Право на влизане и на пребиваване
Право на влизане и на пребиваване
Дело C-718/19: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др. (Mesures préventives en vue d’éloignement), Съдебно решение от 22 юни 2021 г.
Следва ли правото на Съюза, и по-специално членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и Директива 2004/38, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо гражданите на Съюза и членовете на техните семейства се прилагат разпоредби, сходни с тези, с които по отношение на гражданите на трети страни е транспониран член 7, параграф 3 от Директива 2008/115, а именно разпоредби, съгласно които на гражданина на Съюза или на члена на неговото семейство могат да бъдат наложени превантивни мерки, за да се избегне опасността той да се укрие в първоначално дадения му или удължен срок да напусне страната поради взетото по съображения, свързани с обществения ред, решение за прекратяване на пребиваването му?
Следва ли правото на Съюза, и по-специално членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС и Директива 2004/38, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, които не са се съобразили с решение за прекратяване на пребиваването, взето по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, се прилага разпоредба, идентична на приложимата спрямо намиращи се в същото положение граждани на трети страни, що се отнася до максималния срок за задържане за целите на извеждането, а именно осем месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-719/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Effets d’une décision d’éloignement), Съдебно решение от 22 юни 2021 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че издадено съгласно тази разпоредба решение за експулсиране на гражданин на Съюза от територията на приемащата държава членка е изпълнено и не поражда повече правни последици веднага след като гражданинът на Съюза напусне доброволно в определения за това срок територията на приемащата държава членка и това може да бъде доказано?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: има ли гражданинът на Съюза при незабавно връщане в приемащата държава членка правото на пребиваване до три месеца по член 6, параграф 1 от Директива 2004/38, или приемащата държава членка може да издаде ново решение за експулсиране, за да му попречи да влезе в кратък период от време в приемащата държава членка?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: трябва ли в този случай гражданинът на Съюза да остане извън приемащата държава членка за определен период от време и колко дълъг е този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-718/19: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др. (Mesures préventives en vue d’éloignement), Заключение от 10 февруари 2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 20 [ДФЕС] и 21 [ДФЕС] и [Директивата относно пребиваването], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо гражданите на Съюза и членовете на техните семейства се прилагат разпоредби, сходни с тези, с които по отношение на гражданите на трети страни е транспониран член 7, параграф 3 от [Директивата относно връщането], а именно разпоредби, съгласно които на гражданина на Съюза или на члена на неговото семейство могат да бъдат наложени превантивни мерки, за да се избегне опасността той да се укрие в първоначално дадения му или удължен срок да напусне страната поради взетото по съображения, свързани с обществения ред, решение за прекратяване на пребиваването му?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 20 [ДФЕС] и 21 [ДФЕС] и [Директивата относно пребиваването], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, които не са се съобразили с решение за прекратяване на пребиваването, взето по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, се прилага разпоредба, идентична на приложимата спрямо намиращи се в същото положение граждани на трети страни, що се отнася до максималния срок за задържане за целите на извеждането, а именно осем месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-719/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Effets d’une décision d’éloignement), Заключение от 10 февруари 2021 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директивата за пребиваването] да се тълкува в смисъл, че издадено съгласно тази разпоредба решение за експулсиране на гражданин на Съюза от територията на приемащата държава членка е изпълнено и не поражда повече правни последици, веднага след като гражданинът на Съюза напусне доброволно в определения за това срок територията на приемащата държава членка и това може да бъде доказано?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: има ли гражданинът на Съюза при незабавно връщане в приемащата държава членка правото на пребиваване до три месеца по член 6, параграф 1 от [Директивата за пребиваването], или приемащата държава членка може да издаде ново решение за експулсиране, за да му попречи да влезе в кратък период от време в приемащата държава членка?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли в този случай гражданинът на Съюза да остане извън приемащата държава членка за определен период от време и колко дълъг е този период?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/19: Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Extradition vers l’Ukraine), Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Важат ли произтичащите от решение на Съда от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630), принципи относно прилагането на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС в случаите на подадена от трета държава молба за екстрадиция на гражданин на ЕС и когато центърът на интереси на издирваното лице е преместен в замолената държава членка към момент, в който все още не е бил гражданин на ЕС?
Какви са задълженията на държавата членка, чийто гражданин е издирваното лице, гражданин на Съюза, по отношение на което от трета страна е отправена молба за екстрадиция до друга държава членка, на чиято територия пребивава това лице, в рамките на осъществяването на обмена на информация, посочен в точки 47—49 от решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630)
По-специално, длъжна ли е една от тези държави членки да поиска от молещата трета страна да ѝ изпрати копие на наказателното дело, за да може държавата членка, чийто гражданин е лицето, да прецени основанията самата тя да проведе наказателното преследване?
Държавата членка, до която е изпратена молба за екстрадиция с цел наказателно преследване на гражданин на Съюза от трета страна, длъжна ли е да откаже екстрадицията и сама да проведе наказателно преследване, ако това е възможно съгласно националното ѝ право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-398/19: Generalstaatsanwaltschaft Berlin (Extradition vers l’Ukraine), Заключение от 24 септември 2020 г.
1) Важат ли произтичащите от решение на Съда на Европейския съюз от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15), принципи относно прилагането на членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС в случаите на подадена от трета държава молба за екстрадиция на гражданин на ЕС и когато центърът на интереси на издирваното лице е преместен в замолената държава членка към момент, в който все още не е бил гражданин на ЕС?
2) Въз основа на решение на Съда на Европейския съюз от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15), длъжна ли е държавата членка по произход, която е уведомена за молбата за екстрадиция, да поиска от молещата трета държава да ѝ предостави материалите по делото, за да провери условията за провеждане на наказателно преследване?
3) Въз основа на решение на Съда на Европейския съюз от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15), длъжна ли е държавата членка, до която е изпратена молба за екстрадиция на гражданин на ЕС от трета държава, да откаже екстрадицията и сама да проведе наказателно преследване, ако това е възможно съгласно националното ѝ право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-615/18: Staatsanwaltschaft Offenburg, Заключение от 16 януари 2020 г.
1. Трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) дори когато обвиняемият в действителност не знае за присъдата и не може да бъде установено по същия начин както при връчване на присъда, ако обвиняемият имаше местожителство в тази държава членка, че обвиняемият действително е узнал за присъдата?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли правото на Европейския съюз, по-специално Директива 2012/13 и членове 21 ДФЕС, 45 ДФЕС, 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която позволява в наказателно производство, единствено поради това че обвиняемият няма местожителство в страната, а в друга държава членка, да му се разпорежда да посочи съдебен адрес за връчване на адресирана до него присъда с последицата, че присъдата влиза в сила и с това създава правна предпоставка за наказуемост на последващо деяние на обвиняемия (съставомерен факт) и при преследването на това престъпление в субективно отношение на осъденото лице се възлагат по-големи задължения да положи усилия действително да се осведоми за присъдата, отколкото би имало, ако имаше местожителство в тази държава членка, така че става възможно наказателно преследване на осъденото лице за непредпазливо деяние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/18: Bajratari, Съдебно решение от 2 октомври 2019 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза разполага с достатъчно средства, за да не се превърне в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето си на пребиваване, дори и когато тези средства са от доходи от незаконно упражнявана трудова дейност на баща му, гражданин на трета държава, който няма разрешения за пребиваване и работа в тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/18: Chenchooliah, Съдебно решение от 10 септември 2019 г.
Следва ли разпоредбите на глава VI от Директива 2004/38, и по-специално на членове 27 и 28 от тази директива, от една страна, и на членове 14 и 15 от нея, от друга страна, да се тълкуват в смисъл, че едните или другите се прилагат към решение за извеждане, постановено по отношение на гражданин на трета държава с мотива, че този гражданин вече няма право на пребиваване въз основа на посочената директива в случай като разглеждания в главното производство, при който този гражданин е сключил брак с гражданин на Съюза в момент, в който последният се е ползвал от свободата си на движение, като е отишъл и пребивавал с посочения гражданин на трета държава в приемащата държава членка и впоследствие се е върнал в държавата членка, на която е гражданин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-93/18: Bajratari, Заключение от 19 юни 2019 г.
1) Може ли с доходи от работа, която съгласно националното право е незаконна, да се докаже изцяло или отчасти притежаване на достатъчно средства по член 7, параграф 1, буква б) от [Директива 2004/38]?
2) При утвърдителен отговор, могат ли условията по член 7, параграф 1, буква б) [от тази директива] да бъдат изпълнени, ако работата се счита за несигурна единствено поради незаконния ѝ характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.