Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-489/07: Messner, Съдебно решение от 3 септември 2009 г.
Трябва ли разпоредбите на член 6, параграф 2 във връзка с член 6, параграф 1, второ изречение от Директива 97/7 […] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която предвижда възможността за продавача да поиска компенсаторно обезщетение за ползването на предоставената стока при отказ в предвидения срок на потребителя от договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-343/07: Bavaria и Bavaria Italia, Съдебно решение от 2 юли 2009 г.
1) Недействителен ли е или не Регламент № 1347/2001 […], евентуално и като последица от недействителността, произтичаща от недействителността на други актове, от гледна точка на следното:
Нарушаване на основни принципи
— с довода че комбинираните разпоредби на член 1, параграф 1 от Регламент № 2081/92 и на приложение I към него са недействителни, доколкото допускат регистрация на географски указания за „бира“, която представлява алкохолна напитка, включена (неправилно) в горепосоченото приложение I в категорията „хранителни продукти“, упоменати в член 1, параграф 1, но която не е включена в категорията „селскостопански продукти“, посочени в приложение I към Договора за ЕО и в списъка, посочен в членове 32 ЕО и 37 ЕО, изтъкнати от Съвета като правно основание за приемане на Регламент № 2081/1992,
— с довода че член 17 от Регламент № 2081/92 е недействителен, доколкото предвижда ускорена процедура за регистрация, която може да ограничи и да накърни в съществена степен правата на засегнатите оператори, поради факта че не предвижда каквото и да било право на възражение и съдържайки очевидно нарушение на принципите на прозрачността и на правната сигурност, като това е видно по-конкретно както в светлината на комплексния характер на продължилата повече от седем години (1994—2001) процедура по регистрация на самото ЗГУ „Bayerisches Bier“, така и на изричното признаване, съдържащо се в съображение 13 от Регламент № 692/2003, с член 15 от който се отменя член 17 от Регламент № 2081/92 по посочените съображения.
Неспазване на някои формални изисквания
— с довода че означението „Bayerisches Bier“ не отговаря на изискваните според член 17 от Регламент № 2081/92 условия, за да може да бъде регистрирано съгласно предвидената в тази разпоредба опростена процедура, доколкото при представяне на заявката за регистрация това означение не е било „законно защитено“, нито „установено чрез употребата му“ в Германия,
— с довода че нито германското правителство, преди да представи пред Комисията заявката за регистрация, нито самата Комисия след получаването на заявката, не са разгледали надлежно изпълнението на условията за регистрация на означението „Bayerisches Bier“, което е в противоречие с практиката на Съда (Решение от 6 декември 2001 г. [по дело Carl Kuhre и др., C-269/99, Recueil, стр. I-9517]);
— с довода че заявката за регистрация на означението „Bayerisches Bier“ не е представена своевременно от германското правителство съгласно предвиденото в член 17, параграф 1 от Регламент № 2081/92 (в срок от шест месеца след влизане в сила на Регламента), след като първоначално представената от заявителя заявка е предвиждала осем различни означения, с възможността за допълнителни и неопределени вариации, които впоследствие са обединени в настоящото единствено означение „Bayerisches Bier“, при положение че крайният срок 24 януари 1994 г. отдавна е бил изтекъл.
Неспазване на съществени условия
— с довода че означението „Bayerisches Bier“ не изпълнява съществените изисквания, определени в член 2, параграф 2, буква б) от Регламент № 2081/92 за целите на неговата регистрация като [ЗГУ], като се има пред вид родовият характер на това означение, което исторически обозначава бирата, произвеждана по специфичен производствен метод, произхождащ от Бавария и датиращ от ХIХ век, а след това разпространен в останалата част на Европа и в целия свят (т.нар. „баварски метод“ с долна ферментация), който и до днес в някои европейски езици (датски, шведски, фински) се употребява като родовото название за бира и който във всеки случай може да означава единствено и родово „бирата, произвеждана в германска Бавария“, независимо от вида ѝ сред съществуващите многобройни и разнообразни варианти, без от това да може да бъде установена каквато и да било „пряка връзка“ (Решение на Съда от 7 ноември 2000 г. по дело Warsteiner Braurei, С-312/98, Recueil, стр. I-9187) между специфично качество, репутация или друга характеристика на продукта (бира) и неговия конкретен географски произход (Бавария) и без да са налице „изключителни случаи“, изисквани от посочената норма за допускане на регистрация на географско указание, съдържащо името на страна; с довода че предвид посочените в предходния параграф съображения означението „Bayerisches Bier“ е „родово“ наименование, което в качеството му на такова не може да бъде предмет на регистрация по смисъла на член 3, параграф 1 и на член 17, параграф 2 от Регламент № 2081/92,
— с довода че означението „Bayerisches Bier“ не е трябвало да бъде регистрирано на основание член 14, параграф 3 от Регламент № 2081/92, доколкото предвид „репутацията, известността и продължителността на използването“ на марките „Bavaria“, „Bayerisches Bier“ е „от такъв характер, че може да въведе в заблуждение потребителя относно истинската идентичност на продукта“ [?]
2) При условията на евентуалност, в случай че [първият въпрос] бъде обявен за недопустим или неоснователен, трябва ли Регламент № 1347/2001 […] да се тълкува в смисъл, че признаването на ЗГУ „Bayerisches Bier“, което се съдържа в този регламент, не накърнява валидността и възможността за използване на съществуващи преди това марки, принадлежащи на трети лица, в които се съдържа думата „Bavaria“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-487/07: L’Oréal и др., Съдебно решение от 18 юни 2009 г.
Когато в реклама на своите стоки или услуги търговец използва регистрирана марка, притежавана от конкурент, за да сравни характеристиките (и по-специално аромата) на стоките или услугите, които пуска в продажба, с характеристиките (и по-специално аромата) на стоките или услугите, които конкурентът пуска в продажба под тази марка, без при това да създава объркване, нито по друг начин да застрашава основната функция на марката, която е да обозначава произхода, това използване попада ли в приложното поле на член 5, параграф 1, буква а) или на член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104?
Когато в търговската си дейност (и по-специално в сравнителен списък) търговец използва общоизвестна регистрирана марка за обозначаване на характеристика на своя стока (по-специално аромата ѝ) по такъв начин, че:
а) не създава каквато и да е вероятност от объркване;
б) не засяга продажбата на стоките под общоизвестната регистрирана марка;
в) не нанася вреда на основната функция на регистрираната марка, която е да гарантира произхода, нито уврежда репутацията на тази марка чрез опетняване на нейния образ или чрез размиване или по какъвто и да било друг начин;
г) играе значителна роля за представянето на стоката на търговеца,
това използване попада ли в приложното поле на член 5, параграф 1, буква a) от Директива 89/104?
В контекста на член 3a, буква ж) от [Директивата 84/450] какво е значението на израза „[се облагодетелства несправедливо] от“, и по-специално когато търговец сравнява своя стока със стока от общоизвестна марка в сравнителен списък, по този начин той облагодетелства ли се несправедливо от известността на марката?
В контекста на член 3a, буква з) от посочената директива какво е значението на израза „представя стоките или услугите като имитация или копие“, и по-специално този израз обхваща ли случаите, в които без да поражда объркване или да въвежда в заблуждение, страната просто честно обявява, че нейната стока притежава основна характеристика (аромат), която е подобна на тази на общоизвестна стока, защитена с марка?
Когато търговец използва знак, подобен на регистрирана марка с добра репутация, и този знак не е подобен на марката до такава степен, че да предизвика объркване, като:
а) основната функция на регистрираната марка, която е да гарантира произхода, не е накърнена или застрашена;
б) няма опетняване или объркване относно регистрираната марка или нейната добра репутация, нито някаква опасност това да се случи;
в) това не засяга продажбите на притежателя на марката;
г) притежателят на марката не е лишен от каквато и да било облага, свързана с представянето, запазването или развитието на своята марка;
д) търговецът получава обаче търговско предимство от използването на своя знак поради приликата му с регистрираната марка,
това използване представлява ли „несправедливо облагодетелстване“ от известността на регистрираната марка по смисъла на член 5, параграф 2 от [Директива 89/104]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-40/08: Asturcom Telecomunicaciones, Заключение от 14 май 2009 г.
Осигуряваната от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори защита на потребителите предполага ли, че юрисдикцията, сезирана с молба за принудително изпълнение на постановено без явяване на потребителя окончателно арбитражно решение, преценява служебно недействителността на арбитражното споразумение и следователно отменя решението по съображението, че посоченото арбитражно споразумение съдържа неравноправна клауза във вреда на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-227/08: Martín Martín, Заключение от 7 май 2009 г.
Трябва ли член 153 ЕО, разгледан във връзка с член 3 ЕО и член 95 ЕО, както и с член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защитата на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект, и по-конкретно с член 4 от нея, да се тълкува в смисъл, че допуска юрисдикцията, която е сезирана с жалба срещу първоинстанционно решение, служебно да обяви за недействителен договор, попадащ в приложното поле на посочената по-горе директива, въпреки че потребителят, който е ответник по спора, не се е позовал на тази недействителност нито във възражението срещу искането за издаване на заповед за изпълнение, нито в устната фаза на производството, нито в производството по обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/07: Severi, Заключение от 7 май 2009 г.
1) Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че включващо позоваване на географско място наименование на храна, за което е подадена заявка за регистрация като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, която на национално равнище е „отхвърлена“ или във всеки случай чието изпращане на Комисията на Европейските общности е блокирано, следва да се разглежда като родово поне през целия период, през който това „отхвърляне“ или „блокиране“ произвежда действие?
2) Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че наименованието на храна, в което се споменава определено място и което не е регистрирано като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, може да бъде законно използвано в рамките на европейския пазар от производителите, които са използвали това наименование добросъвестно и постоянно за продължителен период до влизането в сила на Регламент (ЕИО) № 2081/92 (понастоящем Регламент (ЕО) № 510/2006) и в периода след неговото влизане в сила?
3) Трябва ли член 15, параграф 2 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкува в смисъл, че на притежателя на включваща позоваване на географско място колективна марка за храна не е позволено да възпрепятства производителите на храна със същите характеристики да я обозначават с наименование, сходно с включеното в колективната марка, при условие че посочените производители са използвали това наименование добросъвестно и постоянно много преди датата на регистрацията на посочената колективна марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-299/07: Galatea, Съдебно решение от 23 април 2009 г.
Позволено ли е държава членка да въведе обща забрана на свързаните оферти от търговец към потребител, без да се отчита конкретният фактически контекст и без индивидуална преценка на нелоялния характер на практиката съгласно критериите на Директива 2005/29/ЕО?
Възпрепятства ли член 49 ДФЕС и Директива 2005/29/ЕО национална правна уредба, която забранява всяка свързана оферта от търговец към потребител, независимо от конкретните обстоятелства и без оценка на въздействието върху средния потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/08: Комисия/Испания, Съдебно решение от 23 април 2009 г.
Нарушени ли са задълженията на Кралство Испания по Директива 2005/29/ЕО, като не са приети в срок необходимите национални разпоредби за нейното транспониране или не са съобщени на Европейската комисия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-321/08: Комисия/Испания, Съдебно решение от 23 април 2009 г.
Допустимо ли е държава членка да се позовава на вътрешното си право като оправдание за неизпълнение на задълженията си по транспониране на директива на Европейския съюз?
Следва ли изпълнението на задълженията по транспониране на директива да се преценява към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-509/07: Scarpelli, Съдебно решение от 23 април 2009 г.
Трябва ли член 11, параграф 2 от Директива 87/102 да се тълкува в смисъл, че договорът между продавач и финансираща организация, въз основа на който кредитът е отпуснат изключително от този кредитор на клиентите на този продавач, е необходимо условие за правото на потребителя да предяви претенции срещу кредитора — в случай на неизпълнение от продавача — включително и когато правото, на което потребителят се позовава, е: а) само правото на разваляне на договора за финансиране; или б) правото на разваляне и на последващо възстановяване на сумите, изплатени на финансиращата организация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.