всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на работници

Свободно движение на работници

Дело C-421/98: Комисия/Испания, Съдебно решение от 23 ноември 2000 г.

Съвместимо ли е ограничението, според което притежателите на признати архитектурни квалификации от друга държава членка могат да упражняват в Испания само дейности, за които са упълномощени в държавата по произход, с изискванията за взаимно признаване по членове 2 и 10 от Директива 85/384/ЕИО?
Може ли държава членка да се позовава на член 56 от Договора за ЕО (сега член 46 ДФЕС), за да въведе допълнителни ограничения по отношение на упражняването на професията архитект от лица с признати квалификации от други държави членки, въпреки съществуването на хармонизираща директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-135/99: Elsen, Съдебно решение от 23 ноември 2000 г.

Изисква ли правото на Европейския съюз да бъде взет предвид период на отглеждане на дете по германското право преди 1 януари 1986 г., ако детето е било действително отгледано в друга държава членка (в случая Франция), но родителят, който е отглеждал детето, е бил граничен работник, зает по трудово правоотношение, подлежащ на задължително осигуряване във Федерална република Германия до началото на периода на закрила на майчинството и също след края на отпуска по майчинство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-444/98: de Laat, Заключение от 16 ноември 2000 г.

1) Когато се определя дали граничен работник е частично безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от компетентната държава членка, или е напълно безработен и следователно на основание член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламент № 1408/71 може да претендира обезщетение от държавата членка, в която пребивава, има ли значение дали съгласно националното законодателство на компетентната държава членка или на държавата членка, в която пребивава, работникът се счита за частично или напълно безработен, или „частично безработен“ и „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване на равнище Общността?
2) Ако класификацията съгласно националното право е релевантна, коя класификация следва да има предимство, когато възприетото становище съгласно правото на компетентната държава членка и това съгласно правото на държавата членка, в която работникът пребивава, водят до различни резултати?
3) Ако класификацията съгласно националното право е ирелевантна и „частично безработен“ или „напълно безработен“ трябва да получат еднозначно тълкуване на равнище Общността, какъв критерий следва да се приложи?
4) Има ли решаващо значение в това отношение дали съществува продължаваща връзка с държавата по заетост, и ако да, какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да има такава връзка
Съществува ли такава връзка, ако:
а) има конкретна перспектива служителят да бъде отново нает от предишния работодател, или
б) служителят продължава да работи в същата държава, макар и в по-малка степен?
5) Алтернативно, при определяне дали е изпълнен критерият, посочен в въпрос 3 по-горе, следва ли да се приложи по-формален тест, като например дали съществува продължаващо трудово правоотношение за целите на трудовото право?
6) С оглед на отговорите на горепосочените въпроси, следва ли граничен работник, който непосредствено след прекратяване на пълната си заетост започва работа при същия работодател по трудов договор на непълно работно време, да се счита за частично безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка i) от Регламента или за напълно безработен граничен работник по смисъла на член 71, параграф 1, буква а), подточка ii) от Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-404/98: Plum, Съдебно решение от 9 ноември 2000 г.

Следва ли член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71 да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на работници на строителна компания, установена в една държава членка, които са командировани да извършват строителни работи на територията на друга държава членка, в която, с изключение на чисто вътрешни управленски дейности, това предприятие осъществява цялата си дейност?
Ако на първия въпрос следва да се отговори утвърдително, налице ли е „командироване“ по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от Регламент № 1408/71, когато строителен предприемач, който има седалище в една държава членка, използва своите служители основно за строителни обекти в друга държава членка и ги е използвал изключително там в продължение на няколко години, но предвидената продължителност на всеки отделен строителен обект не надвишава 12 месеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-162/99: Комисия/Италия, Заключение от 9 ноември 2000 г.

Неспазване на задълженията по членове 48 и 52 от Договора за ЕО (сега членове 39 ЕО и 43 ЕО) чрез допускане упражняването на професията стоматолог да бъде обвързано с изискване за местоживеене в съответния професионален район.
Неспазване на задълженията по членове 48 и 52 от Договора за ЕО (сега членове 39 ЕО и 43 ЕО) чрез поддържане в сила на разпоредба, съгласно която само стоматолози с италианско гражданство могат да останат вписани в националния регистър на стоматолозите при преместване на местоживеенето им в друга държава членка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-75/99: Thelen, Съдебно решение от 9 ноември 2000 г.

Следва ли членове 6 и 7 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че поради принципа на свободно движение на работниците те не изключват продължаването на действието на конвенция, сключена между държави в областта на осигуряването за безработица, която е по-благоприятна за осигуреното лице, макар че вследствие на референтния период правото на обезщетения за безработица вече не може да бъде изведено от периода преди влизането в сила на Регламента?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-357/98: Yiadom, Съдебно решение от 9 ноември 2000 г.

Трябва ли членове 8 и 9 от Директива 64/221/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че решение, прието от органите на държава членка, с което се отказва на гражданин на Общността, който не притежава разрешение за пребиваване, разрешение за влизане на нейна територия, може да се квалифицира като решение относно влизането по смисъла на член 8 от тази директива в случай като разглеждания в главното производство, при който заинтересованото лице е било временно допуснато на територията на тази държава членка, в очакване на решение след необходимите проверки за разследване на случая му, и поради това е пребивавало почти седем месеца на тази територия преди да му бъде съобщено това решение, като такъв гражданин трябва да има право на процесуалните гаранции, предвидени в член 9 от Директива 64/221?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-168/98: Люксембург/Парламент и Съвет, Съдебно решение от 7 ноември 2000 г.

Съвместимо ли е премахването на изискването за предварително познаване на националното право на приемащата държава за адвокати, упражняващи професията под професионалното си звание от държавата по произход, с принципа на равно третиране и с изискванията за защита на потребителите и за поддържане на редовно правораздаване?
Законно ли е прието Директива 98/5/ЕО чрез процедурата на квалифицирано мнозинство по член 57, параграф 1 ДЕО, вместо с единодушие по член 57, параграф 2, второ изречение ДЕО, като се има предвид, че тя променя основни законодателни принципи относно достъпа до адвокатската професия и условията за упражняването ѝ?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 253 ДЕО (член 190 ДЕО) при приемането на Директива 98/5/ЕО, по-специално относно отказа от изискване за предварително познаване на националното право на приемащата държава и относно липсата на времево ограничение за упражняване на професията под званието от държавата по произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-192/99: Kaur, Заключение от 7 ноември 2000 г.

1. При определяне дали жалбоподателката, като британски задграничен гражданин, който няма право (съгласно законодателството на Обединеното кралство) да влиза или пребивава в Обединеното кралство, е „лице, притежаващо гражданството на държава членка“ и следователно е „гражданин на Съюза“ по смисъла на член 8 от Договора за ЕО: (1) Какъв е ефектът (ако има такъв) съгласно правото на Общността на: (a) Декларацията на Обединеното кралство от 1972 г. „относно определението на термина граждани“, направена по време на присъединяването към Европейските общности и приложена към заключителния акт на конференцията по присъединяване; (b) Декларацията на Обединеното кралство от 1982 г. „относно значението на британски гражданин“; и (c) Декларация № 2 към Договора за Европейския съюз, подписана на 7 февруари 1992 г., че гражданството се определя единствено по националното право на съответната държава членка и държавите членки могат да декларират, за информация, кои лица се считат за техни граждани за целите на Общността
(2) Ако и доколкото Обединеното кралство няма право, съгласно правото на Общността, да се позовава на горепосочените декларации, кои са релевантните критерии за определяне дали дадено лице има гражданство на държава членка за целите на член 8, когато вътрешното право определя различни категории гражданство, само някои от които предоставят право на влизане и пребиваване в тази държава членка
(3) В този контекст, какъв е ефектът на принципа на зачитане на основните човешки права по правото на Общността, на който се позовава жалбоподателката, по-специално когато тя се позовава на член 3, параграф 2 от Четвъртия протокол към Европейската конвенция за правата на човека, според който никой не може да бъде лишен от правото да влиза на територията на държавата, на която е гражданин, който не е ратифициран от Обединеното кралство
2. При настоящите обстоятелства, прилага ли се член 8а, параграф 1 от Договора за ЕО: (a) Предоставя ли права на гражданин на Съюза да влиза и пребивава в държавата членка, на която е гражданин, дори когато тези права са отказани по националното право
(b) Предоставя ли допълнителни права спрямо тези, които са съществували по Договора за ЕО преди изменението му с Договора за Европейския съюз
(c) Създава ли права с пряко действие, на които гражданите на Съюза могат да се позовават пред националните съдилища и трибунали
(d) Прилага ли се към ситуации, които са изцяло вътрешни за една държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-184/99: Grzelczyk, Заключение от 7 ноември 2000 г.

1) Представлява ли пречка правото на Общността – и по-специално принципите на европейското гражданство и недопускане на дискриминация, залегнали в членове 6 и 8 от Договора за създаване на Европейската общност – за това правото на социално обезщетение по неосигурителна система, като въведеното с белгийския закон от 7 август 1974 г. за минималния жизнен минимум, да бъде предоставяно само на гражданите на държавите членки, които попадат в обхвата на Регламент (ЕИО) № 1612/68 от 15 октомври 1968 г., и следователно не и на всички граждани на Съюза?
2) При отрицателен отговор: Следва ли членове 6 и 8а от Договора и Директива 93/96 от 29 октомври 1993 г. относно правото на пребиваване на студенти да се тълкуват в смисъл, че студент, на когото е предоставено право на пребиваване, впоследствие може да бъде изключен от правото на обезщетения по неосигурителна система за социални помощи, като минималния жизнен минимум, изплащан от приемащата държава, и ако да, това изключение ли е общо и окончателно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form