всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на хора

Свободно движение на хора

Дело C-182/83: Fearon/Irish Land Commission, Заключение от 4 октомври 1984 г.

Когато закон на държава членка съдържа условие, изискващо от лице (различно от юридическо лице), което притежава земя, да е пребивавало на нея за определен период, ако собственикът на земята е юридическо лице, следва ли член 58 да се тълкува в смисъл, че забранява изискването всяко от лицата, имащи бенефициентен интерес в юридическото лице, да е пребивавало на земята през същия период?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-221/83: Комисия/Италия, Съдебно решение от 18 септември 1984 г.

Изпълнила ли е Италианската република задължението си да приеме в срок необходимите мерки за транспониране на Директива 78/1026/ЕИО относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за формална квалификация по ветеринарна медицина?
Изпълнила ли е Италианската република изцяло задължението си да транспонира Директива 78/1027/ЕИО относно координацията на разпоредбите за дейността на ветеринарните лекари, включително чрез осигуряване на задължително обучение по предметите „етология и защита на животните“ и „хигиена и технология на храните“ в учебната програма?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-107/83: Ordre des avocats au barreau de Paris/Klopp, Съдебно решение от 12 юли 1984 г.

Следва ли член 52 и следващите от Договора за ЕИО да се тълкуват в смисъл, че, при липсата на каквато и да е директива на Съвета на Европейските общности за координиране на разпоредбите относно достъпа до и упражняването на адвокатската професия, изискването адвокат, който е гражданин на държава членка и желае да упражнява професията си едновременно в друга държава членка, да поддържа кантора само на едно място, изискване, наложено от законодателството на държавата, в която той желае да се установи, и предназначено да гарантира правилното функциониране на правосъдието и спазването на професионалната етика в тази държава, представлява ограничение, което е несъвместимо със свободата на установяване, гарантирана от член 52 от Договора от Рим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-242/83: Patteri, Съдебно решение от 12 юли 1984 г.

1. Позволява ли член 51 от Договора от Рим на Съвета на министрите да приема само такива мерки, които са необходими, за да се осигури на мигриращите работници действителното изплащане на обезщетения за социално осигуряване, като тези обезщетения продължават да се уреждат по отношение на принципа и размера им изключително от отделни правни режими, пораждащи отделни вземания срещу отделни институции, и следва ли следователно разпоредбите на Регламент № 1408/71, и по-специално член 77 от него, да се тълкуват като предоставящи пряко право на лицата само доколкото това е необходимо за осигуряване на действителното изплащане на обезщетения, чийто принцип и размер продължават да се уреждат изключително от различните национални закони, така че тази разпоредба не може да създаде за мигриращите работници пряко право на изплащане от органите на държава членка на семейни добавки, които не се изплащат по националното право на тази държава членка?
2. Ако член 77, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 трябва да се тълкува в смисъл, че правото на изплащане на семейни обезщетения от държавата членка, на чиято територия пребивава получателят на инвалидна пенсия, не отнема предварително придобитото право на по-високи обезщетения, изплащани от друга държава членка, или поне на добавка, равна на разликата между двете суми, като по този начин се създава за получателя право, което не е създадено от законодателството на нито една от двете държави членки, валиден ли е Регламент № 1408/71 с оглед на член 51 от Договора от Рим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-261/83: Castelli/ONTPS, Съдебно решение от 12 юли 1984 г.

В светлината на принципа на равно третиране, установен от регламентите на Общността относно социалното осигуряване, може ли липсата на реципрочно споразумение между две държави членки на Общността да бъде пречка за предоставянето на гарантиран доход за възрастни лица, когато жалбоподателката, макар никога да не е била наемно лице на територията на държавата, в която пребивава към момента на подаване на заявлението, изпълнява минималното изискване за пребиваване съгласно законодателството на тази държава за предоставяне на исканото обезщетение, е на издръжка на сина си, който е работил в Белгия и получава пенсия за ранно пенсиониране или обикновена пенсия в Белгия, и получава част от пенсия за сметка на своята държава по произход, а именно Италия, държава членка на ЕИО, по италианската схема за наети лица?
С оглед на факта, че жалбоподателката получава част от пенсия по италианската схема, може ли нейният случай да се третира по същия начин като този на лице, което в Белгия получава част от белгийска пенсия за старост или за преживял съпруг, което да оправдае изплащането на добавка под формата на гарантиран доход за възрастни лица?
Може ли жалбоподателката да се счита за член на семейството на сина си, който последователно е бил наето лице, получател на пенсия за ранно пенсиониране и получател на обикновена пенсия в Белгия, за целите на регламентите на Общността, по-специално Регламент № 1408/71 и Регламент № 1612/68?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-237/83: Prodest/Caisse primaire d’assurance maladie de Paris, Съдебно решение от 12 юли 1984 г.

Може ли осигурено лице, което е гражданин на държава членка на Европейската икономическа общност, е наето от френско дружество и пребивава във Франция, да претендира, че неговото осигуряване по общия френски режим за социално осигуряване трябва да се запази за времето на командироването му в Нигерия, на основание Регламент № 1612/68 на Съвета, и при тези обстоятелства следва ли да се пренебрегне ограничението, съдържащо се във втората алинея на член 39 от Закона от 3 януари 1972 г., което е прието като трета алинея на член L 341-3 от Кодекса на труда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-238/83: Caisse d’allocations familiales/Meade, Съдебно решение от 5 юли 1984 г.

Позволено ли е на Caisse d'Allocations Familiales, на основание член 48 от Договора за ЕИО, да изисква възстановяване на семейните помощи, изплатени на родителите на млад мъж с британско гражданство, поради това че той следва обучението си в Англия, и да спре изплащането на тези помощи по същата причина?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-237/83: Prodest/Caisse primaire d’assurance maladie de Paris, Заключение от 4 юли 1984 г.

Може ли осигурено лице, което е гражданин на държава — членка на Европейската икономическа общност, е наето от френско дружество и пребивава във Франция, да претендира, че неговото осигуряване по френската обща схема за социално осигуряване трябва да се запази за времето на неговото командироване в Нигерия, на основание Регламент № 1612/68 на Съвета, и при тези обстоятелства следва ли да се пренебрегне ограничението, съдържащо се във втория параграф на член 39 от Закона от 3 януари 1972 г., който е възприет като трети параграф на член L 341-3 от Кодекса на труда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-180/83: Moser/Land Baden-Württemberg, Съдебно решение от 28 юни 1984 г.

Покрива ли член 48 от Договора за ЕИО ситуация като тази, в която се намира г-н Мозер, и по-специално може ли лице в такава ситуация да се позове на член 48, за да предотврати прилагането спрямо него на законодателство, каквото е в сила в провинцията, съгласно което на лица, относно чиято лоялност към Основния закон няма достатъчна сигурност, се отказва достъп до професионалното обучение, необходимо за да станат учители в началното и средното образование?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-242/83: Patteri, Заключение от 21 юни 1984 г.

1. Позволява ли член 51 от Договора от Рим на Съвета на министрите да приема само такива мерки, които са необходими за осигуряване на действителното изплащане на обезщетенията за социално осигуряване на мигриращите работници, като тези обезщетения продължават да се уреждат, що се отнася до принципа и размера им, изключително от отделни правни режими, пораждащи отделни вземания срещу отделни институции, и следва ли следователно разпоредбите на Регламент № 1408/71, и по-специално член 7 от него, да се тълкуват като предоставящи пряко право на лицата само доколкото това е необходимо за осигуряване на действителното изплащане на обезщетения, чийто принцип и размер продължават да се уреждат изключително от различните национални закони, така че тази разпоредба не може да създаде за мигриращите работници пряко право на изплащане от органите на държава членка на семейни надбавки, които не се дължат по националното право на тази държава членка?
2. Ако е необходимо член 77, параграф 2, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че правото на получаване на семейни обезщетения от държавата членка, на чиято територия пребивава получателят на инвалидна пенсия, не отнема предварително придобитото право на по-високи обезщетения, дължими от друга държава членка, или поне на добавка, равна на разликата между двете суми, като по този начин се създава за получателя право, което не е създадено от законодателството на нито една от двете държави членки, валиден ли е Регламент № 1408/71 с оглед на член 51 от Договора от Рим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form