Количествени ограничения

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Дело C-2/90: Комисия/Белгия, Заключение от 29 януари 1992 г.

Нарушение на Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците
Нарушение на Директива 84/631/ЕИО на Съвета относно надзора и контрола в рамките на Европейската общност върху трансграничния превоз на опасни отпадъци
Нарушение на член 30 и член 36 от Договора за ЕИО

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-47/90: Delhaize Frères/Promalvin и др., Заключение от 16 януари 1992 г.

1. Constitue-t-il une mesure d'effet équivalent à une restriction à l'exportation au sens de l'article 34 du traité CEE qu'une législation nationale, telle que le décret royal espagnol n° 157/1988 du 24 février 1988 et le règlement du conseil de direction de l'appellation d'origine « Rioja » adopté en application de ce décret, impose l'obligation de mise en bouteille dans la région de production
2. Dans l'affirmative, un particulier peut-il invoquer la violation de l'article 34 à l'encontre d'un autre particulier ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Господстващо положение | Количествени ограничения | Конкуренция | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-18/88: RTT/GB-Inno-BM, Съдебно решение от 13 декември 1991 г.

До каква степен член 13 от Министърската наредба от 20 септември 1978 г. е съвместим с член 30 от Договора, когато:
А. той предоставя на Régie des Télégraphes et Téléphones (RTT) правомощието да решава дали оборудване, което не е доставено и продадено от нея, да бъде одобрено за свързване към обществената мрежа, и следователно оставя на преценката на RTT определянето на техническите и административните критерии, които такова оборудване трябва да изпълни, за да получи одобрение от RTT?
Б. въпреки че RTT е конкурент на белгийския пазар с доставчици и вносители от частния сектор в Белгия, не изглежда да съществува процедура, включваща изслушване на двете страни по отношение на определянето на стандартите и по отношение на установяването дали оборудването отговаря на тези стандарти, и не се предоставя възможност на абоната или на вносителя на съответното оборудване да докаже, че по време на процедурата за предоставяне на одобрение не е било извършено произволно или дискриминационно действие, и не съществува възможност за обжалване на решение, взето от RTT?
До каква степен фактът, че абонатът е направен отговорен за разходите, направени от RTT поради нарушение на първия параграф на член 13 от съответната Министърска наредба, включително разходите за откриване и отстраняване на всякакви смущения, причинени от неразрешено оборудване, представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение, когато не съществува процедура за изслушване на двете страни от независим орган за оценка дали и до каква степен съществува причинно-следствена връзка и, следователно, потребител или абонат, желаещ да свърже такова оборудване, ще бъде склонен, за да избегне всякакъв риск, да купува от самата RTT?
До каква степен монополът, предоставен на RTT да дава разрешения за свързване към обществената мрежа и да определя подробните правила за свързване на оборудване, което не е доставено или продадено от нея, с произтичащото от това правомощие RTT произволно да определя стандартите, които оборудването трябва да изпълни, представлява практика, забранена от член 86, букви б) и в) от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Съдебни решения

Darmon

Интелектуална, индустриална и търговска собственост | Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Патенти | Свободно движение на стоки

Дело C-235/89: Комисия/Италия, Заключение от 13 декември 1991 г.

Нарушение на член 30 от Договора за ЕИО чрез национални разпоредби, които предвиждат предоставяне на принудителни лицензи при липса или недостатъчност на производство на патентования продукт на националната територия, без да се признава задоволяване на вътрешното търсене чрез внос от други държави членки като „използване“ или „експлоатация“ на изобретението.
Липса на оправдание за тези национални разпоредби по член 36 от Договора за ЕИО относно защитата на индустриалната и търговската собственост.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Дело C-179/90: Merci Convenzionali Porto di Genova/Siderurgica Gabrielli, Съдебно решение от 10 декември 1991 г.

Член 90, параграф 1 от Договора за ЕИО, във връзка с членове 7, 30, 85 и 86 от него, изключва ли национални разпоредби, които предоставят на предприятие, установено в тази държава, изключителното право да организира пристанищни дейности и го задължават за тази цел да използва пристанищно предприятие, съставено изключително от национални работници, и пораждат ли тези разпоредби права за частни лица, които националните съдилища трябва да защитават?
Член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО трябва ли да се тълкува в смисъл, че пристанищно предприятие и/или компания в описаната по-горе ситуация трябва да се счита за предприятие, натоварено с изпълнението на услуги от общ икономически интерес по смисъла на тази разпоредба и чието изпълнение може да бъде възпрепятствано от прилагането на член 90, параграф 1 или забраните по членове 7, 30, 85 и 86 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Дело C-367/89: Richardt, Съдебно решение от 4 октомври 1991 г.

Следва ли Регламент (ЕИО) № 222/77 на Съвета да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него удостоверение Т1 трябва безусловно да се признава като валидно разрешение за транзит на територията на всяка държава членка на Европейската икономическа общност, независимо от естеството на превозваните стоки и дори ако те застрашават външната сигурност на съответната държава, или напротив, този регламент допуска държава членка да откаже да признае удостоверението Т1 като еквивалентно на разрешение за транзит, когато националното законодателство на тази държава счита превозваните стоки за стратегическо оборудване и по съображения, свързани с външната сигурност, подчинява транзита през своята територия на издаването на специално разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Дело C-2/90: Комисия/Белгия, Заключение от 19 септември 1991 г.

Нарушение на Директива 75/442/ЕИО относно отпадъците
Нарушение на Директива 84/631/ЕИО относно надзора и контрола в рамките на Европейската общност върху трансграничния превоз на опасни отпадъци
Нарушение на член 30 и член 36 от Договора за ЕИО

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-179/90: Merci Convenzionali Porto di Genova/Siderurgica Gabrielli, Заключение от 19 септември 1991 г.

1) В настоящото състояние на правото на Общността, когато стоки от държава членка на Общността се внасят по море на територията на друга държава членка, предоставя ли член 90 от Договора за ЕИО, заедно със забраните, съдържащи се в членове 7, 30, 85 и 86 от него, на лицата, подчинени на правото на Общността, права, които държавите членки трябва да зачитат, когато предприятие за пристанищни дейности и/или дружество, съставено единствено от национални пристанищни работници, се ползва с изключително право да извършва на задължителни стандартни тарифи товаро-разтоварни дейности в националните пристанища, дори когато е възможно тези операции да бъдат извършени с оборудването и екипажа на кораба?
2) Представлява ли предприятие за пристанищни дейности и/или дружество, съставено единствено от национални пристанищни работници, което се ползва с изключително право да извършва на задължителни стандартни тарифи товаро-разтоварни дейности в националните пристанища, за целите на член 90, параграф 2 от Договора за ЕИО, предприятие, натоварено с изпълнението на услуги от общ икономически интерес и което може да бъде възпрепятствано при изпълнението от страна на работната сила на специфичните задачи, възложени му чрез прилагането на член 90, параграф 1 или забраните по членове 7, 30, 85 и 86 от него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Количествени ограничения | Мерки с равностоен ефект | Свободно движение на стоки

Дело C-1/90: Aragonesa de Publicidad Exterior и Publivia/Departamento de Sanidad y Seguridad Social de Cataluña, Съдебно решение от 25 юли 1991 г.

Дали закон на държава членка (или, в случая, на парламента на автономна общност на държава членка, която съгласно вътрешното законодателство има правомощия да приема закони по определени въпроси), който забранява на територията под неговата юрисдикция рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса в (a) средствата за масова информация, (b) по улиците и пътищата, с изключение на знаци, указващи центрове за производство и продажба, (c) кината, (d) обществения транспорт, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО?
Ако отговорът е положителен, следва ли първото изречение на член 36 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че държава членка може законосъобразно да наложи частична забрана на рекламата на напитки с алкохолно съдържание над 23 градуса с цел защита на човешкото здраве в съответствие с вътрешното право?
Може ли забрана на основание общественото здраве, както е описано по-горе, да представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.