Съд

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-13/73: Angenieux/Hakenberg, Съдебно решение от 12 юли 1973 г.

1. Следва ли представител на търговско дружество, който през част от годината извършва непрекъснати обиколки на територията на една държава членка с цел набиране на клиенти, но чиято дейност се разпростира и върху територията на друга държава членка, в която се намират седалищата на дружествата, които той представлява и с които се свързва извън времето, прекарано в обиколки, да се счита за упражняващ дейност на територията и на двете държави членки по смисъла на член 12 от Регламент № 3, или само на територията на държавата, в която извършва обиколките, и достатъчно ли е за целите на член 12 да има основна дейност на територията на една държава членка?
2. Следва ли дейност, която се състои в редуване на обиколки за набиране на клиенти и контакти с представляваните дружества, да отговаря на критериите на член 13, буква а) от Регламент № 3 (в предишната му редакция), и по-специално на изискването за „продължителност на заетостта от 12 месеца“?
3. Как следва да се тълкува понятието „постоянно пребиваване“ по смисъла на член 1, буква h) и член 13, параграф 1, буква в), първа алинея от Регламент № 3, и по-специално дали може да се счита за постоянно пребиваване всяко обичайно пребиваване в границите на държава членка, дори когато това пребиваване не е на фиксирано място, а се състои в обиколки с цел набиране на клиенти, или понятието предполага известна степен на трайност на дадено място и следователно работникът може да има постоянно пребиваване само в държавата членка, в която се връща между обиколките си на фиксиран постоянен адрес и където се намират седалищата на дружествата, които го наемат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Френски

Дело C-9/73: Schlüter/Hauptzollamt Lörrach, Заключение от 11 юли 1973 г.

1. Дали Регламент № 974/71 е валиден, доколкото разрешава събирането на компенсаторни суми при внос от трети страни
2. Дали Регламент № 974/71 е валиден, доколкото разрешава събирането на компенсаторни суми в рамките на Общността
3. Дали валидността на Регламент № 974/71 е засегната поради това, че определянето на компенсаторните суми по отношение на трети страни се основава изключително на промените в обменния курс на тези държави членки, които са упълномощени да ги събират, спрямо долара
4. Дали Регламент № 974/71 и последващите регламенти за неговото прилагане, издадени от Комисията, са валидни, доколкото разрешават събирането на компенсаторни суми при търговия с трети страни с Ементалер и Грюер сирене, които, заедно с митото, надвишават максималните консолидирани ставки за митата по ГАТТ
5. Дали правомощието, съдържащо се в Регламент № 974/71 за събиране на компенсаторни суми към момента на вноса (т.е. на 15 март 1972 г. или 16 май 1972 г.), вече не е било в сила, било защото държавите членки отново са прилагали международните правила за границите на колебания около официалния паритет, било защото е било установено, най-късно след Вашингтонската конференция от 18 декември 1971 г., че държавите членки няма да се върнат към старите паритети
6. Дали към момента на вноса (т.е. на 15 март или 16 май 1972 г.) на държавите членки е било забранено да пуснат валутите си да плават, било по силата на член 107 от Договора за ЕИО, било поради решението на Съвета от 22 март 1971 г. относно постепенното осъществяване на Икономическия и паричен съюз, или по силата на член 5 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-3/73: Hessische Mehlindustrie Karl Schöttler KG/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Съдебно решение от 11 юли 1973 г.

Следва ли разпоредбите на Регламент № 172/67/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. и на Регламент № 1403/69/ЕИО на Комисията от 18 юли 1969 г. да се тълкуват в смисъл, че денатурацията трябва да се извършва изцяло под личния надзор на длъжностно лице от интервенционната агенция, или изискването за надзор се счита за изпълнено, ако интервенционната агенция само осигурява възможност за проверка на операцията по денатурация във всеки момент, но изисква „надеждност“ от страна на лицето, отговарящо за предприятието за денатурация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-12/73: Muras/Hauptzollamt Hamburg Jonas, Заключение от 11 юли 1973 г.

1. Следва ли член 15 от Регламент № 121/67/ЕИО на Съвета от 13 юни 1967 г. да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба възстановима сума не може да бъде предоставена, когато нейният размер надвишава цената, платена за продукта на вътрешния пазар
2. Следва ли изискванията, посочени в член 6 от Регламент № 1041/67/ЕИО на Комисията, да се оценяват въз основа на търговските практики и мерките за здравна защита в държавите членки на Общността или в държавите на местоназначение, и следва ли при тълкуването на тези изисквания продуктите да се считат за неотговарящи на добра търговска стойност, ако размерът на възстановимата сума надвишава действително платената за тях цена на вътрешния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-11/73: Getreide Import GmbH/Einfuhr- und Vorratsstelle für Getreide und Futtermittel, Заключение от 5 юли 1973 г.

Следва ли членове 2 и 4 от Регламент № 19/1962 на Съвета на Европейската икономическа общност (ОВ ЕИО 1962, стр. 933) да се тълкуват в смисъл, че при изчисляването на налога разходите, посочени от ищеца, по-специално ... (следва изброяване на определени разходи), трябва да се приспаднат от праговата цена или такова приспадане не се изисква?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-59/72: Wünsche/Комисия, Заключение от 4 юли 1973 г.

Незаконосъобразност на Регламент № 1643/71 на Комисията поради нарушение на член 39, параграф 1 и член 40, параграф 3 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, тъй като системата на минималните цени е неподходяща за постигане на целта за стабилизиране на пазарите
Нарушение на принципа на пропорционалност, тъй като системата на минималните цени е наложила по-тежки условия за вносителите без компенсиращи предимства
Нарушение на принципа на правната сигурност, тъй като възможностите за заобикаляне на системата са въвели несигурност в търговията с внос
Нарушение на предполагаем ред на приоритет между мерките, предвидени в член 2, параграф 1 от Регламент № 1428/71 на Съвета и член 41 от Споразумението за асоцииране с Гърция, като се твърди, че количествените ограничения следва да имат предимство пред системата на минималните цени
Прекомерен и забранителен характер на минималните цени, определени от Комисията

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/73: Westzucker GmbH/Einfuhr- und Vorratsstelle für Zucker, Съдебно решение от 4 юли 1973 г.

Следва ли Регламент № 1048/71 да се тълкува в смисъл, че новият член 12 от Регламент № 766/68 се прилага по отношение на случаи, при които лицензия за износ е издадена преди 27 май 1971 г. (датата на влизане в сила на новата редакция), а износът е извършен след 1 юли (датата на влизане в сила на увеличението на интервенционните цени)?
Нарушава ли Регламент № 1048/71, тълкуван по този начин, принципа на правната сигурност, който изисква да се защити доверието на заинтересованите лица (Vertrauensschutz)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора |

Дело C-13/73: Angenieux/Hakenberg, Заключение от 4 юли 1973 г.

1. Какво е значението на думата „нает“ в член 12 от Регламент № 3 и следва ли търговски представител, който извършва непрекъснати командировки в продължение на девет месеца годишно в една държава членка, но работи и на територията на друга държава членка, където е седалището на предприятието, което го наема и където се връща за консултации, да се счита за „нает“ и в двете държави или само в първата
Достатъчно ли е основната заетост на територията на една държава членка, за да попадне под действието на член 12?
2. Какво е значението на израза „не надвишава 12 месеца“ по смисъла на член 13, буква а) от Регламент № 3 (в редакцията преди Регламент № 24/64/ЕИО), и прилага ли се тази разпоредба за работник, който в продължение на няколко години е бил нает по девет месеца годишно на територията на държава членка, различна от тази, в която се намира предприятието, което го наема, или в която работи през останалото време?
3. Какво е съдържанието на понятието „постоянно пребиваване“ като „мястото, където лицето обичайно пребивава“ по смисъла на член 1, буква h) от Регламент № 3 и обхваща ли то пребиваване на територията на държава членка, дори когато не е за определен срок и се състои от пътувания с цел проучване на пазара, или, напротив, за да попадне в обхвата на разпоредбата, обичайното пребиваване трябва да притежава определена степен на постоянство и фиксирано местонахождение и, следователно, може да съществува само в държавата членка, в която работникът се връща между командировките, където има постоянно жилище и където се намира седалището на предприятието, което го наема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Френски

Дело C-10/72: Di Pillo/Комисия, Заключение от 27 юни 1973 г.