Транспорт

Когато се сключват договори с ползвателите на пътища, длъжен ли е ответникът също така, в съответствие с практиката на Съда на Европейските общности относно функционалното понятие за държавата, да спазва разпоредбите на Директива 93/89 и Директива 1999/62, които са пряко приложими (самоизпълними), така че ответникът да не може да начислява по-високи пътни такси, отколкото ако тези разпоредби бяха спазени?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: Приложими ли са пряко член 7, буква б) и буква h) от Директива 93/89 и член 7, параграф 4 и параграф 9 от Директива 1999/62, така че да могат да бъдат позовавани при изчисляването на пътна такса, съответстваща на тези директиви, за превозни средства с повече от три оси, използвани за превоз на стоки по цялото трасе на австрийската автомагистрала Бренер, дори ако директивите не са транспонирани или са транспонирани несъвършено в австрийското право?
Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
а) Как и въз основа на какви параметри трябва да се изчислява разрешената пътна такса за еднократно преминаване по цялото трасе?
б) Могат ли и австрийските превозвачи да се позовават на това, че (прекомерната) ставка за цялото трасе ги дискриминира спрямо ползвателите на пътя, които използват само частични трасета на тази автомагистрала?
Ако отговорът и на първия, и на втория въпрос е положителен:
а) Следва ли решението на Съда на Европейските общности по дело C-21/94 Европейски парламент срещу Съвет на Европейския съюз, в което се постановява, че действието на Директива 93/89, която е отменена, се запазва до приемането на нова директива от Съвета, да се тълкува в смисъл, че действието се запазва до транспонирането на новата директива от държавите членки или до изтичането на срока, предвиден за транспониране?
б) Ако отговорът на въпрос 4(а) е отрицателен: Длъжни ли са държавите членки през периода от 17 юни 1999 г. до 1 юли 2000 г. да вземат предвид новата директива: например да спазват нейните ефекти предварително?