Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-1/77: Bosch GmbH/Hauptzollamt Hildesheim, Заключение от 22 юни 1977 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 803/68 на Съвета да се тълкува в смисъл, че нормалната цена включва също така стойността на патента за процес, материализиран в устройство, съгласно решението на Bundesfinanzhof от 7 август 1962 г., номер VII 89/60 U, Bundessteuerblatt III 1962, стр. 549?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-89/76: Комисия/Нидерландия, Заключение от 8 юни 1977 г.
Нарушение на задълженията по Договора чрез налагане на такси за фитосанитарен контрол върху растения и растителни продукти, изнасяни за други държави членки, които представляват такси с ефект, равностоен на митнически сборове, в нарушение на членове 12 и 16 от Договора за ЕИО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/76: Klöckner Ferromatik GmbH/Oberfinanzdirektion München, Съдебно решение от 26 май 1977 г.
Трябва ли понятието „конструкция“ по тарифна позиция 73.21 от Общата митническа тарифа да се тълкува така, че да обхваща и изделие, предназначено да осигури безопасността на минния фронт при добив, което наред с другото е оборудвано по такъв начин, че то и минната машина, поставена върху част от него, могат да бъдат придвижвани напред стъпка по стъпка посредством вградени хидравлични цилиндри и отделно инсталиран моторизиран помпен агрегат?
Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: обхваща ли тарифна позиция 84.23 от Общата митническа тарифа само такива машини и уреди за минна промишленост, които са предназначени да работят директно върху земната кора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/76: Interzuccheri, Съдебно решение от 25 май 1977 г.
Може ли член 13, параграф 2 от Договора и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО да препятстват прилагането, в търговията между държавите членки на пазара на захар, на национална мярка, която налага такса върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, чиито приходи се използват изключително в полза на националните рафинерии за захар и производителите на цвекло?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че тази такса представлява мито или такса с равностоен ефект, забранени от член 13, параграф 2 от Договора и от посочените разпоредби на регламентите?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се счита, че тази такса представлява такса с равностоен ефект на мито по смисъла на член 13, параграф 2 от Договора и на посочените разпоредби на регламентите?
Явява ли се прилагането на парична такса като тази, посочена в първия въпрос, нарушение на забраната за дискриминация между производителите или потребителите, установена във втория параграф на член 40, параграф 3 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/76: Cucchi/Avez, Съдебно решение от 25 май 1977 г.
Може ли член 13, параграф 2 от Договора и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО да възпрепятстват прилагането, в търговията между държавите членки на пазара на захар, на национална мярка, която налага такса върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, чиито приходи се използват изключително в полза на националните рафинерии на захар и производителите на цвекло?
Възникват ли въпросите, повдигнати с първите четири въпроса, и когато парична такса, прилагана едновременно върху произведена в страната и върху внесена захар, се налага, в случая на внесена захар, не при преминаването на границата, а впоследствие, когато захарта е поставена на склад?
Съвместима ли е с разпоредбите на Общността, по-специално с Регламент (ЕИО) № 3330/74, парична такса, наложена при преминаването от една захарна година към друга с акт на националното правителство без предварително разрешение от институциите на Общността върху захарта, държана на определена дата от предприятията?
Могат ли засегнатите лица да откажат да платят такава такса върху своите запаси от захар (и да я възстановят, ако вече са я платили), или, напротив, незаконността на таксата по правото на Общността може да бъде противопоставена само по отношение на внесена захар, складирана в помещенията на вносителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-108/76: Klöckner Ferromatik GmbH/Oberfinanzdirektion München, Заключение от 5 май 1977 г.
1. Следва ли понятието „конструкция“ по тарифна позиция 73.21 от Общата митническа тарифа да се тълкува така, че да обхваща и изделие, предназначено да обезопаси минния фронт при добив на полезни изкопаеми, което inter alia е оборудвано по такъв начин, че то и поставените върху част от него минни машини могат да бъдат придвижвани стъпка по стъпка посредством вградени хидравлични цилиндри и отделно инсталирана моторна помпа?
2. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно: обхваща ли тарифна позиция 84.23 от Общата митническа тарифа само такива машини и уреди за минното дело, които са предназначени за пряка обработка на земната повърхност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-77/76: Cucchi/Avez, Заключение от 3 май 1977 г.
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим и член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта), както и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват в смисъл, че в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО, се забранява налагането на парично вземане със следните характеристики: (a) прилага се с мярка на национален орган върху всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите, събрани чрез публичен орган, се използват единствено в полза на захарната индустрия и производителите на цвекло, установени на територията на държавата, в която е наложено вземането; (c) то е част от система на помощи, за която в правото на Общността са предвидени специални разпоредби; (d) никога не е било разрешено от институция на Общността и никога не е било наложено в съответствие с процедурата по член 41 от Регламент № 1009/67/ЕИО или с тази по член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, трябва ли да се счита, че забраната за налагане на посоченото парично вземане действа от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и съответно право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), които запазват за институциите на ЕИО практически изключителна компетентност да приемат правила, представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
5. Има ли също така нарушения на правилата на Общността, посочени в горните въпроси, ако паричното вземане, наложено едновременно както върху произведената в страната, така и върху внесената захар, се събира частично, доколкото се отнася до захарта, внесена от други държави членки на ЕИО, не при преминаването на границата, а когато захарта вече е на склад при вносителите или (търговските и промишлени) предприятията, които са я закупили от тях?
6. С оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, трябва ли разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 3330/74 (особено тези в членове 33—44), както и разпоредбите на членове 1—8 и 38—43 от Договора от Рим, да се тълкуват в смисъл, че налагането както върху произведената в страната, така и върху внесената захар на парично вземане според следните критерии трябва да се счита за неправомерно и забранено: (a) налага се с акт на националното правителство без предварително разрешение от институциите на Общността; (b) налага се без да се спазва процедурата, предвидена в член 36 от Регламент (ЕИО) № 3330/74; (c) налага се еднократно на принципа, че е изключително; (d) налага се с незабавно действие върху захарта, която вече е на склад при предприятията, и следователно има обратно действие, тъй като не позволява на предприятията да изберат между закупуване на захар с последващо налагане на вземането и незакупуване на захар с последващо освобождаване от вземането; (e) налага се при преминаване на захарта от едно захарно предприятие към друго, при липса на основанията, посочени в член 33 от Регламент (ЕИО) № 3330/74, които оправдават прибягването до мерките, които трябва да се приемат по процедурата, предвидена в член 36 от същия регламент; (f) налага се под двусмисленото наименование „sovrapprezzo straordinario“ (специална надбавка), докато по същество се отнася до същото вземане, наречено „tassa di sfioramento sullo zucchero“ (данък за изравняване върху захарта), което в миналото винаги е било прилагано пряко чрез мерки на Общността или поне разрешено от институциите на Общността?
7. Дали разпоредбите на Общността, посочени по-горе, предоставят на предприятията, които по националното законодателство са длъжни да платят посоченото по-горе парично вземане върху наличните им запаси от захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена, индивидуално право да не плащат такова вземане (и да искат възстановяване на всяко платено вземане) или такова индивидуално право да не се плаща (и да се иска възстановяване на всяко платено вземане) е поне ограничено до количествата захар, внесени от държавите членки на ЕИО и складирани от пряко внасящите предприятия или от други (търговски и промишлени) предприятия, които са я закупили от тях?
8. Възможно ли е въз основа на разпоредбите на Общността, посочени във въпрос 6, и с оглед на общите принципи на правото, които трябва да ръководят правилата и съдебната практика на Общността, да се счита за законосъобразно една категория граждани да бъде обложена, с обратно действие, с парично вземане, приходите от което се използват в полза на други категории граждани, чиито икономически и търговски интереси са в противоречие с техните?
В дело 105/76:
1. Трябва ли член 13, параграф 2 от Договора от Рим, член 21, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3330/74 (относно общата организация на пазара на захарта) и член 20, параграф 2 от Регламент № 1009/67/ЕИО (заменен от предходния) да се тълкуват като забраняващи, в търговията между държавите членки с продуктите, посочени в тези регламенти на Общността, налагането на парично вземане с характеристиките на „надбавката“ върху захарта, както е установена и уредена с Наредба № 1195 на CIP от 22 юни 1968 г. и последващите изменения (Наредби на CIP № 1222 от 20.6.1969 г., № 9 от 30.6.1970 г., № 15 от 30.6.1971 г., № 7 от 3.8.1972 г., № 9 от 26.6.1973 г., № 27 от 28.6.1974 г., № 19 от 7.8.1975 г., № 20 от 1.7.1976 г. и № 24 от 1.10.1976 г.): (a) която се прилага с решение на национален орган за всяко количество захар, независимо дали е произведена в страната или е внесена; (b) приходите от която се разпределят частично на производителите на цвекло, установени на територията на държавата, която налага вземането, частично на захарната индустрия, също установена на територията на тази държава, и частично за покриване на различни разходи (включително разходите за управление на Cassa Conguaglio Zucchero)?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, влиза ли в сила забраната за налагане на посоченото парично вземане от влизането в сила на Регламент № 1009/67/ЕИО или от друга дата?
3. От датата, на която е влязла в сила забраната, имат ли отделни търговци, които са внесли захар (или продуктите, посочени в тези регламенти на ЕИО) от други държави членки на общия пазар, индивидуално право да не плащат посоченото парично вземане по въпрос 1 и, в резултат, право да искат възстановяване, ако е било платено?
4. Във всеки случай, като се има предвид, че от 1968 г. захарта е предмет на правилата на Общността в областта на селското стопанство (Регламент № 1009/67/ЕИО и сега Регламент (ЕИО) № 3330/74), представлява ли налагането на парично вземане с характеристиките, описани по-горе във въпрос 1, нарушение на втора алинея на член 40, параграф 3 от Договора, съгласно която общата организация на селскостопанските пазари „изключва всякаква дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-86/76: Gervais-Danone AG/Hauptzollamr München-Mitte, Съдебно решение от 23 март 1977 г.
Трябва ли тарифна позиция 15.13 от Общата митническа тарифа да се тълкува така, че преди влизането в сила на Регламент № 496/69 на Комисията от 18 март 1969 г. се прилага за хранителни продукти, състоящи се от следното:
- за първите две пратки: 85 % чисто масло (99,5 %), 10 % рафинирана лой, 5 % сусамово масло;
- и за другите пратки: 85 % масло, 5 % извара, 5 % обезмаслено мляко на прах, 5 % рафинирана лой от говеда?
В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, валиден ли е Регламент № 496/69 на Комисията от 18 март 1969 г. в частта, в която не уточнява съдържанието на тарифните позиции 15.13 и 21.07, а ги изменя и следователно не попада в обхвата на Регламент № 97/69 на Съвета от 16 януари 1969 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/76: Steinike & Weinlig, Съдебно решение от 22 март 1977 г.
1. Пречат ли процедурните правила, предвидени в член 93 от Договора за ЕИО, на национален съд да отправи преюдициално запитване относно тълкуването на член 92 от Договора за ЕИО и впоследствие да се произнесе по прилагането на тази разпоредба?
2. Ограничава ли се изразът „предприятия или производството на определени стоки“ по смисъла на член 92 от Договора за ЕИО само до частни предприятия или обхваща и институции с нестопанска цел, подчинени на публичното право?
3. Представлява ли „помощ, предоставена чрез държавни ресурси“ по смисъла на член 92 от Договора за ЕИО и случаят, когато държавната агенция получава помощ от държавата или от частни предприятия?
4. Съществува ли помощ под формата на предоставяне на безвъзмездна облага, ако получателят на помощта не е частно предприятие, а държавна агенция, и може ли да се приеме, че облага е безвъзмездна, когато наложената на отделното предприятие такса е незначителна в сравнение с общата сума на вноските?
5. Нарушава ли се конкуренцията и засяга ли се търговията между държавите членки, ако пазарните проучвания и рекламата, извършвани от държавна агенция в собствената ѝ страна и в чужбина, се извършват и от подобни институции в други държави членки?
6. Представлява ли такса, наложена не върху самия внесен продукт, а върху неговата преработка, такса с еквивалентен ефект на митническо мито по смисъла на членове 9, 12 и 13 от Договора за ЕИО?
7. Представлява ли налагането на данък върху „продуктите от други държави членки“ не при вноса им, а само при тяхната преработка, дискриминация по смисъла на член 95 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.