Съд

1. Следва ли член 183 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че изключва компетентността на съдилищата или трибуналите на държавите членки, когато жалбоподателят може да търси правна защита и чрез жалба по член 169 и сл. от Договора за ЕИО, по-специално по втора алинея на член 173?
2. Може ли предприятие да оспори, съгласно втора алинея на член 173 от Договора за ЕИО, решение, адресирано до държава членка, което съдържа разпоредби като тези в решението на Комисията от 25 февруари 1985 г., ако неговото положение спрямо търговците, засегнати от решението, е на пряк конкурент?
3. Действат ли общите принципи на правото на Общността, по-специално принципът на свободата да се упражнява професия или търговска дейност, принципът на общата свобода за упражняване на всякаква законна дейност и принципът на свободната конкуренция, по такъв начин, че да защитават предприятие от конкурентни неблагоприятни последици, произтичащи от мерки на Общността, които подобряват конкурентното положение на търговски съперник?
4. Служи ли мярката, предвидена в решението на Комисията от 25 февруари 1985 г. (COM(85) 276 final), целите на Договора за ЕИО и представлява ли мярка в съответствие с Договора по смисъла на член 145 от Договора?
5. Подлежат ли общите принципи на правото, посочени в въпрос 3 (основни права), „само на ограничаване със закон“, така че те могат да бъдат ограничавани само чрез или на основание на регламент на Съвета?
6. Представлява ли мярката, предвидена в решението на Комисията от 25 февруари 1985 г., мярка, свързана с търсенето на нови пазари или мярка за разширяване на пазарите по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 1079/77 на Съвета от 17 май 1977 г. относно съвместната отговорност и мерки за разширяване на пазарите на мляко и млечни продукти?
7. Съответстват ли параграфи (1) и (2) на член 4 от Регламент № 1079/77 на конституционните изисквания, свързани с принципа за достатъчна законодателна прецизност?
8. Съвместима ли е мярката, предвидена в решението на Комисията, с принципа на пропорционалност, ако разширяването на пазарите или търсенето на нови пазари може да бъде постигнато чрез по-малко драстична намеса в пазарния механизъм?
9. Следва ли четвъртият параграф на член 189 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че решение на Комисията на Европейските общности, като решението от 25 февруари 1985 г. относно насърчаването на продажбите на масло на пазара в Западен Берлин, изключва възможността съд на Федерална република Германия да възпрепятства поведение, което е в противоречие с германското законодателство за нелоялната конкуренция от страна на предприятие, което, макар и да не е пряк адресат на решението, участва в неговото изпълнение?