Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1993 г.
1. Разпростира ли се понятието за такса с еквивалентен на митническа такса ефект, посочено в членове 9, 12 и сл. от Договора от Рим, върху такса, събирана от публичен институт при продажбата на химическа целулоза, без разлика между вътрешни и вносни продукти, чиито приходи финансират дейността на този орган (конкретно IPF, чиито цели са определени в глава I на Декрет-закон № 428/72.10.31)?
2. До каква степен законово предписаното използване на приходите от такса, събирана както върху вътрешни, така и върху вносни продукти, влияе върху прилагането на член 95 и оправдава нейното квалифициране като такса с еквивалентен ефект?
3. (В случай на утвърдителен отговор на първите два въпроса): До каква степен изискването „таксите, наложени върху вътрешния продукт, да бъдат напълно компенсирани“, установено в съдебната практика на Общността, се отнася до паричната еквивалентност между размера на таксата, събирана от вътрешните икономически оператори, и предимствата, които те получават, или може да се разбира като изискване, свързано с характера и обхвата на и необходимостта от предоставяните услуги в полза на вътрешния продукт, които (както всички дейности на посочения орган) се финансират от приходите от събирането на таксата съгласно посоченото законодателство?
4. Може ли използването на приходите от такса, събирана върху вътрешни и вносни продукти за дейностите, осъществявани от посочения орган, да се счита за държавна помощ по смисъла на член 92?
5. Може ли събирането на такса, представляваща процент от общата стойност на продажбите на вътрешния и вносния продукт и предназначена за финансиране на дейността на публичен институт, който извършва действията, посочени в законодателството, да представлява нарушение на член 30 от Договора от Рим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
Дали Съдът на Европейските общности има компетентност да тълкува договореностите на Съвместния комитет, създаден по силата на Конвенцията за обща процедура за транзит, сключена на 20 май 1987 г. между Република Австрия, Република Финландия, Република Исландия, Кралство Норвегия, Кралство Швеция, Швейцарската конфедерация и Европейската икономическа общност?
Дали член 11, параграф 4 и член 15, параграф 2 от Конвенцията не препятстват Съвместния комитет да препоръча идентификацията на стоките да се осигурява чрез пломбиране, когато митническото учреждение при влизане в държава членка на ЕАСТ не е учреждението на местоназначение?
Дали член 11, параграф 4 и член 15, параграф 2, буква б) от Конвенцията, тълкувани във връзка с член 65, буква д) от Приложение II към Конвенцията, не препятстват по-висш митнически орган на държава членка да установи общата рамка, в която правомощието, предоставено на митническото учреждение на отпътуване да освобождава от задължението за пломбиране, да бъде упражнявано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
Нарушила ли е Португалската република задължението си по член 208, параграф 1 от Акта за присъединяване, като не е предприела прогресивно приспособяване на държавните монополи върху етиловия алкохол и спиртовете, използвани за производство на портвайн, в рамките на преходния период?
Задължена ли е Португалската република да въведе конкретни мерки, препоръчани от Комисията, включително откриване на квоти за внос, съгласно препоръката на Комисията от 1987 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1993 г.
Следва ли Общата митническа тарифа – Комбинирана номенклатура 1990 – да се тълкува в смисъл, че продукти като „Weissdorn-Tropfen“ (екстракт от глог с 45,9% об. алкохол, използван като тоник (за сърцето)) трябва да бъдат класифицирани по позиция 30.04 – медикаменти, състоящи се от ... немесени продукти за терапевтична или профилактична употреба, представени ... за продажба на дребно?
В случай на отрицателен отговор на предходния въпрос, следва ли Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че продукти като посочените в предходния въпрос трябва да бъдат класифицирани по подпозиция 22.08.90.59 сред „другите“ спиртни напитки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Следва ли член 13, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2473/86 на Съвета от 24 юли 1986 година относно режима на пасивно усъвършенстване и системата за стандартен обмен да се тълкува в смисъл, че за изчисляване на митото митническата стойност на компенсаторните продукти и на временно изнесените стоки по принцип трябва да се основава на тяхната транзакционна стойност съгласно член 3, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1224/80 на Съвета от 28 май 1980 година относно определянето на митническата стойност на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Следва ли от решенията на Съда по дела C-312/89 Conforama и C-332/89 Marchandise, че забраната, предвидена в член 30 от Договора за ЕИО, не се прилага по отношение на национални разпоредби, като тези по дело 145/88 Torfaen Borough Council v B & Q plc, които забраняват на търговците на дребно да отварят търговските си обекти в неделя за обслужване на клиенти с определени стоки?
Ако не, очевидно ли е, независимо дали са представени доказателства или не, че ограничителните последици за вътреобщностната търговия, които могат да произтекат от национални разпоредби като посочените в първия въпрос, не надхвърлят „последиците, присъщи на такива разпоредби“, както е използван този израз в решението на Съда по дело 145/88?
Ако не, по какви критерии и с оглед на какви, ако има такива, фактически или други доказателства националният съд трябва да определи дали ограничителните последици за вътреобщностната търговия, които могат да произтекат от национални разпоредби като посочените в първия въпрос, надхвърлят „последиците, присъщи на такива разпоредби“ по смисъла на този израз, използван в решението на Съда по дело 145/88?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Последното изречение на член 1 от Регламент (ЕИО) № 482/74 на Комисията от 27 февруари 1974 година следва ли да се тълкува в смисъл, че стоките попадат в тарифна подпозиция 23.04 Б, дори когато съдържат, освен посочените в него остатъци от царевични зърна, и други вещества като части от царевични стъбла или други видове зърнени култури или следи от тях?
Ако да, какво може да бъде допустимото количество на чуждите вещества и от какво могат да се състоят те?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Когато законодателството на държава членка забранява търговските обекти да бъдат отворени в неделя за лично обслужване на клиенти с цел, доколкото е възможно, да се осигури, че работещите в магазините не трябва да работят в неделя, с оглед на поддържането на това, което мнозина считат за традиционната английска неделя, представлява ли такава цел оправдана по отношение на правото на Общността по смисъла на параграфи 12 до 14 от решението по дело 145/88 Torfaen Borough Council срещу B & Q plc от 23 ноември 1989 г.?
Когато се прилага тестът, установен от Съда на Европейските общности в параграф 15 от решението по делото Torfaen (тестът за пропорционалност) към такова законодателство:
(а) Задължен ли е националният съд да прилага критериите, посочени в член 3 от Директива 70/50?
(б) Ако да, трябва ли националната мярка да отговаря на всеки от критериите, изброени във втория параграф на член 3?
(в) Функцията на националния съд ли е да разгледа фактите (доказани с доказателства) и да направи собствен извод относно приложимостта на тези критерии, или функцията на националния съд се ограничава до това да реши дали националният законодател, действайки разумно, е могъл да приеме разглежданата законодателна мярка, като вземе предвид тези критерии?
(г) При оценяване на ограничителните ефекти на националното законодателство върху свободното движение на стоки, както и при сравняване на ограничителния ефект върху търговията (ако има такъв) на различните средства, които биха могли да се използват за постигане на целта на законодателството, трябва ли националният съд да разглежда само степента, в която ефектите върху вносните стоки надвишават ефектите върху вътрешните стоки, или може да разгледа цялостния ограничителен ефект върху вътреобщностния внос?
(д) Следва ли релевантният ограничителен ефект върху търговията да се изследва по отношение на: общия ефект върху вътреобщностната търговия със стоки и/или услуги; или ефекта върху секторите, в които оперира съответното предприятие; или ефекта върху това предприятие?
(е) Как националният съд трябва да сравни ограничителните ефекти върху свободното движение на стоки, произтичащи от националното законодателство, с целта на това законодателство?
Има ли член 36 от Договора за ЕИО някакво и ако да, какво приложение към национална мярка като разглежданата?
Влияе ли отговорът на някой от горните въпроси от съществуването на изключения от законодателната забрана за търговия в неделя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1992 г.
Следва ли членове 12 и сл., 92 и 95 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на задължителна вноска, представляваща парафискална такса, която се налага върху вътрешни и вносни продукти при еднакви условия по отношение на събирането ѝ, като приходите от нея се използват единствено в полза на вътрешното производство
Освен това, имат ли тези разпоредби пряко действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.