Съд - пети състав

Следва ли данъчно задължено земеделско стопанство, което през 1990 г. е намалило производството си на картофи в Бранденбург (Федерална република Германия) до такава степен, че поне 20% от реколтата от картофи не е била прибрана от него, да се счита за предоставило на конкретен получател услуга по смисъла на член 6, параграф 1 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 г. (77/388/ЕИО) относно хармонизирането на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота?
Представлява ли субсидията, изплатена за намаляване на производството на картофи въз основа на наредбата от 13 юли 1990 г. за насърчаване на намаляването на селскостопанското производство, парично плащане, подлежащо на облагане съгласно член 11, буква А, параграф 1, буква а) от Шестата директива?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Следва ли предоставената услуга да се облага с намалената ставка, предвидена в четвъртото изречение на член 12, параграф 3, буква а) от Шестата директива във връзка с приложение H към нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1997 г.

Съвместими ли са националните разпоредби, които позволяват на държавата членка да задържа възстановим ДДС чрез обезпечителна мярка при наличие на съмнения за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Допустимо ли е националното законодателство да не предвижда ефективен съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на задържането на възстановим ДДС, както и възможност за замяна на задържането с друга, по-малко обременяваща обезпечителна мярка, съгласно принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1997 г.

Съвместими ли са националните правила, които позволяват на държавата членка да задържи възстановим ДДС при наличие на съмнение за данъчна измама или при наличие на оспорено вземане, с член 18, параграф 4 от Шестата директива относно ДДС?
Съответства ли автоматичното и абсолютно прилагане на мярката по задържане на възстановим ДДС, без възможност за съдебен контрол върху необходимостта и неотложността на мярката или за замяна с по-малко ограничителна гаранция, на принципа на пропорционалност, заложен във вторичното право на Европейския съюз?
Допустимо ли е начисляването на лихви в полза на държавата, които не се изчисляват от момента, в който възстановимият ДДС е трябвало да бъде изплатен, ако задържането впоследствие бъде отменено?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вътрешно облагане с данъци и такси | Данъчни въпроси

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1997 г.

Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на метод за определяне на фискалната мощност на превозните средства, който води до по-висока такава стойност за определени превозни средства, поради което потребителите се възпират да ги купуват, когато всички превозни средства в най-високите данъчни категории са внесени превозни средства, които са в пряка конкуренция с подобни превозни средства, продавани във Франция, които попадат в по-благоприятни данъчни категории?
Следва ли член 95 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска едновременното използване на две системи от правила за определяне на фискалната мощност на превозните средства, когато по-неблагоприятната система се прилага по-специално за превозни средства, внесени от други държави членки, които френските потребители по този начин се възпират да купуват, в полза на подобни превозни средства, продавани във Франция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jacobs

Външна дейност | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

Френски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1997 г.

Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по Директива 91/371/ЕИО, като не са приети и приведени в действие в установения срок необходимите закони, подзаконови и административни разпоредби за изпълнение на тази директива?
Изпълнило ли е Кралство Испания задължението си да информира Европейската комисия относно мерките за транспониране на Директива 91/371/ЕИО в националното си законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

La Pergola

Испански

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1997 г.

Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Следва ли член 5, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2137/85 на Съвета от 25 юли 1985 година относно Европейското обединение по икономически интереси да се тълкува в смисъл, че, освен добавките „Европейско обединение по икономически интереси“ или „ЕОИИ“, наименованието или фирмата на едно ЕОИИ може да се състои от чисто описателно обозначение, дори когато вътрешното право по принцип изключва използването на такова наименование за учредяване на Европейско обединение по икономически интереси?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

La Pergola

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1997 г.

Следва ли член 18, параграф 4 от Шеста директива 77/388/ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да откаже възстановяване на ДДС кредит за определен данъчен период или да го пренесе към следващ период, като вместо това го задържи чрез процедура на превантивно обезпечение по националното право поради наличие на сериозни основания за подозрение за данъчна измама или поради наличие на оспорено вземане за ДДС, без да е налице окончателно признато право на държавата членка и без тя да е получила разрешение по член 27 от Шеста директива?
Ако това е допустимо, допуска ли принципът на пропорционалност, залегнал в правото на Общността, и член 18, параграф 4 от Шеста директива държавата членка да предвиди, че необходимостта или спешността на задържането не могат да бъдат оспорвани по никакъв начин и че задържането не може да бъде заменено с друга гаранция или отменено, докато оспорваното вземане не бъде окончателно решено с влязло в сила съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Гражданство на Съюза | Недопускане на дискриминация | Недопускане на дискриминация, основана на гражданство

Дело C-*/: *************, Заключение от ..1997 г.

1. Трябва ли понятието „постоянен обект“ по член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че предприятие от една държава членка, което отдава под наем или лизингова определен брой автомобили на клиенти, установени в друга държава членка, има ipso facto, поради това отдаване, постоянен обект в тази друга държава членка?
2. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен: трябва ли член 9, параграф 1 от Шестата Директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че услуги, състоящи се в отдаване под наем на превозни средства, могат да се считат за предоставени от постоянен обект в Белгия в случай, когато доставчикът на услугите има седалище на стопанската си дейност в Люксембург и почти всички договори се договарят и сключват от това място на установяване в Люксембург с клиенти, установени в Люксембург, а само ограничен брой превозни средства (приблизително десет автомобила от автопарк от почти 1000 превозни средства) се закупуват в Белгия и се поддържат или ремонтират в Белгия?
3. Трябва ли членове 6 и 59 от Договора за ЕО да се тълкуват в смисъл, че чуждестранни данъчно задължени лица, които получават стоки или услуги в Белгия и впоследствие искат възстановяване на ДДС във връзка с тези стоки или услуги съгласно Осмата Директива за ДДС, не могат, в случай на забавено възстановяване, да получат по-ниска лихва, която, освен това, започва да тече едва от момента, в който такива чуждестранни данъчно задължени лица връчат официално уведомление на белгийската държава, докато в случай на забавено възстановяване на белгийски данъчно задължени лица, последните получават по-висока лихва, която автоматично и без официално уведомление започва да тече веднага след изтичане на законово установения срок за възстановяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1997 г.

Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да не възстановява значителни суми на ДДС, които се дължат на лица, установени на нейната територия, и също така да не ги прехвърля към следващ данъчен период, а вместо това да извършва обезпечително задържане върху тях по национални правила, с мотива, че съществува силно предположение за данъчна измама, без да съществува ясно правно основание за това и без държавата членка да е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
1) Имат ли член 18, параграф 4 и член 27 от Шестата директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизацията на законодателствата на държавите членки относно оборотните данъци (Директива 77/388/ЕИО) пряко действие във вътрешния правен ред на държавите членки, в случая във вътрешния белгийски правен ред?
2) Ако отговорът е положителен, забранява ли член 18, параграф 4 от директивата на държава членка – по отношение на определен период или периоди, през които е възникнал излишък на ДДС – нито да възстанови излишната сума на данъчно задълженото лице, нито да я прехвърли към следващ данъчен период, а да я задържи чрез обезпечително задържане, което в белгийското право се счита за обезпечителна мярка по отношение на вземания към трети лица по смисъла на член 1445 от белгийския Граждански процесуален кодекс, доколкото в този случай не възниква окончателно правно основание и за сума, съответстваща на последващи данъчни вземания за същия или предходни данъчни периоди, когато последващите вземания се оспорват от данъчно задълженото лице?
3) Приложим ли е член 18, параграф 4 от директивата, ако задържането, както твърди белгийската държава, трябва да се счита за мярка, свързана със събирането на данъци?
Ако отговорът е положителен, приложим ли е член 27 от директивата, ако задържането трябва да се счита за част от „условията“ (modalités), които се определят?
Ако отговорът е отрицателен, приложим ли е член 27 от директивата, ако се приеме, че задържането е мярка, свързана със събирането на данъци?
4) Ако член 18, параграф 4 от директивата е приложим към задържането, трябва ли тази белгийска правна уредба да се счита за противоречаща на принципа на пропорционалност, както е установен от Съда?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС (77/388/ЕИО) да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка нито да възстанови излишъка от ДДС за данъчен период, нито да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи – с мотива, че срещу съответното данъчно задължено лице има вземане за предходен данъчен период, което се оспорва от данъчно задълженото лице и поради това все още не представлява окончателно вземане – дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от Шестата директива за ДДС?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС, разглеждан във връзка с принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че държавата членка може да предвиди, че въпросът дали задържането е необходимо или неотложно, не може да бъде оспорван по никакъв начин и че задържането не може по никакъв начин да бъде заменено с предоставяне на обезпечение или да бъде отменено, докато спорното данъчно вземане не бъде установено с окончателно съдебно решение?
1) Трябва ли член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС да се тълкува в смисъл, че съгласно тази разпоредба е допустимо държава членка да не възстанови излишъка от ДДС на данъчно задълженото лице или да го прехвърли към следващ данъчен период, а вместо това да го задържи чрез обезпечителна мярка въз основа на вземане за предходен данъчен период, когато това вземане е оспорено по съдебен ред и следователно не представлява окончателно вземане, дори когато държавата членка не е получила разрешение по член 27 от директивата?
2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, допустимо ли е съгласно принципа на пропорционалност по правото на Общността и разпоредбите на член 18, параграф 4 от Шестата директива за ДДС държава членка да предвиди правила, съгласно които
1) данъчно задълженото лице може да оспори обезпечителната мярка (осъществена чрез задържане) само чрез оборване на констатациите на органите, съдържащи се в протокола, но не и чрез оспорване на преценката дали задържането е необходимо или неотложно, и
2) задържането не може да бъде заменено с друго обезпечение или да бъде отменено, преди да бъде постановено окончателно решение относно оспорваното вземане на държавата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Заключение от ..1997 г.

| Транспорт

1) Изключението, съдържащо се в член 13, параграф 1, буква б) от Регламент № 3820/85 на Съвета, приложимо ли е за услугите, предоставяни от Stockholm Landsting чрез SL Buss AB?
2) Съгласно член 14, параграф 5 от този регламент, достатъчно ли е извлечението от дежурния график да обхваща само пътуванията, извършени през съответния ден?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Заключения

Leger