всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Интелектуална, индустриална и търговска собственост

Интелектуална, индустриална и търговска собственост

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

1. Представлява ли инсталирането в хотелски стаи на телевизионни приемници, към които чрез кабел се подава сателитен или наземен телевизионен сигнал, акт на съобщаване на обществеността, който попада в обхвата на хармонизацията на националните законодателства за защита на авторското право, предвидена в член 3 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г.
2. Противоречи ли на защитата на авторското право, преследвана от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г., обстоятелството, че хотелската стая се счита за строго домашно помещение, така че съобщаването чрез телевизионни приемници, към които се подава предварително приет от хотела сигнал, не се счита за съобщаване на обществеността
3. За целите на защитата на авторското право по отношение на актовете на съобщаване на обществеността, предвидени в Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г., може ли съобщаването, осъществено чрез телевизионен приемник в хотелска стая, да се счита за обществено, тъй като последователни зрители имат достъп до произведението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

Следва ли условието, свързано със специални причини в първото изречение на член 98 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил марка на Общността, може, независимо от другите обстоятелства, да се въздържи от издаване на конкретна забрана за по-нататъшно нарушение, ако съдът счита, че рискът от по-нататъшно нарушение не е очевиден или по друг начин е само ограничен?
Следва ли условието, свързано със специални причини в първото изречение на член 98 от Регламента относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил марка на Общността, може, дори и да няма такова основание за въздържане от издаване на забрана за по-нататъшно нарушение, както е предвидено в първи въпрос, да се въздържи от издаване на такава забрана на основание, че е ясно, че по-нататъшно нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или при груба небрежност?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли да се вземат конкретни мерки, чрез които например забраната се съчетава с наказание, за да се гарантира спазването на забраната, дори когато е ясно, че по-нататъшно нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или при груба небрежност?
Ако отговорът на третия въпрос е положителен, прилага ли се това дори когато условията за приемане на такава конкретна мярка в случай на съответно нарушение на национална марка не биха се считали за изпълнени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Съвместимо ли е с Директива 92/100/ЕИО освобождаването на всички категории публични заведения за отдаване под наем от задължението да изплащат възнаграждение на авторите за публично отдаване под наем?
Може ли държава членка да се позовава на евентуалната незаконосъобразност на директива като основание за неизпълнение на задълженията си по нея?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.

Съставлява ли наличие на вероятност от объркване по смисъла на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 между заявената марка и по-ранната национална марка?
Допустимо ли е в касационно производство да се обжалва преценката на фактите, направена от Първоинстанционния съд, при липса на изкривяване на фактите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2006 г.

Могат ли фактическите преценки на Първоинстанционния съд относно вероятността от объркване между марки да бъдат предмет на касационно обжалване при липса на изопачаване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2006 г.

Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по членове 1 и 5 от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и заемане, както и относно определени права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, като е предоставило прекомерно широка дерогация от задължението за заплащане на възнаграждение на авторите при публичното заемане, като е освободило практически всички категории заведения от това задължение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Допустимо ли е за триизмерна марка, състояща се от формата на самия продукт, да се прилагат по-строги критерии за отличителен характер по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 в сравнение с други видове марки?
Спазени ли са процесуалните изисквания по член 74, параграф 1 и член 73 от Регламент № 40/94 относно изследването на фактите ex officio и правото на страните да бъдат изслушани при преценката на отличителния характер на марката?
Може ли триизмерна марка да придобие отличителен характер чрез използване по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94, когато се използва съвместно с други словни или фигуративни марки и при какви условия се доказва такова придобиване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Допусната ли е грешка при прилагането на критериите за отличителен характер по член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 по отношение на фигуративна марка, представляваща опаковка на бонбон?
Спазено ли е задължението на OHIM да извърши служебна проверка на фактите съгласно член 74, параграф 1 от Регламент № 40/94 при липса на конкретни примери за обичайни опаковки?
Нарушено ли е правото на изслушване по член 73 от Регламент № 40/94, като заявителят не е имал възможност да представи становище относно твърденията за обичайност на опаковката?
Правилно ли е приложен член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 относно доказателствата за придобит отличителен характер чрез използване, включително относно изискването за пазарен дял, рекламни разходи и географски обхват в Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Удовлетворено ли е изискването възнаграждението за засаждане на реколтиран материал по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1768/95 да бъде „значително по-ниско“ от сумата, начислявана за лицензираното производство на размножителен материал от същия сорт в същия район, ако възнаграждението се изчислява на фиксирана ставка от 80% от тази сума?
Съдържат ли член 5, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98, стойностно определение по отношение на размера на възнаграждението за засаждане на реколтиран материал при законово определяне?
Ако да, прилага ли се това определение, като израз на обща идея, и за засаждания на реколтиран материал, извършени преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 2605/98?
Включва ли ръководната функция на споразумение между организации на притежатели на права върху растителни сортове и земеделски производители по смисъла на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98, възможността, при законово определяне, съществените елементи (параметри на изчисление) на това споразумение да бъдат прилагани и когато към момента на изчисляване на законовото възнаграждение не всички параметри, които са в сферата на засаждащия реколтиран материал и са необходими за изчисление въз основа на споразумението, са известни на притежателя и той няма право да бъде уведомен за съответните факти от страна на земеделския производител?
Ако да, предпоставя ли такова споразумение, за да изпълнява ръководна функция в този смисъл, спазване на изискванията, предвидени в член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98, и когато то е сключено преди влизането в сила на последния регламент?
Установява ли член 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98, горна граница за възнаграждението по договорни и/или законови възнаградителни режими?
Може ли споразумение между професионални организации да бъде използвано като ръководство по смисъла на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98, ако то надвишава ставката на възнаграждение от 50% от сумата, определена в член 5, параграф 5 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2006 г.

Изискването за определяне на възнаграждението за сеитба по смисъла на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1768/95, според което размерът на възнаграждението трябва да бъде „значително по-нисък“ от сумата, която се изисква на същата територия за лицензирано производство на размножителен материал от същия сорт, изпълнено ли е и когато възнаграждението е определено фиксирано като 80 % от тази сума?
Съдържат ли член 5, параграфи 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98, стойностно определение на размера на възнаграждението за сеитба в случай на определяне на възнаграждението със закон?
В случай на положителен отговор: прилага ли се това определение като израз на общ принцип и за сеитба, извършена преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 2605/98?
Означава ли ролята на споразумението между организациите на притежателите на сортови права и земеделците като основна насока по смисъла на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент № 2605/98, че при определяне на размера на възнаграждението със закон основните съществени елементи (параметри на изчислението) на това споразумение се прилагат и когато на притежателите на сортови права не са известни всички параметри, намиращи се в обхвата на земеделеца, които са необходими за изчислението по споразумението, и когато не могат да изискват предоставянето на тези данни от земеделеца?
В случай на положителен отговор: означава ли валидността на такова споразумение, ако трябва да изпълнява такава роля на основна насока, спазване на изискванията на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98, и в случай че споразумението е сключено преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 2605/98?
Предвижда ли член 5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент № 2605/98, максимална граница на възнаграждението в случай на определяне на възнаграждението чрез споразумение или със закон?
Може ли споразумение, сключено между професионални организации, да се използва като основна насока по смисъла на член 5, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1768/95, изменен с Регламент (ЕО) № 2605/98, ако размерът на възнаграждението надвишава 50 % от сумата, посочена в член 5, параграф 5 от този регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form