Патенти
Патенти
Дело C-127/00: Hässle, Съдебно решение от 11 декември 2003 г.
1. a) За целите на прилагането на преходната разпоредба на член 19 от Регламента, доколкото тази разпоредба се отнася до първото разрешение за пускане на пазара в Общността преди определена релевантна дата, отнася ли се това изключително до разрешение по смисъла на Директива 65/65/ЕИО или Директива 81/851/ЕИО, или може да бъде релевантно и друго разрешение, предоставено по-късно (след релевантната дата), отнасящо се по-специално до цените на лекарствения продукт, ако
(aa) без такова допълнително разрешение, например за целите на ценовото законодателство, пускането на лекарствения продукт на пазара не е допустимо съгласно законодателството на съответната държава членка, или
(bb) без такова допълнително разрешение лекарственият продукт по принцип може да бъде пуснат на пазара в държавата членка, но ефективното му пускане на пазара все пак не е възможно, по-специално защото здравноосигурителните фондове възстановяват разходите за лекарствения продукт само ако е предоставено допълнителното разрешение, по-специално за целите на ценовото законодателство, или е определена цената, подлежаща на възстановяване?
б) Явява ли се релевантното разрешение в този случай първото разрешение във всяка държава членка на Общността (както при членове 8 и 13 от Регламента) или първото разрешение в държавата членка, за която е подадено заявление за издаване на сертификат за допълнителна закрила?
2. Съществува ли съмнение относно валидността на преходната разпоредба на член 19 от Регламента, доколкото тя определя различни релевантни дати за различните държави членки?
3. Изчерпателен ли е списъкът на основанията за недействителност в член 15 от Регламента
Ако не:
а) Представлява ли основание за недействителност това, че сертификат е издаден по преходната разпоредба на член 19 от Регламента, въпреки че първото разрешение за пускане на продукта на пазара в Общността вече е било предоставено преди релевантната дата за държавата членка, в която е подадено и издадено заявлението за сертификат?
б) В този случай сертификатът напълно ли е недействителен или следва само да се коригира неговата продължителност съответно?
4. Ако нарушението на преходната разпоредба на член 19 от Регламента не представлява основание за недействителност: Може ли и трябва ли националното право да предвиди, както по член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила за продукти за растителна защита, възможност за обжалване, насочено към коригиране на продължителността на сертификата за допълнителна закрила за лекарствен продукт в случай на нарушение на преходната разпоредба на член 19 от Регламент № 1768/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/00: Hässle, Заключение от 26 февруари 2002 г.
1) а) Предполага ли прилагането на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента, доколкото тя е свързана с „първото разрешение за пускане на продукта [...] на пазара в Общността“ преди определена дата, единствено разрешение съгласно Директива 65/65/ЕИО или 81/851/ЕИО, или може ли по-късно (след изтичането на срока) издадено разрешение, по-специално разрешение относно цената на лекарствения продукт, да се счита за определящо, когато
аа) пускането на лекарствения продукт на пазара съгласно законодателството на съответната държава членка не може законно да се осъществи без такова допълнително разрешение, например поради разпоредби относно ценообразуването, или
бб) лекарственият продукт по принцип може законно да се търгува без такова допълнително разрешение в съответната държава членка, но ефективното му пускане на пазара въпреки това не е възможно, особено защото здравноосигурителните каси възстановяват разходите за лекарствения продукт само ако е издадено това допълнително, по-специално ценово разрешение, или ако е определена възстановимата цена.
1) б) Определящо ли е в този случай първото разрешение във всяка държава членка на ЕО (както в член 8 и 13 от регламента) или първото разрешение в държавата членка, в която се подава заявлението за издаване на допълнителен сертификат за защита?
2) Има ли основания за съмнение относно валидността на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента, доколкото в нея са определени различни дати за различните държави членки?
3) Изчерпателен ли е списъкът на основанията за недействителност в член 15, параграф 1 от регламента?
В случай на отрицателен отговор:
а) Съществува ли основание за недействителност, ако сертификат е издаден въз основа на преходната разпоредба на член 19, параграф 1 от регламента, въпреки че вече е било издадено първо разрешение за пускане на продукта на пазара в Общността преди датата, определена за държавата членка, в която е поискан и издаден сертификатът за защита?
б) Абсолютно недействителен ли е сертификатът за защита при тези обстоятелства или трябва само да се коригира съответно срокът на валидност?
4) Ако нарушение на преходната уредба по член 19, параграф 1 от регламента не представлява основание за недействителност, следва ли и може ли националното законодателство съгласно член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1610/96 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 година относно въвеждането на допълнителен сертификат за защита за продукти за растителна защита да предвижда правна възможност за коригиране на срока на валидност на сертификата за лекарствени продукти, когато е налице нарушение на преходната уредба по член 19, параграф 1 от Регламент № 1768/92?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/99: BASF, Съдебно решение от 10 май 2001 г.
1. a) С оглед на определенията, дадени в член 1, точки 2, 3 и 8 от Регламент (ЕО) № 1610/96 (наричан по-нататък „регламентът“), трябва ли „продукт“ по смисъла на член 3 от регламента да се разбира като активното вещество или комбинацията от активни вещества, както е по-подробно описано в член 1, точка 3, такива, каквито се срещат в природата или са получени по производствен път, включително всякакви примеси, които неизбежно възникват в резултат на производствения процес?
б) Става ли въпрос за идентични продукти по смисъла на регламента, когато чрез нов процес се получава продукт за растителна защита, който съдържа по-малко количество от неизбежните примеси в сравнение със съществуващ продукт за растителна защита със същия активен компонент?
в) Има ли значение за отговора на въпрос 1, буква б), обстоятелството, че за този нов продукт за растителна защита трябва да се получи ново разрешение, и ако да, какво е това значение?
2. Изпълнени ли са условията, предвидени в член 3, параграф 1, букви а) и д) от регламента, ако продукт за растителна защита е произведен чрез патентован процес, в резултат на което съдържа по-малко количество от неизбежните примеси в сравнение със съществуващ продукт за растителна защита със същото активно вещество, за този нов продукт за растителна защита е получено ново разрешение и патентът, обхващащ съответния производствен процес, е посочен като основен патент по смисъла на член 3, параграф 1, уводна част и буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-258/99: BASF, Заключение от 30 ноември 2000 г.
I.a. С оглед на определенията, дадени в член 1.2, 1.3 и 1.8 от Регламент (ЕО) № 1610/96 („регламентът“), трябва ли „продукт“ по смисъла на член 3 от регламента да се разбира като активна субстанция или комбинация от активни субстанции, както е описано по-подробно в член 1.3, такива, каквито се срещат в природата или са произведени по промишлен път, включително всяка неизбежна примес, произтичаща от производствения процес?
б. Става ли дума за идентични продукти по смисъла на регламента в случай, когато чрез нов процес се получава продукт за растителна защита, който съдържа по-малко количество неизбежни примеси от съществуващ продукт за растителна защита със същата активна съставка?
в. Има ли значение за отговора на въпрос I.б. обстоятелството, че за този нов продукт за растителна защита трябва да бъде получено ново разрешение, и ако да, какво е това значение?
II. Изпълнени ли са условията, предвидени в член 3, параграф 1, букви а) и д) от регламента, ако продукт за растителна защита е произведен чрез патентован процес, в резултат на което съдържа по-малко количество неизбежни примеси от съществуващ продукт за растителна защита със същата активна съставка, за този нов продукт за растителна защита е получено ново разрешение и патентът, обхващащ съответния производствен процес, е посочен като основен патент по смисъла на член 3, параграф 1, уводна част и буква а)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/97: Farmitalia, Съдебно решение от 16 септември 1999 г.
Изисква ли член 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1768/92 продуктът, за който се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила, да бъде посочен като „активна съставка“ в разрешението, издадено съгласно законодателството за лекарствените продукти?
Не е ли изпълнено изискването по член 3, буква б), ако в разрешението като „активна съставка“ е посочена само една определена сол на активната съставка, а се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база и/или за други соли на активната съставка?
Ако на въпросите по точка 1 се отговори отрицателно:
По какви критерии следва да се преценява дали даден продукт по смисъла на член 3, буква а) е защитен с основен патент, когато се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база на активна съставка, включително всички нейни соли, но в патентните претенции на основния патент е посочена само свободната база на тази активна съставка и освен това като практически пример за приложение е посочена само една определена сол на свободната база
Определяща ли е формулировката на патентните претенции на основния патент или обхватът на закрилата, предоставена от основния патент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-392/97: Farmitalia, Заключение от 3 юни 1999 г.
1. Изисква ли член 3, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1768/92 условието продуктът, за който се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила, да е посочен като „активна съставка“ в разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт
Счита ли се член 3, буква б) за неизпълнен, когато в разрешението за пускане на пазара като „активна съставка“ е посочена една конкретна сол на активното вещество, а се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база и/или за други соли на активното вещество
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: По какви критерии се определя дали продуктът по смисъла на член 3, буква а) е защитен с основен патент, когато се иска издаване на сертификат за допълнителна закрила за свободната база на активно вещество, включително за произволни негови соли, а в патентните претенции на основния патент е посочена само свободната база на това активно вещество и като пример е спомената само една конкретна сол на тази свободна база
От значение ли е текстът на патентните претенции на основния патент или неговият обхват на защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/95: Generics/Smith Kline & French Laboratories, Съдебно решение от 9 юли 1997 г.
1) Представлява ли прилагането на национална правна норма, която предоставя на притежателя на патент за производствен процес на лекарствен продукт правото да се противопостави, по време на действието на този патент, на подаването от друго лице на проби от патентования лекарствен продукт (или от лекарствени продукти, произведени по патентования процес) до органа, отговорен за регистрацията на лекарствени продукти, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение върху вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?
2) Ако да, попада ли тази мярка под изключението, предвидено в член 36 от Договора за ЕО, относно ограничения, които са обосновани с оглед защитата на индустриалната собственост?
3) Когато по време на действието на патента е извършено нарушение на този патент съгласно националното право и съществува опасност лицето, извършило нарушението, или трето лице да извлече полза от нарушението след изтичането на патента, или притежателят на патента да претърпи вреда вследствие на нарушението след изтичането на патента, представлява ли съдебна забрана, наложена с цел да се предотврати тази потенциална вреда, която възпрепятства за определен период след изтичането на патента пускането на пазара на продукти, които са били защитени от патента по време на неговото действие, мярка, забранена от член 30 от Договора за ЕО и която не попада под изключението по член 36 от Договора за ЕО?
4) Когато нарушението, посочено в (3) по-горе, се състои в подаване на проби с оглед регистрация на лекарствен продукт, както е посочено в (1) по-горе, и вследствие на това е наложена съдебна забрана от вида, посочен в (3) по-горе, за период, който надвишава максималния срок, предвиден в Директиви 65/65/ЕИО и 75/319/ЕИО за регистрация на лекарствени продукти, прави ли фактът, че продължителността на забраната надвишава този максимум, забраната в тази част несъвместима с правото на Общността и, ако да, означава ли това, че лицето, на което е наложена забраната, може да се позове на тази несъвместимост, въз основа на правото на Общността, срещу бившия притежател на патента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-110/95: Yamanouchi Pharmaceutical/Comptroller-General of Patents, Designs and Trade Marks, Съдебно решение от 12 юни 1997 г.
Следва ли член 19 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на сертификат за допълнителна закрила на притежателя на патента в дадена държава членка (в случая Обединеното кралство) при положение че:
- към 2 януари 1993 г. лекарственият продукт е бил предмет на първо разрешение за пускане на пазара в Общността (в случая във Франция), издадено съгласно Директива 65/65/ЕИО (с измененията) след 1 януари 1985 г.;
- към 2 януари 1993 г. лекарственият продукт е бил защитен с валиден основен патент в държавата членка;
- към датата на подаване на заявлението за сертификат разрешение за пускане на пазара в държавата членка все още не е било издадено;
- заявлението за сертификат по смисъла на член 19, параграф 1 е подадено до компетентния национален орган (а именно Патентното ведомство на Обединеното кралство) в срок от 6 месеца от 2 януари 1993 г., както е предвидено в член 19, параграф 2;
или разпоредбите на членове 3, буква б), 8 и 9 относно валидно разрешение за пускане на пазара в държавата членка също трябва да бъдат изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-316/95: Generics/Smith Kline & French Laboratories, Заключение от 27 февруари 1997 г.
1) Являва ли се правило на националното право, което предоставя на притежателя на патент върху определени лекарствени продукти правото да се противопостави, по време на действието на този патент, на предоставянето от друго лице на проби от патентованите лекарствени продукти (или на лекарствени продукти, произведени по патентования процес) на органа, отговорен за регистрацията на лекарствени продукти, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?
2) Ако да, попада ли тази мярка под изключението, предвидено в член 36 от Договора за ЕО, относно ограничения, които са обосновани с оглед защитата на индустриалната собственост?
3) Когато по време на действието на патент е извършено нарушение на този патент съгласно националното право и съществува опасност лицето, извършило нарушението, или трето лице да се възползва от нарушението след изтичането на патента, или притежателят на патента да понесе вреди в резултат на нарушението след изтичането на патента, представлява ли съдебна забрана, наложена с цел предотвратяване на тази потенциална вреда, която възпрепятства за определен период след изтичането на патента пускането на пазара на продукти, които са били защитени от патента по време на неговото действие, мярка, забранена от член 30 от Договора за ЕО и която не попада под изключението, съдържащо се в член 36 от Договора за ЕО?
4) Когато нарушението, посочено в (3) по-горе, се състои в предоставянето на проби с оглед регистрацията на лекарствен продукт, както е посочено в (1) по-горе, и вследствие на това е наложена съдебна забрана от вида, посочен в (3) по-горе, за период, който надвишава максималния срок, предвиден от Директиви 65/65/ЕИО и 75/319/ЕИО за регистрация на лекарствени продукти, води ли фактът, че продължителността на забраната надвишава този максимум, до несъвместимост на забраната в тази част с правото на Общността и, ако да, означава ли това, че лицето, на което е наложена забраната, може да се позове на тази несъвместимост, въз основа на правото на Общността, срещу бившия притежател на патента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/95: Biogen/Smithkline Beecham Biologicals, Съдебно решение от 23 януари 1997 г.
В случай че притежателят на основния патент или неговият правоприемник е лице, различно от притежателя на разрешението за пускане на съответния лекарствен продукт на пазара, длъжен ли е последният да предостави на притежателя на патента по искане, или, когато е приложимо, на няколко притежатели на патенти при техни искания, „копие“ от това разрешение, посочено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила за лекарствени продукти?
Когато един и същ продукт е обхванат от няколко основни патента, принадлежащи на различни притежатели, изключва ли Регламент № 1768/92 предоставянето на сертификат за допълнителна закрила на всеки притежател на основен патент?
С оглед на формулировката на член 6 от Регламент № 1768/92, може ли притежателят на разрешението за пускане на лекарствения продукт на пазара да откаже да предостави на притежателя на основен патент или на неговия правоприемник копие от това разрешение, посочено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламента, и по този начин да го лиши от възможността да попълни заявлението си за сертификат за допълнителна закрила?
Може ли съответният административен и/или държавен орган, който е издал разрешението за пускане на продукта на пазара или е депозитар на оригинал или копие от това разрешение, да откаже да предостави копие на притежателя на съответния основен патент или на неговия правоприемник или може ли да реши, произволно или при определени условия, дали е целесъобразно да предостави или съобщи такова копие с оглед използването му за подкрепа на заявление за сертификат за допълнителна закрила по разпоредбите на Регламент № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година (ОВ 1992 L 182, стр. 1)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.