Количествени ограничения
Количествени ограничения
Дело C-227/82: Van Bennekom, Съдебно решение от 30 ноември 1983 г.
Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни“?
Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминен или мултивитаминен препарат, подобен на тези, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни, но не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел извършване на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции при хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на Директивата?
При положение че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба в хранителни продукти, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във формата на таблетки, хапчета или капсули, може ли по-висока концентрация на тези витамини, независимо дали са в тази форма, да бъде достатъчна, за да се класифицира веществото като лекарствен продукт по смисъла на Директивата
Ако да, въз основа на какви критерии може да се установи това?
Допустимо ли е нидерландското законодателство да забранява или да се прилага под формата на наказателна санкция спрямо продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати чрез използване на определение за лекарствен продукт, което, подобно на съдържащото се в Wet op de Geneesmiddelenvoorziening, е толкова широко, че включва такива препарати, ако те не са, нито самостоятелно, нито в комбинация, лекарствени продукти по смисъла на Директивата?
Ако витамините или мултивитаминните препарати могат да се считат за лекарствени продукти по смисъла на Директивата, но последната или националното законодателство, основано на нея, е формулирано, тълкувано или прилагано в една или повече държави членки по такъв начин, че тези препарати не попадат в обхвата на действащото там законодателство за лекарствените продукти, може ли нидерландското законодателство да възпрепятства продажбата или държането на склад с цел доставка на такива препарати, внесени от една от тези държави членки, въз основа на Wet op de Geneesmiddelenvoorziening или нейните изпълнителни наредби, или това би било в противоречие с Договора, по-специално с член 30 от него и с забраната за ограничения върху търговията между държавите членки?
Ако отговорът на предходните въпроси води до извода, че определението за лекарствени продукти в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в Директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се стига до необходимостта те да бъдат регистрирани, както е посочено по-горе, по същия начин като патентованите лекарствени продукти и лекарствени препарати, следва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че Директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-181/82: Roussel, Съдебно решение от 29 ноември 1983 г.
Трябва ли член 30 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да въведе специално законодателство по отношение на внасяните фармацевтични продукти, което се позовава на основните цени на производителя, обичайно прилагани за продукти, предназначени за потребление на територията на държавата членка, в която са произведени, когато законодателството, приложимо към вътрешното производство, се основава единствено на замразяване на нивото на цените към определена референтна дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/82: Комисия/Обединеното кралство, Заключение от 8 ноември 1983 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/82: Van Bennekom, Заключение от 5 октомври 1983 г.
1. Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни“?
2. Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминните или мултивитаминните препарати, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни, но които не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел поставяне на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции у хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на директивата?
3. Ако се приеме, че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба като храни, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във форма, характерна за лекарствени продукти, възможно ли е по-висока концентрация на същите витамини, независимо дали са във въпросната форма или не, да бъде достатъчна, за да ги превърне в лекарствен продукт по смисъла на директивата
Ако отговорът е положителен, кои са критериите, въз основа на които може да се направи такова заключение?
4. Може ли националното законодателство да забрани — или да наложи санкции за — продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати, като даде определение на понятието „лекарствен продукт“, което е достатъчно широко, за да включи такива препарати в обхвата на Закона за лекарствените продукти, когато те не са, като вещества или комбинации от тях, лекарствени продукти по смисъла на директивата?
5. Ако витаминните или мултивитаминните препарати трябва да се считат за лекарствени продукти по директивата, но не се считат за такива от законодателството на някои държави членки, прието в изпълнение на директивата, може ли нидерландското законодателство да забрани продажбата на препарати, внесени от по-либерална държава членка, или това противоречи на забраната за ограничения на търговията между държавите членки?
6. Ако отговорът на предходните въпроси води до заключението, че определението за лекарствен продукт в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се налага те да бъдат регистрирани ... по същия начин като патентованите лекарствени продукти ..., трябва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка, имаща ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/82: Apple and Pear Development Council, Заключение от 20 септември 1983 г.
1. Противоречат ли следните обстоятелства и мерки на членове 30 и 34 или 38 до 47 от Договора за ЕИО, членове 42 и 60 от Акта за присъединяване или на регламента относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци?
(i) Съществуването на орган с конституцията и функциите на Съвета за развитие;
(ii) Фактът, че по правило производителите на ябълки и круши в Англия и Уелс са длъжни да се регистрират в Съвета и че неизпълнението на това задължение се третира като престъпление;
(iii) Фактът, че регистрираните производители са длъжни да предоставят отчети и информация относно своята стопанска дейност и че неизпълнението на това задължение се третира като престъпление;
(iv) Задължението да се плаща годишна такса на Съвета за развитие;
(v) Фактът, че производителите с по-малко от два хектара или по-малко от 50 овощни дървета са освободени от такива мерки.
2. Ако на първия въпрос се отговори, поне частично, утвърдително, влияе ли този отговор от факта, че мнозинството от производителите са се изказали в полза на продължаването на дейността на Съвета за развитие?
3. Разполагат ли разпоредбите на правото на Общността, с които мерките, описани в първия въпрос, евентуално са несъвместими, с пряко действие, така че да предоставят на физическите лица права, на които те могат да се позовават пред националните съдилища?
Ако да,
(i) Имaт ли те ефект да освобождават производител от задължението да плаща таксата?
(ii) Могат ли да служат като основание за искане за възстановяване на платените такси (a) изцяло или частично и (б) след или дори преди постановяването на решението на Съда?
(iii) При вземане на решение за възстановяване на таксите, има ли право съдът на държавата членка да вземе предвид факта, че събраните чрез годишните такси средства са били използвани за цели, от които производителите са имали или биха могли да имат полза?
4. Ако някоя от мерките, описани в първия въпрос, е несъвместима с член 30 или член 34 от Договора, възниква ли тази несъвместимост на 1 януари 1975 г., датата, посочена в член 42 от Акта за присъединяване, или на 1 февруари 1973 г., датата, посочена в член 60 от същия акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/82: Duphar, Заключение от 14 септември 1983 г.
a) Следва ли разпоредбите на Общностното право, както са установени в членове 30, 34 и 36 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че тези членове препятстват държава членка да въведе, с цел реализиране на икономии в областта на предоставянето на лекарствени препарати на лица, осигурени по схеми за здравно осигуряване, едностранни разпоредби, съгласно които осигурените лица се лишават от право да получават определени посочени лекарствени препарати и превързочни материали
б) Следва ли разпоредбите на Общностното право, както са установени в член 5 от Договора за ЕИО във връзка с член 21, разглеждан заедно с членове 11, 12 и 5 от Директива 65/65 и член 32, разглеждан заедно с членове 28 и 31 от Директива 75/319, да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби имат пряко действие
Ако да, следва ли тези разпоредби да се тълкуват, както е изложено по-горе
в) Следва ли разпоредбите на Общностното право, както са установени в член 3, буква (f) във връзка с членове 85 и 86 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби имат пряко действие
Ако да, следва ли тези разпоредби да се тълкуват, както е изложено по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/82: Sandoz, Съдебно решение от 14 юли 1983 г.
1. Когато:
(а) храни или напитки, или и двете, към които са добавени витамини, са били пуснати на пазара в една или повече държави членки законно, т.е. в съответствие с действащото местно законодателство, и
(б) вносител на храни или напитки, или и двете, установен в друга държава членка, внася законно пуснати на пазара храни или напитки, или и двете, към които са добавени витамини, от една от държавите членки, посочени по-горе под (а), в държавата членка, в която е установен,
допускат ли разпоредбите, дерогиращи от правилата относно свободното движение на стоки в рамките на Общността, и по-специално член 36 от Договора за ЕИО, доколкото се отнася до защитата на здравето на хората, правителството на държавата членка на внос да забрани пускането на пазара на такива храни или напитки, или и двете, в тази държава без министерско разрешение?
2. Следва ли на предходния въпрос да се отговори по различен начин, ако общата забрана за продажба на храни и напитки, към които са добавени витамини, освен ако не е разрешено с министерско решение, води до това, че вносителят, посочен по-горе в 1(б), носи тежестта да докаже, че съответните храни и напитки не представляват опасност за общественото здраве и следователно трябва да бъдат разрешени?
3. Следва ли на въпроса да се отговори по различен начин, ако прилагането на общата забрана за продажба на храни и напитки, към които са добавени витамини, освен ако не е разрешено с министерско решение, води до това, че националните органи на държава членка забраняват продажбата на такива храни и напитки, които са били законно произведени и пуснати на пазара в друга държава членка, освен ако производителят или продавачът не докаже не само, че такива продукти не представляват опасност за здравето, но и че е желателно те да бъдат пуснати на пазара и че има необходимост от добавяне на витамини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.