Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-317/81: Howe & Bainbridge, Съдебно решение от 30 септември 1982 г.
Кое е правилното тълкуване на бележка 2 (a) (a) към глава 59 от Общата митническа тарифа, която гласи, че позиция 59.08 не обхваща тъкани, при които импрегнирането, покриването или ламинирането с препарати на целулозни деривати или други изкуствени пластмасови материали не може да се види с просто око
Зависи ли тълкуването от възприятието на всеки наблюдател или на средностатистически или особено опитен митнически служител или на експерт
Означават ли думите „не може да се види с просто око“, че само парче тъкан, поставено на равна повърхност, трябва да бъде визуално оценено, или те позволяват и възможността за разпознаване чрез косвени визуални средства, които сочат към твърдостта на тъканта в резултат на импрегниране, покриване или ламиниране (например липса на „разрошване“ по отрязаните краища, трайно наличие на гънки в тъканта)?
Ако такова тълкуване зависи от възприятието на всеки наблюдател или на неопитен митнически служител: Валидна ли е посочената бележка, доколкото изправя тези лица пред почти неразрешими проблеми при тарифното класиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/81: Almadent, Съдебно решение от 23 септември 1982 г.
Следва ли тарифна подпозиция 38.19 K от Общата митническа тарифа за 1979 г. да се тълкува в смисъл, че само продукти с пироскопична устойчивост от най-малко 1 500 °C, определена в съответствие с препоръките на ISO R 528-1966 и R 1146-1969, могат да бъдат класифицирани като „огнеупорни“ продукти за целите на тази тарифна подпозиция (в зависимост от съставния материал и предназначението)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-106/81: Kind/ЕИО, Съдебно решение от 15 септември 1982 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на Регламент № 1837/80 на Съвета относно въвеждането на системата за интервенция и по-специално на механизма „claw-back“?
Съвместима ли е разпоредбата на член 9, параграф 3 от Регламент № 1837/80, която предвижда начисляване на сума, еквивалентна на премията за клане при износ, със забраната за въвеждане на такси с еквивалентен на митнически сбор ефект в търговията между държавите членки?
Съвместима ли е системата „claw-back“ с изискването за недопускане на дискриминация между производителите или потребителите в рамките на Общността по член 40, параграф 3 от Договора?
Осигурява ли член 9 от Регламент № 1837/80 условия за търговия в рамките на Общността, подобни на тези на национален пазар, съгласно член 43, параграф 3, буква б) от Договора?
Нарушава ли Регламент № 3191/80 на Комисията принципите на общностна преференция и недопускане на дискриминация, като предвижда временно спиране на начисляването на „claw-back“ само за износ към трети страни, но не и за вътрешнообщностна търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-317/81: Howe & Bainbridge, Заключение от 15 юли 1982 г.
а) Дали тълкуването зависи от възприятието на „който и да е наблюдател, на обикновен или особено опитен митнически служител, или на експерт“; б) Дали изразът „не могат да се видят с просто око“ означава, че само парче плат, лежащо на равна повърхност, трябва да бъде визуално оценено, или също така допуска възможността за разпознаване чрез косвени визуални средства, които сочат към твърдостта на плата в резултат на импрегниране, покритие или ламиниране; например липса на „разнищване“ по отрязаните ръбове, продължаващо наличие на гънки в плата; и в) Дали, ако такова тълкуване зависи от възприятието на който и да е наблюдател или на неопитен митнически служител, бележката е валидна, „доколкото изправя тези лица пред почти неразрешими проблеми при тарифната класификация“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-295/81: IFF, Заключение от 15 юли 1982 г.
Следва ли втората алинея на правило 2, буква а) от Общите правила за тълкуване на номенклатурата на Общата митническа тарифа да се тълкува в смисъл, че концентратът от махалебска череша и концентратът от касис, произведени съответно от сок от махалебска череша и сок от касис, от една страна, и концентратът от аромат на махалебска череша и концентратът от аромат на касис, от друга страна, следва да се считат за стоки, внесени в несглобено или разглобено състояние, ако концентратите от плодове и ароматните концентрати, продавани на една и съща цена, се смесват отново непосредствено преди употреба или бутилиране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-37/82: Bevrachtingskantoor, Заключение от 15 юли 1982 г.
Следва ли стерилните кърпи за покриване на областта около раната по време на операция, като тези в настоящия случай, да се класифицират по тарифна позиция 30.04 от Общата митническа тарифа като „подобни на памук, марля и бинтове изделия, представени в опаковки за продажба на дребно за хирургически цели“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/81: Du Pont de Nemours, Заключение от 8 юли 1982 г.
Дали продуктът „Corian“ попада под тарифна позиция 68.11 от Общата митническа тарифа, която обхваща, inter alia, изкуствен камък, или под тарифни позиции 39.02 C XII и 39.07 B V (d), които обхващат определени полимери и пластмаси, или под някоя друга тарифна позиция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-237/81: Almadent, Заключение от 8 юли 1982 г.
Следва ли тарифна подпозиция 38.19 K от Общата митническа тарифа за 1979 г. да се тълкува в смисъл, че само продукти с пироскопична устойчивост най-малко 1500°C, определена съгласно ISO Препоръки R 528-1966 и R 1146-1969, могат да бъдат класифицирани като „огнеупорни“ състави, обхванати от тази подпозиция, или продукти с по-ниска точка на топене могат да бъдат „огнеупорни“ продукти за целите на тази тарифна подпозиция (в зависимост от съставния материал и предназначението)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-208/81: Paltje & Haentjens, Съдебно решение от 1 юли 1982 г.
1. Следва ли овесените зърна, чиито върхове са били отчупени след жътва, овършаване, съхранение, товарене и транспорт, да бъдат класифицирани по тарифна позиция 10.04 от Общата митническа тарифа или по подпозиция 11.02 B I (A) 2 (AA) от тарифна позиция 11.02?
2. Ако продуктът, описан в първия въпрос, следва да бъде класифициран по подпозиция 11.02 B I (A) 2 (AA), прилага ли се тогава към такава пратка овесени зърна, състояща се частично от подрязани и частично от неподрязани зърна, процент на подрязани зърна, над който пратката трябва да бъде класифицирана по подпозиция 11.02 B I (A) 2 (AA) и под който тя трябва да бъде класифицирана по тарифна позиция 10.04
Има ли значение за класификацията фактът, че в пратката има отчупени върхове?
3. Ако се приеме, че обелването на овесените зърна води до това, че зърната също така са подрязани, тъй като обвивката или семенната обвивка, от която върховете са част, се отстранява при обелването, как следва тогава да бъдат определени двете допълнителни подразделения на подпозиция 11.02 B I (A) 2 от тарифна позиция 11.02, обелен овес, а именно „(AA) подрязан овес“ и „(BB) друг“, по отношение едно към друго?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-145/81: Hautzollamt Hamburg-Jonas/Wünsche, Съдебно решение от 1 юли 1982 г.
При определяне на дела на съдържащите се в комбинираните фуражи зърнени продукти по смисъла на Регламенти (ЕИО) № 661/72 и 1121/72 на Комисията, следва ли да се вземат предвид и продукти, получени от полирането или лющенето, а не от смилането на зърнени култури?
Следва ли делът на зърнените продукти, съдържащи се в комбинираните фуражи по смисъла на посочените регламенти, да се определя по отношение на всички съставки в комбинираните фуражи, получени от обработката или преработката на зърнени култури?
Ако на втория въпрос се отговори отрицателно: Може ли понятието „зърнени продукти“ по смисъла на посочените регламенти да включва подготвителна смес от смлян ечемик и така наречен „прах от лющенето на ечемик“?
Ако на първия въпрос се отговори положително и на третия въпрос отрицателно: Следва ли прахът, получен от всяка операция по полиране или лющене при производството на лющен ечемик, дори и натрошен или раздробен (Gerstengraupen), да се взема предвид отделно при определяне на дела на зърнените продукти, съдържащи се в комбинираните фуражи по смисъла на посочените регламенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.