Харта на основните права
Харта на основните права
Дело C-491/20: Sąd Najwyższy, Определение от 2 март 2023 г.
Допустимо ли е преюдициално запитване по член 267 ДФЕС, когато между страните няма реален висящ спор, чийто изход зависи пряко от отговора на Съда на Европейския съюз?
Компетентна ли е националната юрисдикция да разглежда законосъобразността на актовете за назначаване на съдии чрез акцесорни искове за установяване на несъществуване на служебно правоотношение?
Отговарят ли формулираните преюдициални въпроси на изискванията за яснота, релевантност и връзка с правото на Съюза, необходими за тяхната допустимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/21: Défense Active des Amateurs d’Armes и др., Определение от 28 февруари 2023 г.
Как следва да се тълкува и прилага член 7, параграф 4a от Директива 91/477/ЕИО във връзка с членове 17, 20 и 21 от Хартата на основните права на ЕС и принципа на защита на оправданите правни очаквания, особено по отношение на сравнимостта на положението на различните категории огнестрелни оръжия и притежателите им?
Каква е границата на свободата на преценка на законодателя на Съюза при установяване на общ режим, засягащ основни права, и допустимо ли е приемането на такава обща уредба при наличие на риск от нарушение на правата, гарантирани от членове 17 и 20 от Хартата?
В случай на задължение за експроприяция без възможност за преценка, кой носи отговорността за обезщетение по член 17 от Хартата – законодателят на Съюза или държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/21: Asociaţia “Forumul Judecătorilor din România”, Заключение от 16 февруари 2023 г.
1) Трябва ли [МСП], въведен с Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г., да се счита за акт на институция на Европейския съюз по смисъла на член 267 ДФЕС, подлежащ на тълкуване от Съда на Европейския съюз
Попадат ли съдържанието, характерът и приложното поле във времето на МСП, въведен с Решение 2006/928/ЕО на Европейската комисия от 13 декември 2006 г. в обхвата на Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, подписан от Румъния в Люксембург на 25 април 2005 г.
Задължителни ли са изискванията, формулирани в докладите, изработени в рамките на МСП, за[Румъния]?
2) Може ли принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, [параграф] 1, втора [алинея] от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 47 от Хартата на основните права, както и в практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с член 2 ДЕС, да се тълкува в смисъл, че се отнася и до процедурите за повишаване на действащи съдии?
3) Накърнен ли е този принцип чрез въвеждането на система за повишаване в по-висок по степен съд само въз основа на обобщена оценка за дейността и поведението, извършена от комисия, съставена от председателя на органа за съдебен контрол и съдии в него, който извършва, освен периодична оценка на съдиите, и атестиране на съдиите с цел повишаване, както и упражнява съдебен контрол върху постановените от тях решения?
4) Накърнен ли е принципът на независимост на съдиите, закрепен в член 19, [параграф] 1, втора [алинея] от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в член 47 от Хартата на основните права, както и в практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с член 2 ДЕС, когато [Румъния] не зачита предвидимостта и сигурността на правото на Европейския съюз, доколкото в продължение на повече от 10 години приема МСП и докладите по него и ги спазва, а впоследствие без предупреждение изменя процедурата за повишаване на съдии без ръководни функции в противоречие с препоръките на МСП?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-312/21: Tráficos Manuel Ferrer, Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Допускат ли член 101 ДФЕС и член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2014/104/ЕС национална гражданскопроцесуална норма, по силата на която при частично уважаване на претенцията съдебните разноски остават в тежест на всяка от страните, като всяка от тях понася половината от общите разходи, освен в случаите на злоупотреба с процесуални права?
Следва ли член 17, параграф 1 от Директива 2014/104 да се тълкува в смисъл, че нито обстоятелството, че ответникът по иск, попадащ в приложното поле на тази директива, е предоставил на разположение на ищеца данните, на които той се е позовал, за да обори експертизата на последния, нито фактът, че ищецът е отправил претенцията си само до един от извършителите на въпросното нарушение, сами по себе си са релевантни, за да се прецени дали е допустимо националните юрисдикции да направят оценка на вредата, като тази оценка предполага, от една страна, че наличието на вредата е установено, а от друга страна, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи тя точно в количествено отношение, което означава да се вземат предвид всички параметри, водещи до подобна констатация, и по-специално безрезултатността на действия като искането за представяне на доказателства, предвидено в член 5 от въпросната директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-745/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Enfant à naître au moment de la demande d’asile), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Трябва ли член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че е приложим, когато съществува отношение на зависимост било между кандидат за международна закрила и нейния съпруг, който пребивава законно в държавата членка, в която е подадена молбата за такава закрила, било между нероденото дете на този кандидат и съпруга, който е и баща на детето?
Трябва ли член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателството на държава членка да задължава компетентните национални власти само по съображение, изведено от висшия интерес на детето, да разгледат молба за международна закрила, подадена от гражданка на трета държава, когато тя е била бременна към момента на подаване на молбата, независимо че критериите по членове 7—15 от този регламент определят друга държава членка като компетентна да разгледа тази молба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-638/22: Rzecznik Praw Dziecka и др. (Suspension de la décision de retour), Съдебно решение от 16 февруари 2023 г.
Съвместимо ли е с изискването за бързина по член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 национално законодателство, което позволява по искане на органи, които не са съд, по силата на закона да се спре изпълнението на решение за връщане на дете, без да е необходимо искането да бъде мотивирано?
Гарантира ли такова национално законодателство ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, когато позволява спиране на изпълнението на съдебно решение без съдебен контрол и без мотиви?
Следва ли националният съд да остави без приложение национална разпоредба, която противоречи на член 11, параграф 3 от Регламент № 2201/2003, разглеждан във връзка с член 47 от Хартата, поради принципа на предимство на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-660/21: K.B. и F.S. (Relevé d’office dans le domaine pénal), Заключение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли член 3 (право на информация относно правата) и член 4 (декларация за правата при арест) от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент [и на Съвета] от 22 май 2012 г., член 7 (право на лицата да запазят мълчание) от [Директива 2016/343/ЕС], във връзка с член 48 (презумпция за невиновност и право на защита) от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че не допускат наложената на националния съд забрана да разглежда служебно нарушение на правото на защита, гарантирано от посочените директиви, и по-специално забраната да разглежда служебно, с оглед на отмяната на производството, непредоставянето на информация за правото да се запази мълчание при ареста или късното предоставяне на информация за правото да се запази мълчание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-689/21: Udlændinge- og Integrationsministeriet (Perte de la nationalité danoise), Заключение от 26 януари 2023 г.
Допуска ли член 20 ДФЕС във връзка с член 7 от [Хартата] законодателство на държава членка като разглежданото в главното производство, съгласно което гражданството на тази държава членка се загубва по принцип по силата на закона при навършване на 22‑годишна възраст от лица, които са родени извън тази държава членка, никога не са живели в нея и не са пребивавали в нея при обстоятелства, които да показват тясна връзка с нея, в резултат на което лицата, които нямат и гражданство на друга държава членка, биват лишени от статута си на граждани на Съюза и от правата, свързани с този статут, като се има предвид, че съгласно разглежданото в главното производство законодателство:
a) съществуването на тясна връзка с държавата членка се предполага по-специално след пребиваване от общо една година в нея;
б) ако молбата за запазване на гражданство е подадена, преди лицето да е навършило 22 години, може да се получи разрешение за запазване на гражданството на държавата членка при облекчени условия, като за тази цел компетентните органи трябва да преценят последиците от загубване на гражданството; и
в) изгубеното гражданство може да бъде възстановено след навършване на 22‑годишна възраст само чрез натурализация, което е свързано с редица изисквания, включително изискването за непрекъснато пребиваване в държавата членка за по-дълъг период от време, макар изискваният срок на пребиваване да може да бъде донякъде съкратен за бивши граждани на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-205/21: Ministerstvo na vatreshnite raboti (Enregistrement de données biométriques et génétiques par la p…, Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Валидно ли се имплементира чл. 10 Директива 2016/680, чрез позоваване в национален закон — чл. 25 ал. 3 и чл. 25а от [ЗМВР] — на сходната норма на чл. 9 от [ОРЗД]?
Спазено ли е изискването по чл. 10 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 52 вр чл. 3 и чл. 8 от Хартата относно предвидено в закон ограничение на личната неприкосновеност и на защитата на лични данни, при противоречиви национални норми относно допускането на обработка на генетични и биометрични данни за нуждите на полицейската регистрация?
Съответен ли е на чл. 6 б. „а“ от Директива 2016/680 вр чл. 48 от Хартата национален закон — чл. 68 ал. 4 от [ЗМВР], който предвижда задължение за съда да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, предмет на обвинението?
Съответен ли е на чл. 10, чл. 4 ал.1 б. „а“ и б. „в“, чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Директива 2016/680 национален закон — чл. 68 ал. 1—3 от [ЗМВР], който предвижда като общо правило фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил на всички обвиняеми за умишлено престъпление от общ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-721/21: Eco Advocacy, Заключение от 19 януари 2023 г.
1) Следва ли от общия принцип на предимство на правото на Съюза и/или на лоялно сътрудничество, поначало или в конкретния контекст на правото в областта на околната среда, че когато лице оспори по съдебен ред действителността на административен акт, като се позовава изрично или мълчаливо на конкретен акт от правото на Съюза, но не посочва кои разпоредби на акта са нарушени или с оглед точно на кое тяхно тълкуване, националният съд, пред който е подадена жалбата, трябва или може да я разгледа въпреки нормите на националното процесуално право, които изискват конкретните нарушения да бъдат посочени в писмените изявления на лицето?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 4, параграфи 2, 3, 4 и/или 5, и/или от приложение III към Директивата за ОВОС, и/или от Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на оценка на въздействието върху околната среда, трябва да има изрично, ясно и/или конкретно посочване на точните документи, в които са изложени мотивите на компетентния орган?
3) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 4, параграфи 2, 3, 4 и/или 5, и/или от приложение III към Директивата за ОВОС, и/или от Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на оценка на въздействието върху околната среда, той е длъжен да направи изрично изложение, в което се разглеждат всички конкретни раздели и подраздели от приложение III към Директивата за ОВОС, доколкото тези раздели и подраздели са потенциално релевантни за проекта?
4) Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че при прилагането на принципа, че за да се определи дали е необходимо впоследствие да се извърши проверка на последиците от даден план или проект за съответната територия, на етапа на предварителната проверка не следва да се вземат предвид мерките, предназначени за избягване или намаляване на вредните последици от плана или проекта за тази територия, компетентният орган на държава членка има право да вземе предвид характеристиките на плана или проекта, включващи отстраняване на замърсители, които могат да доведат до намаляване на вредните въздействия върху европейската зона, единствено поради това че тези характеристики не са предвидени като мерки за смекчаване на въздействието, дори да имат такъв ефект, и биха били включени в проекта като стандартни характеристики, независимо от въздействието върху съответната европейска зона?
5) Следва ли член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията да се тълкува в смисъл, че когато независимо от въпросите или опасенията, изразени от експертните органи, на етапа на предварителната проверка компетентният орган на държава членка е убеден, че не е необходима проверка, той трябва да изложи изрични и подробни мотиви, които могат да разсеят всяко разумно от научна гледна точка съмнение относно последиците от предвидените строителни работи за съответната европейска зона, и тези мотиви трябва изрично и индивидуално да отстраняват всяко от съмненията, изразени в това отношение в процеса на участие на обществеността?
6) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли от член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и/или Директивата, разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на добра администрация съгласно член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, че когато компетентен орган реши да не подлага предложение за издаване на разрешение за строеж на процедура за проверка, трябва да има изрично, ясно и/или конкретно посочване на точните документи, в които са изложени мотивите на компетентния орган?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.