Гражданство на Съюза
Гражданство на Съюза
Дело C-203/98: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 8 юли 1999 г.
Съвместимо ли е изискването за едногодишно пребиваване или установяване в Белгия като условие за регистрация на въздухоплавателни средства от граждани или дружества на други държави членки с принципа на недопускане на дискриминация по национален признак и свободата на установяване съгласно членове 6 и 52 от Договора за ЕО?
Може ли държава членка да се позовава на административна практика, която не прилага дискриминационни разпоредби, за да изпълни задълженията си по Договора, въпреки че съответното национално законодателство остава в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-172/98: Комисия/Белгия, Съдебно решение от 29 юни 1999 г.
Съвместимо ли е изискването за наличие на белгийски член в управителния орган на сдружение или за минимален брой белгийски членове, които да съставляват мнозинство, като условие за признаване на сдружението като юридическо лице, с принципа на недопускане на дискриминация на основание гражданство по член 6 (сега член 12 ДЕО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-176/96: Lehtonen и Castors Braine, Заключение от 22 юни 1999 г.
Явяват ли се разпоредбите на устав на спортна федерация, съгласно които на клуб е забранено да включи играч за първи път в отбор за състезателен мач, ако той е бил нает след определена дата, в противоречие с Договора за ЕИО (по-специално с членове 6, 48, 85 и 86), когато съответното лице е професионален спортист и гражданин на държава членка на Европейския съюз, независимо от спортния мотив, на който федерациите се позовават в подкрепа на тези разпоредби, а именно необходимостта да не се създават неравни условия за състезание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-430/97: Johannes, Съдебно решение от 10 юни 1999 г.
Изключват ли Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности, по-специално приложение VIII към него (Пенсионна схема) и по-конкретно член 27 от това приложение, възможността за предявяване на допълнителни претенции по националното право (в случая — разпределение на пенсионни права по германското облигационно право) относно пенсионните права на разведен съпруг на длъжностно лице?
Съвместими ли са Правилникът за длъжностните лица на Европейските общности и член 6 от Договора за ЕО с националното законодателство на държава членка (в случая Германия), което при определяне на последиците от развода възлага по-голяма тежест на длъжностно лице, срещу което е предявен иск за разпределение на пенсионни права по облигационното право, единствено поради това, че то е германски гражданин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-203/98: Комисия/Белгия, Заключение от 10 юни 1999 г.
Нарушение на член 6 и член 52 от Договора за ЕО чрез изискването икономическите оператори от други държави членки да пребивават или да са установени в Белгия поне една година, преди да могат да регистрират въздухоплавателни средства там.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/98: Vestergaard, Заключение от 10 юни 1999 г.
1) Съвместимо ли е с членове 6 и 59 от Договора за ЕО датската съдебна практика (вж. решението на Højesteret от 19 октомври 1994 г., публикувано в Ugeskrift for Retsvaesen 1994, стр. 970), която прилага презумпция, че в случаите, когато курс се провежда в обикновен туристически курорт извън Дания и местоположението на курса не може, само по себе си, да бъде оправдано с професионални основания, курсът включва толкова съществен туристически елемент, че разходите за курса не могат да се третират като присъщи разходи, подлежащи на приспадане от облагаемия доход?
2) Ако отговорът е отрицателен, може ли националната данъчна система, описана по-горе ... да бъде оправдана с оглед на съдебната практика на Съда на Европейските общности, по-специално по дела C-204/90 Bachmann срещу Белгия и C-250/95 Futura Participations и Singer срещу Administration des Contributions?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/97: Konle, Съдебно решение от 1 юни 1999 г.
Следва ли от тълкуването на член 6 от Договора за ЕО, член 52 и сл. (Част трета, дял III, глава 2) от Договора за ЕО и член 73б и сл. (Част трета, дял III, глава 4) от Договора за ЕО и член 70 от Акта за присъединяване (Акт относно условията за присъединяване на ... Република Австрия ... и измененията на договорите, върху които е основан Европейският съюз), че
а) доколкото, докато TGVG 1993 е бил в сила, ищецът е бил длъжен да докаже, че няма да създаде ваканционно жилище, докато при придобиване от австриец е било достатъчно само декларация по член 10, параграф 2, за да се получи разрешение от органа по сделките с недвижими имоти, и на ищеца е било отказано такова разрешение, и
б) доколкото по TGVG 1996 ищецът, дори преди правото му на собственост да бъде вписано в поземления регистър, трябва — както вече и за австрийците — да премине през процедура за разрешение, като възможността за ефективна декларация, че не се създава ваканционно жилище, вече не съществува и за австрийците,
е нарушено правото на Общността и ищецът е увреден по отношение на основна свобода, гарантирана от разпоредбите на правото на Общността?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли Съдът на Европейските общности в производство по член 177 от Договора за ЕО също да реши дали нарушението на правото на Общността е „достатъчно съществено“ (както е използвано например в решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame)?
Ако отговорът на първи и втори въпрос е положителен, представлява ли нарушението „достатъчно съществено“?
Съответства ли принципът на отговорността на държавите членки за вредите, причинени на частни лица от нарушения на правото на Общността, при правилно тълкуване на член 5 от Договора за ЕО, ако националното право за отговорността на държава членка с федерална структура предвижда, че в случай на нарушения, дължащи се на част от държавата, увреденото лице може да предяви иск само срещу тази част, а не срещу държавата като цяло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/96: Sürül, Съдебно решение от 4 май 1999 г.
Може ли турски гражданин, пребиваващ в Германия, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80 от 19 септември 1980 г. на Съвета по асоцииране, създаден съгласно Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция („Решение № 3/80“), и който притежава само Aufenthaltsbewilligung, да има право, произтичащо пряко от член 3 във връзка с член 4, параграф 1, буква h) от Решение № 3/80, на германски детски надбавки, като това право е обусловено единствено от изпълнението на условията, приложими спрямо германските граждани, а не от изпълнението на допълнителните условия, приложими спрямо чужденци, предвидени в първото изречение на член 1, параграф 3 от Bundeskindergeldgesetz („BKGG“) в редакцията, публикувана в Официалния вестник от 31 януари 1994 г. (BGBl. I, стр. 168)?
Или, за да бъде формулиран въпросът по-общо:
Допустимо ли е държава членка да отказва на турски гражданин, който попада в личния обхват на член 2 от Решение № 3/80, семейни обезщетения, предвидени в нейното законодателство, на основание че този гражданин не притежава Aufenthaltsberechtigung или Aufenthaltserlaubnis?
Явява ли се турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 през периодите, когато съгласно правото на тази държава за времето, прекарано в отглеждане на дете, се счита, че са платени задължителни вноски за пенсионното осигуряване в полза на това лице?
Следва ли турски гражданин, пребиваващ на територията на държава членка, който, освен че следва, работи там въз основа на съответно разрешение за работа до 16 часа седмично като помощник, само на това основание да се счита за работник по смисъла на член 2 във връзка с член 1, буква б) от Решение № 3/80 или поне поради това, че е осигурен по закон срещу трудови злополуки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-311/97: Royal Bank of Scotland, Съдебно решение от 29 април 1999 г.
Допустимо ли е съгласно правото на Общността и по-специално съгласно членове 7 и 52 от Договора член 109, параграф 1, буква а) от гръцкия Данъчен кодекс за доходите (Закон № 2238/1994, Държавен вестник на Гръцката република № 151 A), който, прилагайки данъчна ставка от 40% върху облагаемия доход на чуждестранните дружества, налага на тях по-различно, по-тежко данъчно облагане в сравнение с местните дружества, за които се прилага ставка от 35%
С други думи, има ли право гръцката държава да налага това различно данъчно третиране на чуждестранните дружества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.