Свободно предоставяне на услуги
Свободно предоставяне на услуги
Дело C-130/88: Van de Bijl/Staatssecretaris van Economische Zaken, Съдебно решение от 27 септември 1989 г.
Трябва ли член 3 от Директива 64/427/ЕИО да се тълкува в смисъл, че изразът „фактът, че съответната дейност е упражнявана в друга държава членка в продължение на ... (x) последователни години“ се отнася единствено до действителното упражняване на съответната дейност за период, който трябва да бъде непрекъснат, с изключение на (кратки) отсъствия поради болест и (обичайни) отпуски, и който изключва по-специално упражняването на дейност в друга държава членка, дори ако предприятието в държавата, от която произхожда заинтересованото лице, не е било прекратено?
Когато се подава заявление за започване на дейност въз основа на представянето на удостоверение, издадено от компетентния орган на държавата членка, от която произхожда заинтересованото лице, съгласно член 4, параграф 2 от директивата, длъжен ли е компетентният орган на приемащата държава членка автоматично да уважи заявлението, ако представеното удостоверение съдържа явна неточност, доколкото удостоверява, че лицето, посочено в директивата, е упражнявало професионална дейност в държавата членка, от която произхожда, когато е ясно, че през същия период лицето е упражнявало дейността си на територията на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/87: Tournier, Съдебно решение от 13 юли 1989 г.
1. Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция при управлението на авторски права, и начисляването на възнаграждения във връзка с това, съвместими с член 86 от Договора от Рим, или напротив, представляват ли злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2. Представлява ли организацията, посредством група споразумения, известни като договори за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на предприятие за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно размера на възнагражденията по начин, който възпрепятства ползвателите да избират произведения на чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от предприятието за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора от Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3. Следва ли член 86 от Договора от Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че предприятие за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждение, които са няколко пъти по-високи от тези, прилагани от всички предприятия за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставяната услуга?
4. Следва ли отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, управляван от него, с което се разделя пазарът, да се счита за имащ за предмет или поне за ефект предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5. Като се има предвид, че Съдът вече е приел, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез фонограми на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното предприятие за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните предприятия за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да определят пряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/88: Lambregts Transportbedrijf/Белгийска държава, Съдебно решение от 13 юли 1989 г.
Създава ли член 75, параграф 1, букви а) и б) от Договора за ЕИО, поне доколкото задължава Съвета да въведе свободата на предоставяне на услуги в областта на транспорта, индивидуални права, на които гражданите на държавите членки могат да се позовават в производства пред националните съдилища по отношение на събития, настъпили на 24 февруари 1982 г.?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен: съгласно тези разпоредби може ли запазването на лицензи за национален или международен транспорт, издадени от органите на държава членка на транспортно предприятие, установено в друга държава членка, да бъде обвързано с условието съответното предприятие да има „център на дейност“ в първата държава, или с други думи, да извършва редовно сделки в тази държава, които са част от неговата стопанска дейност, и да бъде представлявано там от агент, упълномощен да поема ангажименти с трети лица, които го обвързват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/88: Lambregts Transportbedrijf/Белгийска държава, Заключение от 15 юни 1989 г.
1 . Създава ли член 75, параграф 1, букви а) и б) от Договора за ЕИО, поне доколкото изисква от Съвета да въведе свободата на предоставяне на услуги в областта на транспорта, индивидуални права, на които гражданите на държавите членки могат да се позовават в производства пред националните съдилища по отношение на събития, настъпили на 24 февруари 1982 г.
2 . Ако отговорът на първия въпрос е положителен: съгласно тези разпоредби може ли запазването на лицензи за национален или международен транспорт, издадени от органите на държава членка на транспортно предприятие, установено в друга държава членка, да бъде обвързано с условието съответното предприятие да има „център на дейност“ в първата държава, или с други думи, редовно да извършва сделки в тази държава, които са част от неговата стопанска дейност, и да бъде представлявано там от агент, упълномощен да сключва сделки с трети лица от негово име?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/87: Комисия/Съвет, Съдебно решение от 30 май 1989 г.
Съвместимо ли е разрешението на Съвета за ратифициране на споразумението между Италия и Алжир с изискванията на членове 5 и 6 от Регламент № 4055/86 относно свободата на предоставяне на услуги в морския транспорт?
Гарантира ли оспорваното решение на Съвета недискриминационен достъп на корабоплавателни компании от други държави членки до товарите, разпределени на Италия по силата на споразумението с Алжир, съгласно забраната за дискриминация по член 7 от Договора?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 190 от Договора за ЕИО при приемането на оспорваното решение на Съвета?
Превишил ли е Съветът правото си на изменение по член 149, параграф 1 от Договора за ЕИО, като е приел решение, което се отклонява от предложението на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-305/87: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 30 май 1989 г.
Съвместими ли са ограниченията, наложени от гръцкото законодателство върху придобиването и ползването на права върху недвижими имоти в граничните райони от граждани на други държави членки, със задълженията по членове 48, 52 и 59 от Договора за ЕИО относно свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/87: Tournier, Заключение от 26 май 1989 г.
1) Явява ли се размерът на възнаграждението или на съвкупните възнаграждения, определени от Sacem, която заема господстващо положение в значителна част от общия пазар и се ползва с фактически монопол във Франция в управлението на авторските права, и начисляването на свързаните с тях възнаграждения съвместими с член 86 от Договора за Рим, или представлява, напротив, злоупотреба и ограничителна практика чрез налагане на условия, които не подлежат на договаряне и са несправедливи?
2) Представлява ли организацията, посредством група от споразумения, известни като споразумения за взаимно представителство, на фактически монопол в повечето страни от Европейската общност, позволяващ на дружество за управление на авторски права, осъществяващо дейност в една държава членка, да определя произволно и дискриминационно нивото на възнагражденията по такъв начин, че да възпрепятства ползвателите да избират произведения от чуждестранни автори, без да бъдат задължени да плащат възнаграждения за репертоарите, управлявани от дружеството за управление на авторски права в тази държава членка, съгласувана практика, нарушаваща член 85, параграф 1 от Договора за Рим, като по този начин се улеснява злоупотребата с господстващо положение по смисъла на член 86 от този договор?
3) Следва ли член 86 от Договора за Рим да се тълкува в смисъл, че представлява „несправедливо търговско условие“ това, че дружество за управление на авторски права, заемащо господстващо положение в значителна част от общия пазар и обвързано с договори за взаимно представителство с подобни организации в други страни от ЕИО, определя скала и размер на възнаграждението, които са няколко пъти по-големи от тези, прилагани от всички дружества за управление на авторски права в държавите членки на ЕИО, без каквото и да е обективно оправдание и без връзка със сумите, разпределяни на авторите, така че възнаграждението е несъразмерно на икономическата стойност на предоставената услуга?
4) Явява ли се отказът на дружество на автори и издатели, ползващо се с фактически монопол в държава членка, да позволи на ползвателите на фонограми достъп само до чуждестранния репертоар, който управлява, като по този начин се разделя пазарът, действие, което има за предмет или поне за последица предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1?
5) Като се има предвид, че Съдът вече е постановил, че предоставянето на обществеността на запис или книга е неразделно свързано с разпространението на материалната форма на произведението, което води до изчерпване на правото на възнаграждение, и въпреки плащането от страна на купувача на цената на записа, която включва възнаграждението, дължимо за разрешението за използване на произведението, съвместимо ли е прилагането на национално законодателство, приравняващо възпроизвеждането чрез звуковъзпроизвеждаща техника на неправомерно възпроизвеждане, ако не са платени възнагражденията за публично изпълнение, определени от националното дружество за управление на авторски права с фактически монопол, с членове 30 и 59 от Договора, ако тези възнаграждения са прекомерни и дискриминационни и ако техният размер не е определен от самите автори и/или не би бил този, който чуждестранните дружества за управление на авторски права, които ги представляват, биха се съгласили да договорят пряко?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/87: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 27 април 1989 г.
Съвместими ли са с правото на Европейския съюз проверките, извършвани от белгийските органи при влизане на територията на Белгия, с които се изисква от граждани на други държави членки, които пребивават законно в Белгия, да представят разрешение за пребиваване или установяване, наред с валидна лична карта или паспорт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-103/88: Fratelli Costanzo/Comune di Milano, Заключение от 25 април 1989 г.
a) До каква степен законодателното съдържание на член 29, параграф 5 от Директива 71/305 трябва да бъде въведено в националната разпоредба, която я прилага
b) Може ли национална мярка, приета за прилагане на директива, впоследствие да бъде изменяна от законодателя на съответната държава членка и каква форма трябва да имат тези изменения
c) Какво е съдържанието и обхватът на понятието „очевидно необичайно ниска оферта“ по смисъла на член 29, параграф 5 от Директива 71/305 и трябва ли националното законодателство да възпроизведе точно тази формулировка
d) В случай че националните разпоредби за прилагане са несъвместими с директивата, имат ли административните органи право – и, след като съдържанието и обхватът на мерките са изяснени в съдебно производство, задължение – да не прилагат националното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.