Дело C-70/80: Vigier, Съдебно решение от 27 януари 1981 г.

Трябва ли член 4, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, съгласно който този регламент се прилага към законодателството, отнасящо се до „отрасли на социалното осигуряване“, да се тълкува в смисъл, че правото на обратно действие за внасяне на осигурителни вноски по Закона за репарации на неправдите, извършени по време на националсоциализма в областта на социалното осигуряване (Закон за репарации) от 22 декември 1970 г., в редакцията от 27 юни 1977 г. (Bundesgesetzblatt 1970 I, стр. 1846 и Bundesgesetzblatt I 1977, стр. 1040), попада в обхвата на този регламент, доколкото жертвите на преследване трябва да се считат за работници по смисъла на член 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71?

Ако отговорът е положителен, представлява ли това специално право за обратно действие на внасяне на осигурителни вноски част от схема за обезщетения по смисъла на член 4, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 1408/71, като по този начин се изключва приложимостта на регламента?

Ако Регламент (ЕИО) № 1408/71 е приложим, прилага ли се член 9, параграф 2 от него към изисквания осигурителен период от 60 месеца по член 10а от Закона за репарации, доколкото статутът на осигурено лице (и съответно на жертва на преследване) по член 1, параграф 1 от Закона за репарации се създава по този начин?