всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Защита на потребителите

Защита на потребителите

Дело C-16/83: Prantl, Заключение от 24 януари 1984 г.

1. Представлява ли параграф 17 от Wein-Verordnung от 15 юли 1971 мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса, забранено от член 30 от Договора за ЕИО?
2. При конкретните обстоятелства на случая приложим ли е параграф 17 от Wein-Verordnung за защита на интересите, посочени в член 36 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-227/82: Van Bennekom, Съдебно решение от 30 ноември 1983 г.

Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни“?
Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминен или мултивитаминен препарат, подобен на тези, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести при хора или животни, но не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел извършване на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции при хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на Директивата?
При положение че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба в хранителни продукти, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във формата на таблетки, хапчета или капсули, може ли по-висока концентрация на тези витамини, независимо дали са в тази форма, да бъде достатъчна, за да се класифицира веществото като лекарствен продукт по смисъла на Директивата
Ако да, въз основа на какви критерии може да се установи това?
Допустимо ли е нидерландското законодателство да забранява или да се прилага под формата на наказателна санкция спрямо продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати чрез използване на определение за лекарствен продукт, което, подобно на съдържащото се в Wet op de Geneesmiddelenvoorziening, е толкова широко, че включва такива препарати, ако те не са, нито самостоятелно, нито в комбинация, лекарствени продукти по смисъла на Директивата?
Ако витамините или мултивитаминните препарати могат да се считат за лекарствени продукти по смисъла на Директивата, но последната или националното законодателство, основано на нея, е формулирано, тълкувано или прилагано в една или повече държави членки по такъв начин, че тези препарати не попадат в обхвата на действащото там законодателство за лекарствените продукти, може ли нидерландското законодателство да възпрепятства продажбата или държането на склад с цел доставка на такива препарати, внесени от една от тези държави членки, въз основа на Wet op de Geneesmiddelenvoorziening или нейните изпълнителни наредби, или това би било в противоречие с Договора, по-специално с член 30 от него и с забраната за ограничения върху търговията между държавите членки?
Ако отговорът на предходните въпроси води до извода, че определението за лекарствени продукти в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в Директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се стига до необходимостта те да бъдат регистрирани, както е посочено по-горе, по същия начин като патентованите лекарствени продукти и лекарствени препарати, следва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че Директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-227/82: Van Bennekom, Заключение от 5 октомври 1983 г.

1. Възможно ли е вещества или комбинации от вещества, като витаминни препарати в определени концентрации и дози и във формата (таблетки, хапчета и капсули), посочена в настоящия случай, които не са посочени или препоръчани като подходящи за лечение, облекчаване или предотвратяване на каквато и да е инфекция, болест или симптом, болка, рана или недъг у хора, да представляват вещества или комбинации от вещества „представени за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни“?
2. Възможно ли е вещество или комбинация от вещества, като витаминните или мултивитаминните препарати, посочени в настоящия случай, които могат да бъдат подходящи за лечение или предотвратяване на болести у хора или животни, но които не са представени като такива и не могат да бъдат прилагани на хора или животни с цел поставяне на медицинска диагноза или за възстановяване, коригиране или модифициране на физиологични функции у хора или животни, да бъдат „лекарствен продукт“ по смисъла на директивата?
3. Ако се приеме, че витамините в определени ниски концентрации са предназначени за употреба като храни, а не като лекарствени продукти, дори ако се предлагат във форма, характерна за лекарствени продукти, възможно ли е по-висока концентрация на същите витамини, независимо дали са във въпросната форма или не, да бъде достатъчна, за да ги превърне в лекарствен продукт по смисъла на директивата
Ако отговорът е положителен, кои са критериите, въз основа на които може да се направи такова заключение?
4. Може ли националното законодателство да забрани — или да наложи санкции за — продажбата или държането на склад с цел доставка на витамини и витаминни препарати, като даде определение на понятието „лекарствен продукт“, което е достатъчно широко, за да включи такива препарати в обхвата на Закона за лекарствените продукти, когато те не са, като вещества или комбинации от тях, лекарствени продукти по смисъла на директивата?
5. Ако витаминните или мултивитаминните препарати трябва да се считат за лекарствени продукти по директивата, но не се считат за такива от законодателството на някои държави членки, прието в изпълнение на директивата, може ли нидерландското законодателство да забрани продажбата на препарати, внесени от по-либерална държава членка, или това противоречи на забраната за ограничения на търговията между държавите членки?
6. Ако отговорът на предходните въпроси води до заключението, че определението за лекарствен продукт в нидерландското законодателство, за разлика от определението, съдържащо се в директивата на ЕИО, включва витаминните препарати, посочени в настоящия случай, с което се налага те да бъдат регистрирани ... по същия начин като патентованите лекарствени продукти ..., трябва ли нидерландските законови разпоредби да се считат в тази степен за мярка, имаща ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията по смисъла на член 30 и сл. от Договора за ЕИО, като се има предвид, че директивата на ЕИО съдържа правила само относно патентованите лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-42/82: Комисия/Франция, Съдебно решение от 22 март 1983 г.

Съвместими ли са практиките на френските органи по отношение на проверката и регуларизацията на съпътстващите документи VA 1 за италиански вина с изискванията на правото на Европейския съюз относно свободното движение на стоки?
Допустимо ли е системното подлагане на вносни италиански вина на оенологични проверки чрез анализи и задържането им на границата до получаване на резултатите, съгласно правилата на Съюза за свободно движение на стоки и защита на здравето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/82: Kikvorsch, Съдебно решение от 17 март 1983 г.

Трябва ли разширяването на национални забранителни разпоредби, като тези, описани по-горе, върху бира, внесена от друга държава членка, в която тя е законно произведена и пусната на пазара, да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса, забранено от член 30 от Договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-155/82: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 2 март 1983 г.

Съвместимо ли е с член 30 и следващите от Договора ЕИО национално законодателство, което ограничава правото да се кандидатства за разрешение за пускане на пазара на пестициди за неаграрна употреба и фитофармацевтични продукти само до лица, установени на територията на съответната държава членка, като по този начин поставя производителите от други държави членки в по-неблагоприятно положение и възпрепятства свободното движение на стоки в Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-94/82: Kikvorsch, Заключение от 10 февруари 1983 г.

Дали прилагането на разпоредбите на нидерландското законодателство, които забраняват пускането на пазара на бира с киселинност (pH) по-ниска от 3,9 и забраняват посочването на екстрактната сила на първоначалната мъст върху опаковката или етикета, спрямо бира, внесена от друга държава членка, където тя е законно произведена и пусната на пазара, представлява „мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса“, която е забранена по силата на член 30 от Договора за ЕИО, доколкото по този начин се възпрепятства или изключва пускането на пазара на бира?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-124/81: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 8 февруари 1983 г.

Попадат ли националните разпоредби относно производството и търговията с UHT мляко и сметана в обхвата на забраната за мерки с еквивалентен ефект на количествени ограничения по член 30 от Договора за ЕИО?
Съвместима ли е с член 30 от Договора за ЕИО национална система, която изисква специфични лицензи за внос на UHT мляко и сметана, и може ли тя да бъде оправдана с оглед защитата на здравето на животните по член 36 от Договора?
Съвместима ли е с член 30 от Договора за ЕИО национална система, която изисква повторна термична обработка и опаковане на внесеното UHT мляко на територията на държавата членка, и може ли тя да бъде оправдана с оглед защитата на здравето на хората по член 36 от Договора?
Допустимо ли е пълното забраняване на продажбата на UHT мляко и сметана в Северна Ирландия до 31 юли 1981 г. съгласно членове 30 и 36 от Договора за ЕИО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-42/82: Комисия/Франция, Заключение от 26 януари 1983 г.

Нарушение на задълженията по член 30 от Договора за ЕИО и по приложимите правила на Общността в сектора на виното чрез подлагане на италианските трапезни вина на митническо освобождаване със закъснение, значително надхвърлящо необходимото време за извършване на съответните формалности, и чрез систематичен анализ.
Нарушение на задълженията по член 30 от Договора за ЕИО и по приложимите правила на Общността в сектора на виното чрез непредприемане своевременно на процедурата за уреждане на транспорта на редица пратки италианско вино веднага след представянето на придружаващите документи на граничните пунктове.
Нарушение на задълженията по член 30 от Договора за ЕИО и по приложимите правила на Общността в сектора на виното чрез обвързване на уреждането на транспорта на италиански вина, задържани на граничните пунктове, в множество случаи с предоставянето от италианските органи на документите и материалите, на които се основават пратките.
Нарушение на задълженията по член 30 от Договора за ЕИО и по приложимите правила на Общността в сектора на виното чрез забавяне на освобождаването на пратки, дори и в случаите, когато уреждането е било извършено.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-155/82: Комисия/Белгия, Заключение от 19 януари 1983 г.

Нарушение на член 30 от Договора за ЕИО, доколкото изискването заявленията за одобрение и разрешение за пускане на пазара на фитофармацевтични продукти и пестициди да се подават само от лице, установено в Белгия, представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на вноса.
Нарушение на член 36 от Договора за ЕИО, тъй като изискването не е оправдано от съображения за защита на общественото здраве и не отговаря на принципа на пропорционалност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form