Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Интелектуална, индустриална и търговска собственост
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1998 г.
1. Пречат ли член 7 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки и/или членове 30 и 36 от Договора за ЕО на притежателя на търговска марка да се позовава на правото си по националното право на търговските марки като основание да се противопостави на това трето лице да закупи фармацевтичен продукт в държава членка, да го преопакова в собствена опаковка на това трето лице, върху която да постави търговска марка X, принадлежаща на притежателя на търговската марка, и да пусне продукта на пазара в друга държава членка, в случай че въпросният фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в държавата членка на закупуване под търговска марка Y, а идентичен фармацевтичен продукт се предлага на пазара от притежателя на търговската марка или с негово съгласие в посочената втора държава членка под търговска марка X?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на субективни обстоятелства, характерни за притежателя на търговската марка
Ако отговорът е положителен, длъжен ли е вносителят да докаже, че използването на различни търговски марки е или е било насочено към изкуствено разделяне на пазарите (в тази връзка се прави препратка към решение на Съда от 10 октомври 1978 г. по дело 3/78 Centrafarm срещу American Home Products Corporation)?
3. Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че използването на различни търговски марки от притежателя на търговската марка в държавата, в която вносителят закупува продукта, и в тази, в която го продава, се дължи на обективни обстоятелства извън контрола на притежателя на търговската марка, включително по-специално изисквания на националните здравни органи или права върху търговски марки на трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
1) Представлява ли прилагането на национална правна норма, която предоставя на притежателя на патент за производствен процес на лекарствен продукт правото да се противопостави, по време на действието на този патент, на подаването от друго лице на проби от патентования лекарствен продукт (или от лекарствени продукти, произведени по патентования процес) до органа, отговорен за регистрацията на лекарствени продукти, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение върху вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?
2) Ако да, попада ли тази мярка под изключението, предвидено в член 36 от Договора за ЕО, относно ограничения, които са обосновани с оглед защитата на индустриалната собственост?
3) Когато по време на действието на патента е извършено нарушение на този патент съгласно националното право и съществува опасност лицето, извършило нарушението, или трето лице да извлече полза от нарушението след изтичането на патента, или притежателят на патента да претърпи вреда вследствие на нарушението след изтичането на патента, представлява ли съдебна забрана, наложена с цел да се предотврати тази потенциална вреда, която възпрепятства за определен период след изтичането на патента пускането на пазара на продукти, които са били защитени от патента по време на неговото действие, мярка, забранена от член 30 от Договора за ЕО и която не попада под изключението по член 36 от Договора за ЕО?
4) Когато нарушението, посочено в (3) по-горе, се състои в подаване на проби с оглед регистрация на лекарствен продукт, както е посочено в (1) по-горе, и вследствие на това е наложена съдебна забрана от вида, посочен в (3) по-горе, за период, който надвишава максималния срок, предвиден в Директиви 65/65/ЕИО и 75/319/ЕИО за регистрация на лекарствени продукти, прави ли фактът, че продължителността на забраната надвишава този максимум, забраната в тази част несъвместима с правото на Общността и, ако да, означава ли това, че лицето, на което е наложена забраната, може да се позове на тази несъвместимост, въз основа на правото на Общността, срещу бившия притежател на патента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
Следва ли член 19 от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на сертификат за допълнителна закрила на притежателя на патента в дадена държава членка (в случая Обединеното кралство) при положение че:
- към 2 януари 1993 г. лекарственият продукт е бил предмет на първо разрешение за пускане на пазара в Общността (в случая във Франция), издадено съгласно Директива 65/65/ЕИО (с измененията) след 1 януари 1985 г.;
- към 2 януари 1993 г. лекарственият продукт е бил защитен с валиден основен патент в държавата членка;
- към датата на подаване на заявлението за сертификат разрешение за пускане на пазара в държавата членка все още не е било издадено;
- заявлението за сертификат по смисъла на член 19, параграф 1 е подадено до компетентния национален орган (а именно Патентното ведомство на Обединеното кралство) в срок от 6 месеца от 2 януари 1993 г., както е предвидено в член 19, параграф 2;
или разпоредбите на членове 3, буква б), 8 и 9 относно валидно разрешение за пускане на пазара в държавата членка също трябва да бъдат изпълнени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1997 г.
1) Являва ли се правило на националното право, което предоставя на притежателя на патент върху определени лекарствени продукти правото да се противопостави, по време на действието на този патент, на предоставянето от друго лице на проби от патентованите лекарствени продукти (или на лекарствени продукти, произведени по патентования процес) на органа, отговорен за регистрацията на лекарствени продукти, мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора за ЕО?
2) Ако да, попада ли тази мярка под изключението, предвидено в член 36 от Договора за ЕО, относно ограничения, които са обосновани с оглед защитата на индустриалната собственост?
3) Когато по време на действието на патент е извършено нарушение на този патент съгласно националното право и съществува опасност лицето, извършило нарушението, или трето лице да се възползва от нарушението след изтичането на патента, или притежателят на патента да понесе вреди в резултат на нарушението след изтичането на патента, представлява ли съдебна забрана, наложена с цел предотвратяване на тази потенциална вреда, която възпрепятства за определен период след изтичането на патента пускането на пазара на продукти, които са били защитени от патента по време на неговото действие, мярка, забранена от член 30 от Договора за ЕО и която не попада под изключението, съдържащо се в член 36 от Договора за ЕО?
4) Когато нарушението, посочено в (3) по-горе, се състои в предоставянето на проби с оглед регистрацията на лекарствен продукт, както е посочено в (1) по-горе, и вследствие на това е наложена съдебна забрана от вида, посочен в (3) по-горе, за период, който надвишава максималния срок, предвиден от Директиви 65/65/ЕИО и 75/319/ЕИО за регистрация на лекарствени продукти, води ли фактът, че продължителността на забраната надвишава този максимум, до несъвместимост на забраната в тази част с правото на Общността и, ако да, означава ли това, че лицето, на което е наложена забраната, може да се позове на тази несъвместимост, въз основа на правото на Общността, срещу бившия притежател на патента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1997 г.
В случай че притежателят на основния патент или неговият правоприемник е лице, различно от притежателя на разрешението за пускане на съответния лекарствен продукт на пазара, длъжен ли е последният да предостави на притежателя на патента по искане, или, когато е приложимо, на няколко притежатели на патенти при техни искания, „копие“ от това разрешение, посочено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕИО) № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година относно създаването на сертификат за допълнителна закрила за лекарствени продукти?
Когато един и същ продукт е обхванат от няколко основни патента, принадлежащи на различни притежатели, изключва ли Регламент № 1768/92 предоставянето на сертификат за допълнителна закрила на всеки притежател на основен патент?
С оглед на формулировката на член 6 от Регламент № 1768/92, може ли притежателят на разрешението за пускане на лекарствения продукт на пазара да откаже да предостави на притежателя на основен патент или на неговия правоприемник копие от това разрешение, посочено в член 8, параграф 1, буква б) от Регламента, и по този начин да го лиши от възможността да попълни заявлението си за сертификат за допълнителна закрила?
Може ли съответният административен и/или държавен орган, който е издал разрешението за пускане на продукта на пазара или е депозитар на оригинал или копие от това разрешение, да откаже да предостави копие на притежателя на съответния основен патент или на неговия правоприемник или може ли да реши, произволно или при определени условия, дали е целесъобразно да предостави или съобщи такова копие с оглед използването му за подкрепа на заявление за сертификат за допълнителна закрила по разпоредбите на Регламент № 1768/92 на Съвета от 18 юни 1992 година (ОВ 1992 L 182, стр. 1)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.