грижите или до проследяването на състоянието на пациентите, или по всякакъв друг начин — дават право на реимбурсиране от здравноосигурителните каси само на част от пациентите, които биха могли да ползват лекарствения продукт, или само при определени обстоятелства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-512/13: Sopora, Съдебно решение от 24 февруари 2015 г.
Следва ли да се приеме, че е налице непряко разграничение въз основа на гражданството или възпрепятстване на свободното движение на работниците, което трябва да бъде обосновано, когато законодателството на държава членка позволява на „влезли в страната работници“ да получават необлагаема надбавка за екстериториални разходи, като работникът, който през периода преди да започне да упражнява трудова дейност в тази държава членка е живял в чужбина на разстояние над 150 километра от границата с тази държава, може да получава, без да е необходимо да доказва разходите си, необлагаема до определен фиксиран процент надбавка за екстериториални разходи, дори размерът на надбавката да е по-висок от действително направените екстериториални разходи, докато по отношение на работник, който през посочения период от време е живял на по-малко разстояние от границата с тази държава членка, необлагаемата сума на надбавката е ограничена до размера на действително направените екстериториални разходи, които могат да бъдат доказани?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, основава ли се разглежданото нидерландско правило, предвидено в Правилника от 17 май 1965 г. за прилагане на Закона от 1964 г. за данъка върху възнагражденията, на императивни съображения от общ интерес?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, прилаганият във връзка с това правило критерий за 150-километрова отдалеченост надхвърля ли необходимото за постигането на неговата цел?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/13: Forsgren, Съдебно решение от 15 януари 2015 г.
Може ли в съответствие с член 1, буква б) и член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 при наличието на другите условия да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитена с основен патент активна съставка (в случая протеин D), ако тази активна съставка се съдържа в лекарствения продукт (в случая Synflorix) в ковалентна (молекулярна) връзка с други активни съставки, като при това обаче запазва собственото си действие?
Може ли в съответствие с член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитено с основен патент вещество (в случая протеин D), ако това вещество притежава собствено терапевтично действие (в случая като ваксина срещу Haemophilus influenzae бактерии), но разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт не се отнася до това действие?
Може ли в съответствие с член 3, букви а) и б) от Регламент № 469/2009 да се издаде сертификат за допълнителна закрила на защитено с основен патент вещество (в случая протеин D), ако в разрешението за пускане на пазара това вещество е определено като „носител“ на същинските активни съставки (в случая пневмококови полизахариди), което в качеството на адювант усилва действието на тези активни съставки, но това действие не е изрично посочено в разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-489/14: A, Определение от 13 януари 2015 г.
Приложими ли са основанията за ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз в случай на спор относно родителска отговорност и произтичаща от това правна несигурност за децата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.