Свободно движение на работници

1) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че той изисква решението, с което се констатира правото на пребиваване, да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, или в смисъл, че той допуска решението да бъде взето в този срок, но уведомлението за него да бъде изпратено впоследствие
Ако уведомлението за посоченото по-горе решение може да бъде изпратено впоследствие, в какъв срок следва да се извърши това?
2) Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 5, параграф 4 от Директива 2003/86/ЕО от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството и с членове 7, 20, 21 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да бъде тълкуван и прилаган в смисъл, че единствено решението, прието на това основание, трябва да бъде взето в предвидения в него шестмесечен срок, без да съществува никакъв срок за изпращане на уведомлението за това решение или каквато и да било последица за правото на пребиваване в случая, в който уведомлението бъде извършено след този срок?
3) За да се гарантира ефективността на правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, допуска ли принципът на ефективност националният орган да разполага след отмяната на решение относно посоченото по-горе право с пълния шестмесечен срок, с който е разполагал на основание член 10, параграф 1 от Директива 2004/38
При утвърдителен отговор, с какъв срок разполага още националният орган след отмяната на неговото решение, с което се отказва да се признае разглежданото право?
4) Съвместими ли са членове 5, 10 и 31 от Директива 2004/38 във връзка с членове 8 и 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, членове 7, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права и член 21 ДФЕС със съдебна практика и национални разпоредби като член 39/2, параграф 2, както и членове 40, 40а, 42 и 43 от Закона от 15 декември 1980 г., и с член 52, параграф 4 от Кралски указ от 8 октомври 1981 г., от които следва, че съдебно решение за отмяна на отказ на право на пребиваване на основание тези разпоредби, постановен от Conseil du contentieux des étrangers, има прекъсващо, а не суспензивно действие за императивния шестмесечен срок, предвиден в член 10 от Директива 2004/38/ЕО, в член 42 от Закона от 15 декември 1980 г. и в член 52 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г.?
5) Изисква ли Директива 2004/38/ЕО превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от нея, да поражда последици, и ако отговорът е утвърдителен, каква последица трябва да се породи от това
Изисква ли същата Директива 2004/38/ЕО или допуска ли тя последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на карта за пребиваване, без да бъде установено, че заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва със заявеното от него право на пребиваване?