Дело C-111/89: Нидерландска държава/Bakker Hillegom, Заключение от 6 март 1990 г.

1) Допуска ли се съгласно правото на Общността, по-специално членове 12, 16 и 36 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, таксите, начислявани за инспекции на пратки растения (или части от тях), предназначени за износ и изчислявани съгласно член 1, параграф 1 от Tarief Plantenziektekundige Dienst (Тарифа на Службата по растителна защита), тоест според критериите за тегло или фактурна стойност, да не се считат за такси с еквивалентен ефект на митнически сборове, когато общите приходи от инспекциите при износ не надвишават общата сума на всички разходи, пряко и косвено свързани с тези инспекции, или такива такси могат да не се считат за такси с еквивалентен ефект на митнически сборове само когато размерът на всяка такса е свързан с разходите за действителната инспекция, за която се начислява

2) Ако е вярно, че а) полевите инспекции се извършват, защото определени болести, от които растенията, предназначени за износ, трябва да бъдат сертифицирани като свободни, могат да бъдат диагностицирани само докато растенията са още в земята, и б) когато се извършват полеви инспекции, пазарът, за който са предназначени растенията, все още не е определен, в резултат на което полевите инспекции за целите на износа неизбежно се извършват и на растения, предназначени за нидерландския пазар, представлява ли фактът, че 75% от разходите за тези полеви инспекции се отнасят към износа (тъй като 75% от луковиците, обхванати от полевите инспекции, се изнасят), а останалите 25% от тези разходи не се начисляват на търговците, които продават луковиците на нидерландския пазар, основание да се приеме, че начисляването на разходите за тези полеви инспекции на износителите е несъвместимо с правото на Общността?