всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Социална сигурност

Социална сигурност

Дело C-99/80: Galinsky, Заключение от 11 февруари 1981 г.

I —
Whether in relation to social security benefits provided under the legislation of a Member State a person who has been compulsorily insured as a self-employed person (but not as an employed person) in that Member State should be regarded as a worker within the meaning of Article 1 (a) of Council Regulation (EEC) No 1408/71 in that Member State by reason either:
(a) that he is a worker under the legislation of some other Member State; or
(b) (if the answer to (a) is negative) that he has been so insured as self-employed under a social security scheme for one or more of the contingencies covered by a social security scheme for employed, self-employed and non-employed persons.
II —
(If the answer to either Question I (a) or 1 (b) is affirmative) whether a person who has been insured as a self-employed person (but not as an employed person) in a Member State should in relation to a pension payable under the legislation of that Member State be regarded as a pensioner for purposes of Article 77 of the said regulation by reason that he is or has been a worker for purposes of that regulation and/or by reason of the fact that his pension (though unaffected in the competent State by the provisions of that regulation) has been subject to revision in another Member State under that regulation.
III —
(If the answers to Question I (a) or (b) and to Question II are affirmative) whether Article 6 of the said regulation is valid in so far as it operates to deprive a person of any right to benefit derived from a provision of national law of a Member State giving effect to a reciprocal convention with one or more other Member States.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/80: Vigier, Съдебно решение от 27 януари 1981 г.

Трябва ли член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, съгласно който този регламент се прилага към законодателството, отнасящо се до „отрасли на социалното осигуряване“, да се тълкува в смисъл, че правото на обратно действие за внасяне на осигурителни вноски по Закона за репарации на неправдите, извършени по време на националсоциализма в областта на социалното осигуряване (Закон за репарации) от 22 декември 1970 г., в редакцията от 27 юни 1977 г. (Bundesgesetzblatt 1970 I, стр. 1846 и Bundesgesetzblatt I 1977, стр. 1040), попада в обхвата на този регламент, доколкото жертвите на преследване трябва да се считат за работници по смисъла на член 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71?
Ако отговорът е положителен, представлява ли това специално право за обратно действие на внасяне на осигурителни вноски част от схема за обезщетения по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, като по този начин се изключва приложимостта на регламента?
Ако Регламент (ЕИО) № 1408/71 е приложим, прилага ли се член 9, параграф 2 от него към изисквания осигурителен период от 60 месеца по член 10а от Закона за репарации, доколкото статутът на осигурено лице (и съответно на жертва на преследване) по член 1, параграф 1 от Закона за репарации се създава по този начин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-111/80: Fanara, Заключение от 15 януари 1981 г.

Оставят ли разпоредбите на правото на Общността и по-специално член 51 от Договора от Рим, членове 46 и 51 от Регламент № 1408/71 и членове 107 и 111 от Регламент № 574/72 на държавите членки, и ако да, в каква степен, правомощието да решават чрез вътрешно законодателство да не изплащат в случаи като настоящия остатъка, произтичащ от факта, че получените от чужда институция дължими суми, след конвертиране в национална валута, надвишават размера на авансовите плащания или обезщетения, изплатени на временна основа, ако разликата се дължи или на разлика в прилаганите обменни курсове за изчисляване на размера на дължимите суми от чуждата институция и за реализиране на стойността на вземането, изразено в чуждестранна валута, или на адаптирането на обезщетенията към разходите за живот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/80: Beeck, Заключение от 18 декември 1980 г.

1. Германски гражданин, който живее със съпругата и децата си в Дания и работи във Федерална република Германия като граничен работник, има ли право да получава семейни надбавки съгласно националното законодателство на Федерална република Германия на основание член 20 във връзка с член 4 и член 1 от Регламент № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 г. като „граничен работник“ по смисъла на тези императивни разпоредби на европейското право?
2. Има ли такова право този работник и в случай, че независимо от европейското право, по националното законодателство вече се третира така, сякаш има обичайно местопребиваване във Федерална република Германия?
3. Прекратява ли се изцяло по член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 574/72 относно прилагането на Регламент № 1408/71 [в редакцията на член 1, параграф 5 от Регламент № 878/73] правото на работник, пребиваващ в Дания, на семейни надбавки, предоставено по германското национално законодателство, ако съпругата му получава датските семейни надбавки (børnetilskud) за тези деца в Дания, дори когато член 8, параграф 2 от германския Bundeskindergeldgesetz предвижда изплащане на семейни надбавки до размера на разликата между датските и германските семейни надбавки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-70/80: Vigier, Заключение от 10 декември 1980 г.

1. Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, съгласно който този регламент се прилага към законодателството, отнасящо се до „отрасли на социалното осигуряване“, да се тълкува в смисъл, че правото да се плащат вноски със задна дата по Закона за репарациите за националсоциалистическите неправди в областта на социалното осигуряване (Reparation Law) от 22 декември 1970 г., в редакцията от 27 юни 1977 г. (Bundesgesetzblatt 1970 I, стр. 1846 и Bundesgesetzblatt I 1977, стр. 1040), попада в обхвата на този регламент, доколкото жертвите на преследване трябва да се считат за работници по смисъла на член 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71
Ако отговорът е положителен, попада ли това специално право да се плащат вноски със задна дата в обхвата на схема за обезщетения по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, като по този начин се изключва приложимостта на регламента
2. Ако Регламент (ЕИО) № 1408/71 е приложим, прилага ли се член 9, параграф 2 от него към изисквания осигурителен период от 60 месеца съгласно член 10а от Закона за репарациите, доколкото по този начин се създава качеството на осигурено лице (и съответно на жертва на преследване) по член 1, параграф 1 от Закона за репарациите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/80: Romano, Заключение от 20 ноември 1980 г.

Законно ли е Решение № 101 на Административната комисия и ако да, как следва да се тълкува, като се има предвид разпоредбите на член 7 от Регламент (ЕИО) № 574/72, който, според националния съд, предвижда по същество, че възстановените суми не могат да надвишават действително полученото по друга законодателство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/80: D’Amico, Съдебно решение от 15 октомври 1980 г.

Когато работник получава обезщетения за инвалидност, преобразувани в пенсия за осигурителен стаж и възраст по силата на законодателството на една държава членка, и обезщетения за инвалидност, които все още не са преобразувани в пенсия за осигурителен стаж и възраст по законодателството на друга държава членка, допустимо ли е прилагането на национална разпоредба, която изключва или намалява правото на пенсия поради припокриване на тези обезщетения, съгласно разпоредбите на Регламент № 1408/71 и Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-810/79: Überschär, Съдебно решение от 8 октомври 1980 г.

Следва ли първото изречение на параграф 9 от част C на приложение V към Регламент (ЕИО) № 1408/71, изменен с Регламент (ЕИО) № 1392/74, да се тълкува в смисъл, че германски гражданин, който е платил вноски за пенсионно осигуряване в друга държава членка и впоследствие желае да внесе със задна дата германски осигурителни вноски за по-ранни периоди, за които все още не са платени вноски (член 49a, параграф 2 от Закона за реформа на осигуряването на служителите, изменен със Закона за пенсионна реформа от 16 октомври 1972 г.), трябва първо да плати германски вноски за периодите, за които са внесени вноски в друга държава членка, или това не е необходимо съгласно правото на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-818/79: AOK Mittelfranken/LVA Ober- und Mittelfranken, Съдебно решение от 18 септември 1980 г.

Член 23, параграфи 1 и 3 и член 20, параграф 1, буква i) от Регламент № 3 на Съвета на Европейската икономическа общност от 25 септември 1958 г. относно социалното осигуряване на работници мигранти, съгласно които членовете на семейството на наемен работник, осигурен в институция в държава членка, могат да получават обезщетения в натура при заболяване, въпреки че пребивават на територията на друга държава членка, като че ли наемният работник е осигурен в институцията по мястото на пребиваване, и съгласно които институцията, в която е осигурен наемният работник, е длъжна да възстанови на институцията, която е предоставила обезщетенията в натура, сума, равна на три четвърти от направените разходи за тях, прилагат ли се, с оглед на решението на Съда на Европейските общности от 16 ноември 1972 г. по дело 14/72, и за наемен работник, осигурен по германската пенсионна схема, който има право да претендира от германската пенсионна институция обезщетения за туберкулоза за своето дете (член 1244а, параграф 1 от Reichsversicherungsordnung (RVO)), само ако детето се лекува на територията, обхваната от RVO (член 1244а, параграф 9 от същия)?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен:
Ограничават ли се обезщетенията за туберкулоза до територията, обхваната от RVO (член 1244а, параграф 9 от същия), ако наемният работник, осигурен по пенсионната схема, е едновременно осигурен и по задължителната германска здравноосигурителна схема и има право на обезщетение от германската здравноосигурителна институция за медицинско лечение на своето дете (член 205 от RVO), независимо от мястото, където е предоставено това лечение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-4/80: D’Amico, Заключение от 16 септември 1980 г.

1) Съвместима ли е член 25 от Кралски указ № 50 от 24 октомври 1967 г. относно пенсиите за осигуряване на старост и за преживели лица за наети лица (с изменението, въведено с член 10 от Закона от 27 юли 1971 г.) с целта на членове 12, 46 и 50 от Регламент № 1408/71 на Съвета
2) Съвместима ли е член 25 от Кралския указ от 24 октомври 1967 г. (с изменението, въведено с член 10 от Закона от 27 юли 1971 г.) с членове 48—51 от Договора от Рим
3) Съвместими ли са членове 12, 46 и 50 от Регламент № 1408/71 на Съвета с членове 48—51 от Договора от Рим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19495969798104 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form