Митнически съюз
Митнически съюз
Дело C-111/89: Нидерландска държава/Bakker Hillegom, Заключение от 6 март 1990 г.
1) Допуска ли се съгласно правото на Общността, по-специално членове 12, 16 и 36 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, таксите, начислявани за инспекции на пратки растения (или части от тях), предназначени за износ и изчислявани съгласно член 1, параграф 1 от Tarief Plantenziektekundige Dienst (Тарифа на Службата по растителна защита), тоест според критериите за тегло или фактурна стойност, да не се считат за такси с еквивалентен ефект на митнически сборове, когато общите приходи от инспекциите при износ не надвишават общата сума на всички разходи, пряко и косвено свързани с тези инспекции, или такива такси могат да не се считат за такси с еквивалентен ефект на митнически сборове само когато размерът на всяка такса е свързан с разходите за действителната инспекция, за която се начислява
2) Ако е вярно, че а) полевите инспекции се извършват, защото определени болести, от които растенията, предназначени за износ, трябва да бъдат сертифицирани като свободни, могат да бъдат диагностицирани само докато растенията са още в земята, и б) когато се извършват полеви инспекции, пазарът, за който са предназначени растенията, все още не е определен, в резултат на което полевите инспекции за целите на износа неизбежно се извършват и на растения, предназначени за нидерландския пазар, представлява ли фактът, че 75% от разходите за тези полеви инспекции се отнасят към износа (тъй като 75% от луковиците, обхванати от полевите инспекции, се изнасят), а останалите 25% от тези разходи не се начисляват на търговците, които продават луковиците на нидерландския пазар, основание да се приеме, че начисляването на разходите за тези полеви инспекции на износителите е несъвместимо с правото на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-137/89: Комисия/Италия, Заключение от 13 февруари 1990 г.
Неспазване на задълженията по Договора от страна на държава членка
Налагане на такса с еквивалентен на митническо мито ефект върху вноса на живи животни, в нарушение на свободното движение на стоки
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-233/88: Van de Kolk/Inspecteur der Invoerrechten en Accijnzen, Съдебно решение от 8 февруари 1990 г.
Допустима ли е Допълнителна бележка 6(а) към глава 2 от Общата митническа тарифа, приета от Съвета в приложение към Регламент (ЕИО) № 3400/84?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/89: Houben, Заключение от 23 януари 1990 г.
1. Какво е понятието „стоки в свободно обращение“ по смисъла на член 10, параграф 1 от Договора за ЕИО и дали тази дефиниция се променя, когато стоките са били изнесени в друга държава членка
2. Какви са правилата за доказване, че стоките, намерени в държава членка, са в свободно обращение, и какви са правилата за доказване при вноса на такива стоки в тази държава членка, по-специално относно тежестта на доказване и допустимите доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-344/88: Wittmann/Hauptzollamt Nürnberg-Fürth, Заключение от 11 януари 1990 г.
1. Трябва ли позиция 71.16 от Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че обхваща, дори преди приемането на Регламент № 3558/81 на Комисията от 8 декември 1981 г., щифтове за обеци от вида, определен в този регламент
2. Трябва ли подпозиция 84.59 E II да се тълкува в смисъл, че обхваща пистолети, предназначени за пробиване на ушната мида и поставяне на предмета, посочен в отговора на първия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/89: Raab/Hauptzollamt Berlin-Packhof, Съдебно решение от 13 декември 1989 г.
Следва ли разпоредбите на Общата митническа тарифа да се тълкуват в смисъл, че художествените фотографии трябва да бъдат класифицирани, подобно на оригинални гравюри, щампи и литографии, по тарифна позиция № 99.02 от Общата митническа тарифа или, алтернативно, да се считат за ситопечатни произведения на художници по тарифна подпозиция 49.11 B от Таблица II към Регламент № 1945/86
Ако този въпрос получи отрицателен отговор, следва ли всички фотографии да бъдат класифицирани, независимо дали са художествени или не, по подпозиция 49.11 B от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-26/88: Brother International/Hauptzollamt Giessen, Съдебно решение от 13 декември 1989 г.
Следва ли член 5 от Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общото определение на понятието за произход на стоките (Официален вестник, Специално издание на английски език 1968 (I), стр. 165) да се тълкува в смисъл, че дори простото сглобяване на внесени, предварително произведени, отделни части в нова стока, като последна съществена икономически обоснована обработка или преработка, определя произхода на стоката, или освен сглобяването е необходим и отделен интелектуален принос, за да се определи произходът чрез сглобяване?
Ако простото сглобяване на предварително произведени, отделни части определя произхода по смисъла на член 5 от Регламент (ЕИО) № 802/68, следва ли член 6 от същия регламент да се тълкува в смисъл, че самият факт, че износът се пренасочва чрез използване на съществуващи производствени мощности, оправдава презумпцията, че целта на пренасочването е заобикаляне на приложимите разпоредби относно антидъмпинговите мита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-153/88: Fauque и др., Заключение от 21 ноември 1989 г.
1) За определяне на квотата за внос следва ли да се взема предвид теглото на текстилния материал или общото тегло, включително стълбовете и колчетата на палатката
2) За определяне на дължимите мита при внос на палатки с произход от Корея следва ли да се взема предвид само теглото на текстилния материал или общото тегло на текстилния материал заедно с аксесоарите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/87: Bessin и Salson/Administration des douanes и droits indirects, Съдебно решение от 9 ноември 1989 г.
Прилагат ли се разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 година относно възстановяването или опрощаването на вносни или износни мита в случай, когато заявление за възстановяване на вносни мита е подадено до компетентните органи на държава членка от вносител след влизането в сила на този регламент по отношение на мита, платени преди влизането му в сила?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, може ли този вносител да се позове на разпоредбите на член 19 от регламента, съгласно които срокът, предвиден в член 2, параграф 2 от него за подаване на заявление за възстановяване или опрощаване на вносни мита, може да бъде удължен, ако заинтересованото лице докаже, че е било възпрепятствано от непредвидени обстоятелства или непреодолима сила да подаде заявлението си в този срок, доколкото в случая е било абсолютно невъзможно за вносителя да получи формуляри EUR 1 от компетентните органи на трета държава?
Ако отговорът на първия въпрос, а следователно и на втория, е отрицателен, противоречи ли на общите принципи на правото на Общността националното законодателство на държава членка, което предвижда задължителен срок от три години за подаване на всички заявления за възстановяване на неправомерно събрани мита, когато вносителят е бил фактически възпрепятстван да подаде такова заявление в предвидения от националното законодателство срок не поради собствено действие, а поради пълната невъзможност на компетентните органи на трета държава да предоставят формулярите EUR 1, които са необходими за такова заявление, и когато вносителят многократно е обяснявал на компетентните органи на държавата членка, че е било абсолютно невъзможно за него да представи посочените формуляри, които компетентните органи на третата държава е трябвало да му изпратят, но които той е получил, заверени със задна дата, едва десет години след началото на съответния внос?
Доколкото отговорът на първия и втория въпрос или на третия въпрос е положителен, може ли вносителят да претендира лихва върху сумата на митата, чието възстановяване иска, и ако да — от коя дата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-117/88: Trend-Moden Textilhandel/Hauptzollamt Emmerich, Заключение от 9 ноември 1989 г.
Следва ли член 9, параграф 2 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че допуска принципа, според който статутът на стоки като стоки от Общността може да бъде доказан само чрез представяне на вътрешните общностни транзитни документи, посочени в член 39 от Регламент (ЕИО) № 222/77 на Съвета от 13 декември 1976 година относно общностния транзит, или на документите, посочени в членове 69 и 70 от Регламент (ЕИО) № 223/77 на Комисията от 22 декември 1976 година относно разпоредбите за прилагане на процедурата по общностен транзит и за някои опростявания на тази процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.