Защита на потребителите

Трябва ли четвъртата преходна разпоредба от Закон 1/2013 да се тълкува в смисъл, че не препятства защитата на потребителя?
Има ли право потребителят, в съответствие с Директива 93/13, по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност, да се позовава на наличието на неравноправни клаузи след изтичане на предвидения в национална разпоредба срок, за да реализира това право, така че националната юрисдикция да е длъжна да се произнесе по посочените клаузи?
Длъжна ли е националната юрисдикция, в съответствие с Директива 93/13, и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност, да разгледа служебно наличието на неравноправна клауза с произтичащите от това последици, дори когато в предходно решение се е произнесла в обратен смисъл или е отказала да се произнесе по този въпрос с окончателно решение в съответствие с националната процесуалноправна норма?
По какви критерии съотношението цена/качество може да окаже въздействие върху контрола за неравноправност на несъществените условия на договора
При разглеждането на посочения косвен контрол върху споменатите елементи релевантно ли е отчитането на правните ограничения върху цените, наложени от националните разпоредби
Възможно ли е принципно валидно сключени сделки да се окажат недействителни, като се вземе предвид, че цената на сделката се оказва много висока спрямо обичайната пазарна цена?
За целите на член 4 от Директива 93/13, възможно ли е да се вземат предвид обстоятелства, настъпили след сключването на договора, ако това произтича от анализа на националната норма?
Трябва ли член 693, параграф 2 от [LEC] да се тълкува в смисъл, че не препятства защитата на интересите на потребителя?
В съответствие с Директива 93/13, и по-специално член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 с оглед на гарантиране на защитата на потребителите и получателите съгласно принципите за равностойност и ефективност, когато националната юрисдикция установи наличието на неравноправна клауза относно предсрочната изискуемост, трябва ли да я приеме за несъществуваща с произтичащите от това последици, включително когато продавачът или доставчикът е спазил минималния срок, предвиден в националната разпоредба?