всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-168/85: Комисия/Италия, Съдебно решение от 15 октомври 1986 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването за реципрочност или националност за достъп на граждани на други държави членки до определени професии в областта на туризма, журналистиката и фармацията?
Могат ли административни практики или циркуляри да заместят формалната отмяна или изменение на национални разпоредби, които противоречат на разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение на лица и услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-79/85: Segers/Bedrijfsvereniging voor Bank- en Verzekeringswezen, Groothandel en Vrije Beroepen, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.

Трябва ли принципите на свободата на установяване в рамките на ЕИО и свободата на предоставяне на услуги в рамките на ЕИО – по-специално последното изречение на член 52 във връзка с член 58 от Договора за ЕИО и последното изречение на член 60 във връзка с член 66 от този договор – да се тълкуват в смисъл, че при определяне на задължението за осигуряване по нидерландското законодателство за социално осигуряване нидерландските съдилища не могат да правят разлика между директор/основен акционер на частно дружество, учредено по нидерландското право, и директор/основен акционер на частно дружество, учредено по правото на друга държава членка, дори ако чуждестранното дружество явно не извършва никаква действителна стопанска дейност в другата съответна държава членка, а извършва дейност само в Нидерландия?
Ако на този въпрос трябва да се отговори отрицателно, забранява ли правото на Общността в областта на социалното осигуряване (по-специално член 3, параграф 1 от Регламент № 1408/71) или някоя друга разпоредба на правото на Общността подобно разграничение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-60/85: Luijten/Raad van Arbeid, Съдебно решение от 10 юли 1986 г.

Когато законодателството на дадена държава членка е определено като приложимо към самостоятелно заето лице съгласно член 13, параграф 2, буква б) от Регламент № 1408/71, означава ли това, че самостоятелно заетото лице не може едновременно да се счита, въз основа единствено на националното право на друга държава членка, за осигурено по законодателството на тази друга държава членка относно семейните надбавки, така че действието на правото на Общността го лишава или лишава неговия съпруг/съпруга от семейни надбавки, на които той или тя има право единствено по националното законодателство на тази друга държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-66/85: Lawrie-Blum/Land Baden-Württemberg, Съдебно решение от 3 юли 1986 г.

Дава ли правото на Европейския съюз относно свободното движение на лица (член 48 от Договора за ЕИО) и член 1 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. право на гражданите на държава членка да бъдат назначавани като стажант-учители в държавната училищна система на друга държава членка при същите условия като гражданите на тази държава членка, дори когато такива стажант-учители, съгласно националното право, имат статут на държавни служители (в случая като временни държавни служители (Beamten auf Widerruf) по германското право) и провеждат занятия самостоятелно, и когато националното право изисква лицата, назначавани в държавната служба, по принцип да бъдат граждани на съответната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/85: Комисия/Италия, Заключение от 17 юни 1986 г.

Незаконосъобразност на клаузите за реципрочност в националното законодателство, ограничаващи достъпа на граждани на други държави членки до определени професии.
Недостатъчност на административните циркуляри като средство за преодоляване на несъвместимостта на националното законодателство с правото на Общността и неизпълнение на задължението за формално изменение или отмяна на противоречащите разпоредби.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-1/85: Miethe/Bundesanstalt für Arbeit, Съдебно решение от 12 юни 1986 г.

Следва ли член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, който предвижда, че институцията, отговорна за изплащането на обезщетения на напълно безработен граничен работник, е институцията по мястото на неговото пребиваване, да се тълкува в смисъл, че обезщетения не могат да бъдат претендирани от компетентната институция по мястото, където е бил последно нает, дори ако той има право на тях съгласно законодателството на тази държава, въпреки че пребивава в чужбина, по-специално защото безработният граничен работник е на разположение на службите по заетостта на тази държава?
Ако е така:
а) Запазва ли институцията по мястото на пребиваване изключителна компетентност по член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71, дори ако граничният работник:
- досега е работил само в държавата, в която е бил последно нает, чийто гражданин е и е пребивавал там до преди няколко години;
- поддържа офис на мястото на последната си заетост, който е използвал по време на заетостта си и използва при търсене на работа като безработен, което е правил само в тази държава;
- освен офиса, разполага със спални помещения, които е използвал редовно веднъж или два пъти седмично по време на заетостта си и които използва още по-често при търсене на работа;
- по време на отсъствието си от офиса, друг човек го информира по телефона за запитвания от клиенти или от службата по заетостта;
- както от офиса, така и от апартамента си близо до границата, поддържа бизнес и лични контакти само в държавата, в която е бил последно нает, и всичките му приятели и познати също са в тази държава?
б) Възможно ли е член 71, параграф 1, буква б), подточка i) от Регламент № 1408/71 да се прилага по аналогия към такъв „атипичен“ граничен работник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-302/84: Ten Holder/Nieuwe Algemene Bedrijfsvereniging, Съдебно решение от 12 юни 1986 г.

Продължава ли работник, който във връзка с упражняване на дейност на територията на държава членка получава обезщетения за болест по законодателството на тази държава членка и който не е започнал работа на територията на друга държава членка, да бъде подчинен на това законодателство по силата на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71, дори ако е изминал почти година и половина от отпускането на тези обезщетения за болест и прекратяването на тази дейност (и на трудовото правоотношение)?
Означава ли определянето на законодателството на определена държава членка като приложимо към конкретен работник по силата на член 13, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, че работникът не може едновременно да се счита за осигурен съгласно националното законодателство на друга държава членка единствено по силата на законодателството на тази друга държава членка относно обезщетения за инвалидност, с което се стига до това, че действието на правото на Общността го лишава от обезщетения за инвалидност, на които има право единствено по националното законодателство на тази друга държава членка?
Могат ли изисквания, свързани с пребиваване, като предвидените в член 91, буква в) от нидерландския Общ закон за неработоспособност, да бъдат противопоставяни на работник мигрант в рамките на Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-98/85: Bertini/Regione Lazio, Съдебно решение от 12 юни 1986 г.

Изискват ли член 3, буква в) и член 57, параграф 3 от Договора за ЕИО всички държави членки да определят условия за прием в университетските медицински специалности, които да гарантират: ниво на обучение, съответстващо на критериите за качество, определени от директивите на Общността и на критериите, посочени от Консултативния комитет по професионално обучение; правилното развитие на професията в рамките на правилата на професионалната етика, за което е необходимо броят на наличните лекари да съответства на необходимия брой
По-специално, счита ли Съдът на Европейските общности, че липсата на предварително определяне или планиране на броя на студентите, допускани до обучение по медицина, с оглед на преподавателския капацитет на медицинските факултети, съответства и е съвместима с разпоредбите и целите на Римския договор и на директивите на Общността относно свободното движение на лекари
Представлява ли разширяването на системата на numerus clausus, която вече действа в осем от десетте държави членки, на всички държави членки, следователно, необходима мярка и следователно нещо, което държавите членки са длъжни да приемат, за да прилагат Договора и директивите относно свободното движение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-79/85: Segers/Bedrijfsvereniging voor Bank- en Verzekeringswezen, Groothandel en Vrije Beroepen, Заключение от 10 юни 1986 г.

1) Do the principles of freedom of establishment within the EEC and freedom to provide services within the EEC — in particular the last sentence of Article 52 read with Article 58 of the EEC Treaty and the last sentence of Article 60 read with Article 66 of that Treaty — mean that, when deciding whether there is an insurance obligation under Netherlands social security legislation, Netherlands courts may not make any distinction between the director/major shareholder of a private company incorporated under Netherlands law and a director/major shareholder of a private company incorporated under the laws of another Member State, even if the foreign company clearly does not carry on any actual business in the other Member State concerned but carries on business only in the Netherlands?
2) If that question is answered in the negative, does Community social security law (in particular Article 3 (1) of Regulation No 1408/71) or any other provision of Community law prohibit such a distinction?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/84: Комисия/Франция, Съдебно решение от 3 юни 1986 г.

Попада ли назначаването и установяването на постоянна длъжност като медицинска сестра в публична болница в обхвата на изключението за публична служба по член 48, параграф 4 от Договора за ЕИО?
Явява ли се изискването за френско гражданство за назначаване и установяване на постоянна длъжност като медицинска сестра в публична болница дискриминация, забранена от член 48, параграф 2 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form