Съд

1) Следва ли Директивата за акциза да се тълкува в смисъл, че налага на държавите членки задължение да приемат правна уредба, въз основа на която в случаи като разглеждания случай трябва да върнат или прихванат суми от акциз, внесени или дължими към момента на искането за акцизни бандероли, ако заявителят (който е лицензиран складодържател) не е използвал и няма да може да използва бандеролите, които са изчезнали преди да бъдат поставени върху стоките, подлежащи на акциз, и трети лица не са могли и няма да могат законно да използват тези бандероли, въпреки че не е изключено трети лица да са използвали или да използват бандеролите и да ги поставят върху тютюневи изделия, пуснати на пазара по неправомерен начин?
2. а) Следва ли Шестата директива и по-специално член 27, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че нидерландското правителство е уведомило Комисията за намерението си да запази специален начин на събиране на данък върху тютюневите изделия след изтичането на срока, определен в член 27, параграф 5 от Шестата директива и удължен с Деветата директива, означава, че ако дадено лице се позове на това просрочване след извършване на уведомлението, този начин на събиране на данък остава неприложим и след извършване на уведомлението?
б) Ако отговорът на втория въпрос, буква а) е отрицателен, следва ли Шестата директива и по-специално член 27, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че специалният начин на събиране на данък върху тютюневите изделия, предвиден в член 28 от Закона за ДДС, остава неприложим, тъй като е несъвместим с изискванията, предвидени в горепосочените разпоредби на директивата?
в) Ако отговорът на втория въпрос, буква б) е отрицателен, следва ли Шестата директива и по-специално член 27, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че невъзстановяването на ДДС при обстоятелства като описаните в първия въпрос е несъвместимо с тази директива?