Дело C-316/05: Nokia, Заключение от 13 юли 2006 г.

Следва ли условието, свързано със специални причини в първото изречение на член 98 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил марка на Общността, може, независимо от другите обстоятелства, да се въздържи от издаване на конкретна забрана за по-нататъшно нарушение, ако съдът счита, че рискът от по-нататъшно нарушение не е очевиден или по друг начин е само ограничен?
Следва ли условието, свързано със специални причини в първото изречение на член 98 от Регламента относно марката на Общността да се тълкува в смисъл, че съд, който установи, че ответникът е нарушил марка на Общността, може, дори и да няма такова основание за въздържане от издаване на забрана за по-нататъшно нарушение, както е предвидено в първи въпрос, да се въздържи от издаване на такава забрана на основание, че е ясно, че по-нататъшно нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или при груба небрежност?
Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, трябва ли да се вземат конкретни мерки, чрез които например забраната се съчетава с наказание, за да се гарантира спазването на забраната, дори когато е ясно, че по-нататъшно нарушение е обхванато от законова обща забрана за нарушение по националното право и че на ответника може да бъде наложено наказание, ако извърши по-нататъшно нарушение умишлено или при груба небрежност?
Ако отговорът на третия въпрос е положителен, прилага ли се това дори когато условията за приемане на такава конкретна мярка в случай на съответно нарушение на национална марка не биха се считали за изпълнени?