Съд - четвърти състав
Съдебен състав – Съд – четвърти състав
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Приложими ли са условията за съединяване на дела по член 43 от Процедурния правилник на Съда, когато разглежданите производства са свързани по предмет?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
В какви случаи и при какви условия може да се съединяват няколко дела пред Съда на Европейския съюз поради връзка на предмета им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Тълкуване на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1829/2003 относно генетично модифицирани храни и фуражи, на Директива 2001/18/ЕО относно доброволното пускане на генетично модифицирани организми, както и на Регламент (ЕО) № 178/2002 относно общите принципи на законодателството за храните.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е обединяването на дела, които са свързани по предмет, съгласно член 43 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Допустимо ли е съединяването на няколко дела с идентичен предмет за целите на писмената и устната фаза, както и за постановяване на решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Следва ли свързани по предмет преюдициални производства да бъдат обединени за целите на съдебното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2010 г.
Следва ли свързаните по предмет преюдициални запитвания да бъдат съединени за целите на писмената и устната процедура и за постановяване на решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Могат ли митническите органи на държавата членка вносител да откажат предоставянето на преференциалното третиране, въведено със Споразумението за асоцииране ЕО—Израел, при положение че разглежданите стоки са с произход от Западния бряг на река Йордан?
Обвързани ли са митническите органи на държавата членка по силата на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел по отношение на вносител, който иска да ползва преференциално третиране за внесена в Общността стока, от издаден от израелските власти сертификат за произход — и процедурата по проверка на доказателството за произход по член 32 от Протокола [ЕО—Израел] не е започнала — при условие че митническите органи на тази държава членка нямат друго съмнение относно произхода на стоката освен съмнението, че стоката произхожда от територия, която само се намира под израелски контрол, по-конкретно съгласно Израелско-палестинското временно споразумение от 1995 г. — и доколкото не е проведена някоя от процедурите по член 33 от Протокола [ЕО—Израел]?
Оправомощени ли са митническите органи на държавата вносител — когато въз основа на искането за проверка на доказателството за произход по член 32, параграф 2 от Протокола [ЕО—Израел] израелските власти потвърждават (единствено), че съответните продукти са произведени на територия, намираща се под израелска митническа юрисдикция и следователно са с произход от Израел, и когато последвалата потвърждението покана от митническите органи в държавата вносител за предоставяне на по-подробни разяснения остава без отговор от израелските власти — да откажат преференциално третиране само и изключително на това основание, по-конкретно без допълнително да вземат предвид какъв е действителният произход на стоките?
Оправомощени ли са митническите органи [на държавата членка вносител] да откажат преференциално третиране по силата на Споразумението за асоцииране ЕО—Израел на основание, че — както междувременно е установено — стоките са с произход от Западния бряг на река Йордан, или преференциалното третиране трябва да се предостави и за стоки с такъв произход, най-малкото докато не е проведена процедура за уреждане на спорове по член 33 от Протокола [ЕО—Израел] във връзка с тълкуването на използваното в споразумението понятие „територия на Държавата Израел“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2010 г.
Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че договорите за доставка на стоки, които предстои да бъдат изработени или произведени, следва да се квалифицират като продажби на стоки (първо тире), а не като предоставяне на услуги (второ тире), дори когато купувачът е определил някои изисквания относно получаването, преработката и доставката на тези стоки, и по-специално относно гарантирането на качеството на производството, на надеждността на доставките и на безпрепятствената административна обработка на поръчката
Кои критерии са определящи, за да се направи разграничение?
Ако се приеме, че делото е за продажба на стоки, мястото, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени, когато става въпрос за дистанционни продажби, определя ли се по мястото на физическото предаване на купувача, или се определя по мястото, където стоките се предават на първия превозвач с оглед изпращането им на купувача?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2010 г.
1) Може ли при определени обстоятелства да се допусне дискриминация, основана на гражданство, в рамките на национален пазар на хазартни и лотарийни игри поради императивни съображения от обществен интерес?
2) Ако ограничителната политика, провеждана на националния пазар на хазартни и лотарийни игри, си поставя различни цели и една от тях е финансирането на социални дейности, може ли в този случай да се счита, че то е допълнителна благоприятна последица от въведената ограничителна политика
При отрицателен отговор на този въпрос може ли все пак да се приеме тази ограничителна политика, ако целта да се финансират социални дейности не може да се счита за нейна основна цел?
3) Може ли държавата да се позовава на императивни съображения от обществен интерес, за да обоснове ограничителната си политика по отношение на хазартните игри, ако контролирани от държавата дружества предлагат на пазара хазартни и лотарийни игри, част от доходите от които постъпват в държавата и една от целите на това предлагане на пазара е финансирането на социални дейности
При отрицателен отговор на този въпрос може ли все пак да се приеме тази ограничителна политика, ако финансирането на социални дейности не може да се разглежда като основна цел на посоченото предлагане на пазара?
4) Пропорционална ли е пълната забрана да се предлагат на пазара хазартни и лотарийни игри, организирани в друга държава членка от дружество — организатор на хазартни игри, което е установено в тази държава членка и е под надзора на нейните органи, от гледна точка на целта да се упражнява контрол и надзор върху хазарта, при положение че в същото време не съществува никакво ограничение за предлагането на пазара на хазартни и лотарийни игри, организирани от дружества, установени в държавата членка, която провежда тази ограничителна политика
Как следва да се отговори на този въпрос, ако целта на тази правна уредба е да се ограничи хазартът?
5) Има ли право организатор на хазартни игри, който е получил разрешение за организиране на хазартни игри в една държава и е под надзора на компетентните органи на тази държава, да предлага на пазара в други държави членки хазартни игри, например чрез обяви във вестниците, без да трябва предварително да е поискал разрешение от компетентните органи на тези държави
При утвърдителен отговор на въпроса означава ли това, че правната уредба на държава членка, предвиждаща наказателна санкция при насърчаване на участието в лотарийни игри, организирани в чужбина, представлява пречка за свободата на установяване и за свободното предоставяне на услуги, която никога не може да бъде обоснована с императивни съображения от обществен интерес
Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата членка, в която е установен организаторът на хазартни игри, се позовава на същите императивни съображения от обществен интерес както държавата, в която този организатор желае да предлага на пазара своите хазартни игри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.