Дело C-447/08: Sjöberg и Gerdin, Заключение от 23 февруари 2010 г.

1) Може ли при определени обстоятелства да се допусне дискриминация, основана на гражданство, в рамките на национален пазар на хазартни и лотарийни игри поради императивни съображения от обществен интерес?
2) Ако ограничителната политика, провеждана на националния пазар на хазартни и лотарийни игри, си поставя различни цели и една от тях е финансирането на социални дейности, може ли в този случай да се счита, че то е допълнителна благоприятна последица от въведената ограничителна политика

При отрицателен отговор на този въпрос може ли все пак да се приеме тази ограничителна политика, ако целта да се финансират социални дейности не може да се счита за нейна основна цел?
3) Може ли държавата да се позовава на императивни съображения от обществен интерес, за да обоснове ограничителната си политика по отношение на хазартните игри, ако контролирани от държавата дружества предлагат на пазара хазартни и лотарийни игри, част от доходите от които постъпват в държавата и една от целите на това предлагане на пазара е финансирането на социални дейности

При отрицателен отговор на този въпрос може ли все пак да се приеме тази ограничителна политика, ако финансирането на социални дейности не може да се разглежда като основна цел на посоченото предлагане на пазара?
4) Пропорционална ли е пълната забрана да се предлагат на пазара хазартни и лотарийни игри, организирани в друга държава членка от дружество — организатор на хазартни игри, което е установено в тази държава членка и е под надзора на нейните органи, от гледна точка на целта да се упражнява контрол и надзор върху хазарта, при положение че в същото време не съществува никакво ограничение за предлагането на пазара на хазартни и лотарийни игри, организирани от дружества, установени в държавата членка, която провежда тази ограничителна политика

Как следва да се отговори на този въпрос, ако целта на тази правна уредба е да се ограничи хазартът?
5) Има ли право организатор на хазартни игри, който е получил разрешение за организиране на хазартни игри в една държава и е под надзора на компетентните органи на тази държава, да предлага на пазара в други държави членки хазартни игри, например чрез обяви във вестниците, без да трябва предварително да е поискал разрешение от компетентните органи на тези държави

При утвърдителен отговор на въпроса означава ли това, че правната уредба на държава членка, предвиждаща наказателна санкция при насърчаване на участието в лотарийни игри, организирани в чужбина, представлява пречка за свободата на установяване и за свободното предоставяне на услуги, която никога не може да бъде обоснована с императивни съображения от обществен интерес

Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че държавата членка, в която е установен организаторът на хазартни игри, се позовава на същите императивни съображения от обществен интерес както държавата, в която този организатор желае да предлага на пазара своите хазартни игри?