Свобода на установяване
Свобода на установяване
Дело C-147/86: Комисия/Гърция, Съдебно решение от 15 март 1988 г.
Съвместимо ли е с членове 52 и 59 от Договора ЕИО националното законодателство, което забранява на граждани на други държави членки да създават частни учебни заведения („frontistiria“), частни музикални и танцови училища и да дават частни уроци по домовете?
Съвместимо ли е с член 48 от Договора ЕИО националното законодателство, което ограничава достъпа на граждани на други държави членки, вече наети на работа в Гърция, и на членовете на техните семейства до длъжностите директор или учител в „frontistiria“ и в частни музикални и танцови училища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-204/87: Bekaert, Заключение от 9 март 1988 г.
Дали разпоредбите на френското законодателство, изискващи предварително разрешение за експлоатация на търговски обекти, които надвишават определена площ, са съвместими с правото на Европейската общност, по-специално с принципите на свободата на установяване, свободата на търговия и конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-136/87: Ubbink Isolatie/Dak- en Wandtechniek, Заключение от 8 март 1988 г.
1) Следва ли, когато действия са извършени от името на частно дружество с ограничена отговорност, което не е валидно учредено, тъй като не изпълнява нито едно от изискванията за валидно учредяване, предвидени в националното право, правилата, установени в Раздел III от Първата директива, да изискват това „дружество“ да се счита за съществуващо, докато неговата нищожност не бъде обявена с решение, постановено в рамките на специално образувано за тази цел производство
2) Ще бъде ли различен отговорът на първия въпрос, ако: (i) няма автентичен учредителен акт или не са спазени правилата за предварителен контрол, или и двете; (ii) съществува организация от лица и активи, която има външния вид на дружество и от чието име са извършени правни действия; (iii) дейности са били извършвани от организация с правна форма, различна от посочените в Първата директива (например дружество по гражданското право) и регистрирана в тази правна форма в търговския регистър, но под наименование, което, с изключение на посочването на правната форма, е идентично с наименованието на дружеството, обхванато от директивата, но все още не е надлежно учредено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-283/86: Комисия/Белгия, Заключение от 25 февруари 1988 г.
Неизпълнение на задълженията по член 8 от Директива 82/470/ЕИО и по третия параграф на член 189 и първия параграф на член 5 от Договора за ЕИО, поради неизпълнение в срок на задължението за приемане на необходимите национални мерки за транспониране на Директива 82/470/ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-292/86: Gullung/Conseils de l’ordre des avocats du barreau de Colmar и de Saverne, Съдебно решение от 19 януари 1988 г.
Може ли лице, което е гражданин на две държави членки на Общността и което е било допуснато до юридическата професия в една от тези две държави, да се позовава на Директивата на Съвета на Европейските общности от 22 март 1977 година за улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата да предоставят услуги, за да предоставя услуги на територията на другата държава членка, в която достъпът до юридическата професия му е бил отказан от съд или трибунал на тази държава по причини, свързани с изискванията за достойнство, добра репутация и почтеност
По-общо, с оглед на гореизложеното, не е ли обхватът на Директивата от 22 март 1977 година ограничен от изискванията на националния обществен ред?
Дали адвокат, който е гражданин на една държава членка на Общността, се ползва с правото на установяване в друга държава членка съгласно член 52 от Договора от Рим само ако е член на адвокатска колегия в приемащата държава, когато такова членство се изисква от законодателството на тази държава?
Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, може ли адвокат, който е гражданин на една държава членка на Общността и който е установен в друга държава членка, без обаче да е член на адвокатска колегия в последната държава, да се позовава на посочената по-горе Директива от 22 март 1977 година относно свободата да предоставя услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-63/86: Комисия/Италия, Съдебно решение от 14 януари 1988 г.
Съвместимо ли е изискването за притежаване на италианско гражданство за достъп до социални жилища и преференциални ипотечни кредити с принципа на недопускане на дискриминация по национален признак, залегнал в членове 52 и 59 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/86: Комисия/Гърция, Заключение от 13 януари 1988 г.
Нарушение на задълженията по членове 48, 52 и 59 от Договора за ЕИО чрез ограничаване на възможността на граждани на други държави членки да създават, управляват и преподават в частни учебни заведения (фронтистирия) и да дават частни уроци при условия, различни от тези за гръцките граждани.
Нарушение на член 48 от Договора за ЕИО чрез ограничаване на възможността на граждани на други държави членки да бъдат наемани като преподаватели във фронтистирия, които не преподават чужди езици, или да дават частни уроци у дома, както и чрез ограничаване на броя на гражданите на други държави членки, които могат да бъдат наемани във фронтистирия, преподаващи чужди езици.
Липса на ясно установено нарушение по отношение на частните технически и професионални училища поради неяснота в гръцкото законодателство.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/85: Mattiazzo, Съдебно решение от 17 декември 1987 г.
1) Съгласно Директива 77/780/ЕИО, която урежда започването на дейността на кредитните институции, считано ли е приемането на спестявания за чисто стопанска дейност, подчинена като такава на основните свободи, гарантирани от Договорите, или изискванията за защита на спестяванията и на отделните спестители са счетени за от първостепенно значение и дейността на кредитните институции е третирана като дейност, осъществявана в обществен интерес на Общността, с всички произтичащи от това последици по отношение на различията в квалификацията на тази дейност в правните системи на държавите членки?
2) Предназначено ли е понятието „разрешение“, определено в член 1 от Директивата, да се отнася до акт, издаден под каквато и да е форма от органите на държавите членки, който във всеки случай установява правния статут на съответната кредитна институция (именно поради факта, че дейността, извършвана от тази институция, е в обществен интерес), или това понятие е предназначено да се отнася до всеки акт, който по общ начин разрешава упражняването на стопанска дейност, която — като израз на свободата на стопанска инициатива — вече е неразделна част от правата, предоставени на всяко лице по правните системи на държавите членки?
3) С оглед на целите на Директивата, изложени в нейния преамбюл, съвместимо ли е с преследваните от Общността цели национално законодателство, което ограничава, рестриктира или предоставя особен статут на всяко лице, което упражнява дейност като кредитна институция, поради факта, че извършваната дейност представлява обществена услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/87: Ministère public/Gauchard, Съдебно решение от 8 декември 1987 г.
Прилага ли се член 52 от Договора за ЕИО и Директиви 68/363/ЕИО и 68/364/ЕИО на Съвета, които прилагат член 52 в областта на дейностите на самостоятелно заети лица в търговията на дребно, към ситуации, които са изцяло вътрешни за една държава членка, като тази на гражданин на държава членка, който никога не е пребивавал или работил в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-422/85: Mattiazzo, Заключение от 19 ноември 1987 г.
1) Съгласно Директива 77/780/ЕИО, регулираща започването на дейността на кредитните институции, предназначено ли е приемането на спестявания да представлява само стопанска дейност, регулирана като такава от основните свободи, гарантирани от Договорите, или изискванията за защита на спестяванията и на отделните спестители се считат за от първостепенно значение и дейността на кредитните институции се третира като дейност, осъществявана в обществен интерес на Общността, с всички произтичащи от това последици по отношение на различията в класификацията на тази дейност в правните системи на държавите членки?
2) Предназначено ли е понятието „разрешение“, определено в член 1 от директивата, да се отнася до инструмент, издаден във всякаква форма от органите на държавите членки, който във всеки случай установява правния статут на съответната кредитна институция (именно поради факта, че дейността, извършвана от тази институция, е в обществен интерес), или това понятие е предназначено да се отнася до всеки инструмент, който по общ начин разрешава извършването на стопанска дейност, която – като израз на свободата за упражняване на стопанска дейност – вече е неразделна част от правата, предоставени на всяко лице по правните системи на държавите членки?
3) С оглед на целите на директивата, посочени в нейния преамбюл, съвместимо ли е националното законодателство с преследваните от Общността цели, когато ограничава, стеснява или предоставя особен статут на всяко лице, което извършва дейност като кредитна институция, поради факта, че извършваната дейност представлява обществена услуга?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.