Право на влизане и на пребиваване
Право на влизане и на пребиваване
Дело C-789/23: Tatrauskė, Заключение от 22 май 2025 г.
Трябва ли член 21, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която брачен договор, сключен в друга държава — членка на Европейския съюз, не може да бъде вписан в Регистъра на брачните договори, ако този договор не съдържа [литовския личен идентификационен номер] на поне една от страните по договора, когато при обстоятелства като тези в настоящия случай компетентните органи на държавата членка, в която е сключен брачният договор, отказват да предоставят извлечение от този договор, допълнено с релевантните лични идентификационни данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-713/23: Wojewoda Mazowiecki, Заключение от 3 април 2025 г.
Трябва ли член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС, разглеждани във връзка с член 7 и член 21, параграф 1 от [Хартата] и с член 2, точка 2 от Директива [2004/38] да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на държавата членка, чието гражданство притежава съответният гражданин на Съюза, сключил брак с друг гражданин на Съюза (от същия пол) в една от държавите членки в съответствие с нейното законодателство, да могат да откажат да признаят този акт за сключване на граждански брак и да откажат да го прехвърлят по реда за пререгистрация в националния регистър за гражданско състояние, лишавайки посочените лица от възможността да пребивават в тази държава с придобитото гражданско състояние и с общото фамилно име, поради това че правото на приемащата държава не предвижда брак между лица от един и същ пол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/23: Ministarstvo financija (Bourse Erasmus+), Съдебно решение от 16 януари 2025 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 18, 20 и 21 и член 165, параграф 2, второ тире ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за дете на издръжка, тъй като на това дете в качеството му на студент на издръжка, който е упражнил свободата на движение и пребиваване в друга държава членка с цел обучение, възползвайки се въз основа на националните актове за изпълнение от мерките по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 1288/2013 за осъществяване на студентска мобилност от държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-нисък или среден, в държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-висок, съгласно утвърдените критерии от Европейската комисия по смисъла на член 18, параграф 7 от същия регламент, е изплатено подпомагане за студентска мобилност, чийто размер надхвърля определената фиксирана граница?
Трябва ли член 67 от Регламент № 883/2004 да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за студент на издръжка, който по време на пребиваването за обучение в друга държава членка се е възползвал от подпомагането за студентска мобилност по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент № 1288/2013?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/23: Mirin, Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.
Следва ли член 20 ДФЕС и член 21, параграф 1 ДФЕС във връзка с членове 7 и 45 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява в акта за раждане на гражданин на тази държава членка да бъде призната и вписана промяна на собственото му име и на половата му идентичност, законно извършена в друга държава членка при упражняване на свободата на движение и пребиваване, в резултат на което този гражданин е принуден да започне ново съдебно производство за промяна на половата идентичност в първата държава членка, в което не се отчита вече законно извършената в другата държава членка промяна?
Има ли значение за този отговор обстоятелството, че искането за признаване и вписване на промяната на собственото име и на половата идентичност е подадено в първата държава членка на дата, към която оттеглянето от Съюза на другата държава членка вече е било осъществено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-277/23: Ministarstvo financija (Bourse Erasmus+), Заключение от 4 юли 2024 г.
1) Трябва ли разпоредбите на членове 18, 20, 21 и 165, параграф 2, второ тире от [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за дете на издръжка, тъй като на това дете в качеството му на студент на издръжка, който е упражнил свободата на движение и пребиваване в друга държава членка с цел обучение, възползвайки се въз основа на националните актове за изпълнение от мерките по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент [„Еразъм +“] за осъществяване на студентска мобилност от държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-нисък или среден, в държава членка, в която усредненият размер на издръжката за живот е по-висок, съгласно утвърдените критерии от Европейската комисия по смисъла на член 18, параграф 7 от същия регламент, е изплатено подпомагане за студентска мобилност, чийто размер надхвърля определената фиксирана граница?
2) Трябва ли член 67 от Регламент [№ 883/2004] да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която родител губи правото на увеличаване на годишното основно данъчно облекчение по данъка върху доходите за студент на издръжка, който по време на пребиваването за обучение в друга държава членка се е възползвал от подпомагането за студентска мобилност по член 6, параграф 1, буква а) от Регламент [„Еразъм +“]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-327/23: Toplofikatsia Sofia, Определение от 27 май 2024 г.
Какви са последиците за делото, когато преюдициалното запитване бъде оттеглено съгласно член 100 от Процедурния правилник на Съда?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/23: Toplofikatsia Sofia (Notion de domicile du défendeur), Съдебно решение от 16 май 2024 г.
Следва ли чл. 62, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска понятието „местоживеене“ на физическо лице да се извежда от национална правна разпоредба, която предвижда, че регистрираният постоянен адрес на гражданите на държавата на сезирания съд е винаги в тази държава и не може да се прехвърли на друго място в Европейския съюз?
Следва ли чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с чл. 18, [първа алинея] ДФЕС и чл. 21 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която съдът на една държава не може да откаже да издаде заповед за изпълнение срещу длъжник — гражданин на тази държава, за които съществува обосновано предположение за липса на международна компетентност на съда поради това, че длъжникът вероятно има местоживеене в друга държава от Съюза, което се установява от декларирана от длъжника пред надлежния държавен орган адресна регистрация в последната държава
Има ли в този случай значение кога е направена тази декларация?
В случай че международната компетентност на сезирания съд се извежда от разпоредба, различна от чл. 5, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] — следва ли чл. 18, [първа алинея] ДФЕС във връзка с чл. 47, ал. 2 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законодателна уредба и съдебна практика, според която въпреки че издаване на заповед за изпълнение се допуска само срещу физическо лице с обичайно местопребиваване в държавата на сезирания съд, установяване на местопребиваване в друга държава не може да се установи само на базата на това, че длъжникът по заповедта — гражданин на държавата на сезирания национален съд, е регистрирал в последната адреса, на който пребивава („настоящия“ си адрес) в друга държава в Европейския съюз, ако е невъзможно длъжникът да заяви, че изцяло се е преместил в последната държава и няма адрес на територията на държавата на сезирания съд
Има ли в този случай значение кога е направена декларацията за настоящ адрес?
При отговор на първия подвъпрос от третия въпрос, че се допуска издаване на заповед за изпълнение — допуска ли чл. 4, пар. 1 от Регламент [№ 1215/2012] във връзка с тълкуванието на чл. 22, пар. 1 и 2 от Регламент [2020/1784], дадено в [решение от 19 декември 2012 г., Alder (C‑325/11, EU:C:2012:824)], [както и] във връзка с принципа за ефективно прилагане на правото на Съюза при прилагане на национална процесуална автономия, национален съд на държава, в която гражданите не могат да се откажат от адресната си регистрация на територията на същата и да я прехвърлят в друга държава, когато е сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение в производство без участие на длъжника, да изисква по реда на чл. 7 от Регламент [2020/1784] информация от властите в държавата по регистриран адрес на длъжника за неговия адрес в последната държава и датата на регистрацията на същия, за да установи къде е действителното обичайно местопребиваване на длъжника, преди да издаде крайния съдебен акт по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/23: Mirin, Заключение от 7 май 2024 г.
1) Възпрепятства ли фактът, че член 43, буква i) и член 57 от [Закон № 119/1996] не признават промените в актовете за гражданско състояние, свързани с пола и собственото име, направени от транссексуален мъж с двойно гражданство (румънско и на друга държава членка) в друга държава членка чрез законова процедура за признаване на пола, и изисква от румънския гражданин да проведе изцяло отделно съдебно производство в Румъния срещу местната служба по гражданско състояние и публичния регистър, за което производство [ЕСПЧ] е постановил, че не е ясно и предвидимо [дело X и Y срещу Румъния], и което може да доведе до решение, противоположно на взетото от другата държава членка, упражняването на правото на гражданство на Съюза (член 20 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и/или на правото на свободно движение и пребиваване на гражданите на Съюза (член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз) в условия на достойнство, равенство пред закона и недискриминация (член 2 от Договора за Европейския съюз; член 18 от Договора за функционирането на Европейския съюз и членове 1, 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз), като същевременно се зачита правото на личен и семеен живот (член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз)?
2) Оказва ли излизането на [Обединеното кралство] от Европейския съюз влияние върху отговора на горния въпрос, по-специално (i) когато процедурата за промяна на гражданското състояние е започнала преди Брексит и е приключила по време на преходния период, и (ii) поради последиците от Брексит дадено лице може да се възползва от правата на европейско гражданство, включително от правото на свободно движение и пребиваване, само въз основа на румънските документи за самоличност или за пътуване, в които същото фигурира като лице от женски пол и име, за разлика от вече законно признатата полова идентичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-402/23: Dimas, Определение от 1 декември 2023 г.
Следва ли производството пред Съда да бъде прекратено и делото да бъде заличено от регистъра при оттегляне на преюдициалното запитване?
Кой съд следва да определи разходите по производството, когато то има характер на инцидентно производство пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-659/22: Ministerstvo zdravotnictví (Application mobile Covid-19), Съдебно решение от 5 октомври 2023 г.
Когато чрез националното приложение „čTečka“ се проверява валидността на оперативно съвместимите сертификати за ваксинация срещу, направено изследване за и преболедуване на COVID‑19, издавани съгласно Регламент [2021/953] и използвани от Чешката република за национални цели, тази проверка представлява ли обработване на лични данни с автоматични средства по смисъла на член 4, точка 2 от [ОРЗД] и съответно попада ли в материалния обхват на [този регламент] в съответствие с член 2, параграф 1 от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.